Решение № 1194 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4736/2007 г.

Решение № 1194 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4736/2007 г., V г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 218а, във вр. с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), във вр. с § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, образувано по касационната жалба на Д. И. З. от гр. Я. и Т. И. З. от с. В., Ямболска област срещу решение № 36/23.04.2007 г. по гр. дело № 35/2007 г. на Бургаски апелативен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му. Ответникът по касационната жалба М. на з. и горите-София изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение. Представителят на контролиращата страна ВКП на РБ също изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да остави в сила решение № 109/25.06.2004 г. по гр. дело № 379/2003 г. на Ямболски окръжен съд, с което исковете на Д. и Т. З., срещу М. на з. и горите-София за сумата 11 032 лева са отхвърлени, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за тяхната неоснователност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Констатирано е по делото, че ищците са реституирани собственици на земеделска земя, възстановено им по ЗСПЗЗ, с план за земеразделяне, по силата на решение на ПК при Община "Тунджа", с което са им отредени три имота, както следва: имот № 0* с площ от 26.993 дка, имот № 0* с площ 28.986 дка и имот № 0* с площ от 23.812 дка. Поради множество грешки в плана за земеразделяне органът на поземлена собственост е отменил решението си за възстановяване на правото на собственост върху описаните по-горе земеделски земи и постановил отказ по отношение на тях с решение № 1119/22.02.1999 г., който отказ бил обжалван от правоимащите и в образувано гр. дело № 2477/2000 г. на Ямболски окръжен съд е обявил за нищожно решението на поземлената комисия. Решението на Ямболски окръжен съд е влязло в сила на 21.05.2001 г., но междувременно окончателният план за земеразделяне, частично преработен и обявен в Държавен вестник от 4.05.1999 г., е влязъл в сила, преди влизане в сила на решението на Ямболския окръжен съд, с което е обявено за нищожен отказа на поземлената комисия да възстанови правото на собственост върху процесните три земеделски имота. Влязлото в сила решение на Ямболски окръжен съд е било представено в поземлената комисия, която обаче не е издала друго решение за възстановяване на същите земеделски земи, тъй като плана за земеразделяне е бил вече влязъл в сила и с него земите са били предоставени на трети лица, при което е мотивиран извод, че влезлият в сила план за земеразделяне е преклудирал всички възражения, включително и тези на ищците, касаещи разместване принадлежността на правото на собственост на конкретни лица. Установено е по делото, че ищците са били въведени във владение на процесните земи, определени им с невлезлия в сила план за земеразделяне още през 1995 г. и по повод на постановения отказ, с решението на ПК № 1119/22.02.1999 г. са издадени няколко заповеди, по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ за отстраняването им от владение на имотите, които са били предоставени на трети лица. Въззивният съд е изпълнил указанията на касационната инстанция, която е обезсилила постановения преди него съдебен акт и отстранил нередовностите на исковата молба на ищците, с оглед на направеното им уточнение, по реда на чл. 100 ГПК (отм.), като приел, че е сезиран при условията на обективно и субективно съединяване на исковете. Стойността на всеки иск е в размер на 5 516 лева и представлява обезщетение за имуществени вреди, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, изразяващи се в пазарната стойност на 1/12 от общата площ на трите земеделски имоти (колкото е наследствения дял на всеки ищец), сумата 216 лева, представляваща пропуснатата полза за всеки ищец от това, че е лишен да ползва наследствения си дял за периода 2001-2003 г., както и сумата 262 лева за всеки ищец, представляваща изразходени средства за изкореняване на ябълкови насаждения. Обсъждайки разпоредбите на специалния ЗСПЗЗ, по силата на който ищците са възстановили правото си на собственост, решаващият съд е приел, че към конкретното правоотношение са неприложими разпоредбите на ЗОДОВ, и конкретно на чл. 1, ал. 1 от с.з., защото правото на ищците да получат обезщетение за възстановеното право на собственост върху земеделската земя, която реално не може да бъде върната е уредено с разпоредбите на чл. 10б, чл. 15, ал. 3и ал. 4, чл. 19а , чл. 35 ЗСПЗЗ и чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ. В този случай ЗОДОВ е неприложим, защото спорното правоотношение е в хипотезата на чл. 8, ал. 2 от с.з., т.е. специалният ЗСПЗЗ определя начин на обезщетение в случаите, когато признатото право реално не може да бъде възстановено. По тези съображения решаващият съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени, като неоснователно предявени по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Въззивното решение е правилно, защото е съобразено с материалния закон и правните изводи са обосновани при изяснена фактическа обстановка, поради което не са налице отменителните касационни основания по чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). Касационният съд счита за правилни изводите за неприложимост на нормите на ЗОДОВ и конкретно на неговата разпоредба в чл. 1, ал. 1, тъй като в друг закон, а именно в ЗСПЗЗ е предвиден специален начин на обезщетение, аргументирайки се с разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, която изключва неговото приложение в тези случаи. Нормите на специалния ЗСПЗЗ обявяват органите на поземлената собственост и техните правомощия, регламентирани в чл. 31 и сл.от с.з. Тези норми регламентират и начините на обезщетяване на правоимащите, в случаи когато земеделските земи не могат да бъдат възстановени реално. В конкретния случай пред касаторите е открита възможността да предявят своите претенции за обезщетяване пред поземлената комисия (ССЗГ-Ямбол). Касационните доводи за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на ответника, като неин орган са неоснователни, поради разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, която изключва приложението на този закон, в случаите, когато закон, или указ е предвидил специален начин на обезщетение, какъвто е ЗСПЗЗ. В противен случай би се създала възможност за касаторите да бъдат обезщетени несправедливо два пъти за една и съща вреда, а именно - по реда на ЗОДОВ и по реда на ЗСПЗЗ, което е недопустимо, затова именно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ изключва приложението на нормите си. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, V-то г. о. намира за неоснователна касационната жалба, която остави без уважение, затова