Решение № 7556 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13997/2012 г.

Решение № 7556 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13997/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата (АЕБТРИ) - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Иван Крумов срещу решение № 167/9.10.2012 г., постановено по адм. дело № 214/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Хасково срещу постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 12/17.05.2012 г. на началника на Митница - Свиленград, потвърдено изцяло с решение № 340/6.07.2012 г. на директора на Агенция "Митници" в общ размер от 15 178,59 лв., от които 5 294,86 лв. мито и 9 883,73 лв. ДДС, ведно със законната лихва за задължения, считано от 16.11.2008 г. до окончателно изплащане на главницата. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение на всички, посочени в чл. 209, ал. 3 АПК отменителни основания. Касаторът се позовава на чл. 8, ал. 7 от Конвенция ТИР относно задълженията на митническите органи да потърсят дължимите публични държавни вземания първо от пряко дължащите ги лица в рамките на възможното, а отговорността на асоциацията е обикновена солидарна и задължително предполага поредност при събиране на вземанията. Посочва в този смисъл трайната съдебна практика, включително и ТР № 3/2003 г. на Върховния административен съд. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Крумов. Ответникът по касационната жалба началника на Митница - Свиленград в писмени бележки от юриск. Донка Зафирова я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е установил, че на 15.11.2008 г. на митнически пункт "Капитан Андреево" е бил задействан карнет № YX59448019 с титуляр на режима транзит "Корай" ООД със седалище в гр. Хатай, Република Турция -за стоки - 260 колета текстил с тегло 19317 кг. Установено е от съда също така, че страната на предназначението на процесните стоки е Румъния като получаващо митническо учреждение. Титулярът на транзита е бил уведомен за задълженията си, като от румънските митнически власти е установено, че стоките не са представени, нито придружаващия ги карнет. От отправеното запитване от българската митница до румънските митнически власти за автентичността на подписа и митническия печат е отговорено, че се касае за неистински печат. На "Корай" ООД е издадено ППСПДВ № 22/25.08.2011 г., по силата на което дружеството е задължено с мито и ДДС в посочените по-горе размери. Съдът е установил, че по повод издаденото постановление на "Корай" ООД за събиране на публичните държавни вземания е образувано и изпълнително дело № 456/2012 г. по описа на ТД на НАП - гр. София В тази връзка съдът е приел, че митническите органи са направили всичко възможно за събиране на публичните вземани първо от титуляра на карнета, поради което са налице предпоставките по чл. 8 от Конвенцията за събиране на вземанията от гарантиращата асоциация. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че митническите органи не са предприели действия по събиране на вземанията и от получателя на стоките "Ирем Корпорейшън" - Румъния, тъй като според съда няма данни, че получателят е приел стоките. Направен е извод от съда, че правилно митническите органи са пристъпили към събиране на процесните задължения от гарантиращата асоциация при спазване на установената в чл. 8, ал. 7 от Конвенцията поредност, след като са уведомили титуляра на режима за приключване на операцията със злоупотреба и измама и са поискали от същия да извърши плащането. Относно възражението на АЕБТРИ за началния момент на лихвата, съдът се е позовал на чл. 11, т. 3 от Конвенцията и това е моментът на възникване на задължението, като в случая е установено, че асоциацията не е заплатила вземанията в сроковете за доброволно плащане. Обжалваното решение е правилно постановено. Законосъобразни са изводите на съда относно приложимостта на Конвенцията и за приоритетното й прилагане пред вътрешното законодателство. Правилно съдът е приел, че процесната операция с титуляр на режима "Корай" ООД е приключила със злоупотреба и измама, предвид установеното, че стоките на са достигнали до страната на тяхното предназначение - Румъния, както и че подписът на митническия органи и митническия печат са неистински. Правилно съдът е тълкувал приложимите разпоредби на Конвенцията, но неправилно е преценил събраните по делото доказателства. Няма спор, че Конвенцията предвижда солидарна отговорност на гарантиращата асоциация и пряко дължащите суми лица - превозвач и получател на стоките чл. 8. Правилно съдът е приел, че при издаване на атакувания административен акт е спазена поредността за търсене на изискуемите се митни сборове от лицата, които пряко ги дължат. Наистина отговорността на гарантиращата асоциация АЕБТРИ е солидарна, но за да възникне тази отговорност нормите на задължително изискват съответните митнически органи да направят всичко възможно за да потърсят дължимите суми от пряко дължащите ги лица. На първо място като пряко дължащо лице това е превозвача на стоката, който е и титуляр на карнета ТИР. Изрично в разпоредбата на чл. 324 ППЗМ е указано в какви случаи превозвачът се освобождава от отговорност, а това е когато той е представил стоките, които е въвел на територията на Република България под покритието на Карнет ТИР и последният е приключен по съответния ред от митническите органи. В случаите, когато тези условия не са изпълнени от превозвача, неговата отговорност не може да отпадне и за митническите органи съществува задължение да потърсят дължимите митни сборове от него. Когато стоките са предадени на получателя им от него също следва да се търси отговорност за събиране на дължимите суми. Това са пряко дължащите лица по смисъла на Конвенцията. В същата е предвидена една особена отговорност на гарантиращата асоциация, която е съвместна и солидарна, само ако митническите органи са направили всичко възможно да потърсят дължимите суми от пряко дължащите ги лица. Изрично в обяснителна бележка към чл. 8, ал. 7 от Конвенцията е разяснено какво означава "да направи всички възможно", а това е да се предприемат такива мерки за изискване на плащане от пряко дължащите ги лица, които да включват поне уведомление за начина, по който е приключена операцията по Карнет ТИР, а в процесния случай това е чрез злоупотреба и измама и/или да изпратят искане за заплащане по Карнета ТИР. В този смисъл е и ТР № 3/2003 г. на ВАС, на което правилно се позовава касатора и което е задължително за прилагане, както от съда, така и от административния орган. В процесния случай такива мерки митническите органи са предприели, като освен че е издадено решение срещу превозвача, което е чуждестранно лице, е образувано и изпълнително производство. Несъбирането на дължимите суми от превозвача обаче не следва да се възприема като неизпълнение от страна на митническите органи да направят всички възможно за събиране на дължими суми по смисъла на чл. 8, ал. 7 от Конвенцията. Нещо повече, при случая като настоящия, превозвачът е чуждестранно лице, което не само е уведомено от митническите органи за дължимите суми, но и същите са предприели действия по образувано на изпълнително производство, а събирането на сумите по него е от правомощията на приходната администрация, а не от митническата. Относно задължението за лихви, те правилно са начислени съгласно обяснителната записка към чл. 11, ал. 3 от Конвенцията. При положение, че гарантиращата асоциация не е извършила плащане на дължимите суми в тримесечния срок от поканата на митническите органи за плащане, правилно е прието и от митническите органи и от съда, че се дължи и лихва, началният момент на която е изтичане на тримесечния срок за плащане, който започва да тече от поканата за плащане. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,