Решение № 15666 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10489/2018 г.

Решение № 15666 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10489/2018 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Образувано е по касационна жалба на А. Димитрова против решение № 1642 от 16.07.2018 г., постановено по адм. дело № 3198/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив (АС – Пловдив), с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 170 А-2707 от 30.10.2017 г. на кмета на община Пловдив в производство по реда на чл. 73 ЗЗДискр. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на оспореното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед на кмета на община Пловдив бъде отменена поради липса на компетентност и немотивираност на същата. Ответната страна – кметът на община Пловдив, не заявява становище по касационната жалба, не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран от А. Димитрова с жалба срещу заповед № 170 А-2707 от 30.10.2017 г. на кмета на община Пловдив, подадена по реда на чл. 73 ЗЗДискр., с която жалбоподателката твърди извършена посредством издаването на оспорения административен акт дискриминация по признак "лично положение" спрямо децата, посещаващи ДГ "Майчина грижа" с втори адрес ул. "Съборна" № 57, АИР "Старинен Пловдив", и техните родители, като това е и детската градина посещавана от децата на жалбоподателката. Процесната заповед е издадена на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 5 от Закона за пътищата, във връзка с чл. 19 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив (НРСППППСТГП), приета с Решение № 14, взето с Протокол № 1 от 19.01.2012 г. на Общински съвет – Пловдив, във връзка с чл. 14, ал. 5 от Наредбата за управление на местните пътища в община Пловдив, приета с Решение № 395, взето с Протокол № 22 от 04.12.2008 г. на Общински съвет – Пловдив. Със заповедта са въведени визираните в чл. 14, ал. 5 от Наредбата за управление на местните пътища в община Пловдив правила за регулиране и контрол на автомобилното движение, даване на разрешения или въвеждане на забрани за общественото ползване на пътищата. За да се произнесе по законосъобразността на заповедта в рамките на релевираното основание по чл. 73 ЗЗДискр., първоинстанционният съд е обсъдил относимите към спора писмени доказателства и е достигнал до крайния извод, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган в рамките на предоставените му законови правомощия (кмета на община Пловдив съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, вр. чл. 3, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, вр. § 1, т. 1 от Наредба № 1 от 2001 г. за организиране на движението по пътищата, вр. чл. 13 от Наредбата за управление на местните пътища в община Пловдив, вр. чл. 14, ал. 5 от последната), при спазване на законоустановената форма и изискването за мотивираност на акта, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при липса на осъществено спрямо жалбоподателката и нейните деца неравно третиране вследствие непредоставянето на родителите и децата на достъп със собствени автомобили до ДГ "Майчина грижа", намираща се на територията на АИР "Старинен Пловдив", извън изрично уредените случаи на достъп за собствениците и ползвателите на МПС по чл. 19, ал. 1 от НРСППППСТГП и лицата с постоянен или настоящ адрес в обхвата на АИР "Старинен Пловдив" съгласно чл. 19, ал. 2 от НРСППППСТГП. Решението на Административен съд – Пловдив е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Правилни, обосновани и подробно аргументирани са съображенията на съда за издаване на атакуваната заповед от компетентен орган, при посочване на фактическите и правните основания за нейното издаване, с което е изпълнено и изискването за мотивираност на същата, както и при съобразяване с административнопроизводствените правила, относими към административните актове от вида на процесния – чл. 65 – 74 АПК. Заявените в касационната жалба възражения, преповтарящи оплакванията за незаконосъобразност на заповедта по чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК, доколкото същите са били надлежно обсъдени и отхвърлени с ясни и мотивирани съображения от решаващия първоинстанционен състав, не следва да бъдат повторно разглеждани и в настоящия съдебен акт. Законосъобразен е изводът на съда за отсъствие на основания за отмяна на оспорената заповед поради осъществена дискриминация и неравенство в третирането. Изложените в тази насока доводи почиват на правилно установяване на релевантните към спора факти и правилно приложение на относимите материалноправни норми, поради което се споделят изцяло от касационната инстанция. Както пряката дискриминация по чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр., така и непряката по чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. представляват поставяне на лицето в по-неблагоприятно положение на основата на някой от признатите по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. в сравнение с друго лице при сравними сходни обстоятелства (чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр.) или чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика (чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр). Във всеки от случаите неблагоприятното третиране на лицето следва да е извършено на основата на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., в конкретния случай – да се основава на значим, обективен, същностен за личността на оплакващата се от дискриминация белег, който да представлява конкретна реализация на общоустановения, без еднозначно и изначално определено съдържание признак "лично положение". За да е налице нарушение на чл. 4, ал. 2 или ал. 3 ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на дискриминацията, посочени в цитираните разпоредби – следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., в случая "лично положение". Съгласно императивната разпоредба на чл. 9 ЗЗДискр. жалбоподателят е длъжен да представи доказателства, от които да се направи обосновано предположение за евентуално извършена спрямо него дискриминация на основата на посочения признак. Правилно първоинстанционният съд е приел, че посочените по-горе предпоставки не са изпълнени и с оспорения административен акт спрямо жалбоподателката А. Димитрова не е осъществена пряка или непряка дискриминация и съответно – неравенство в третирането. Безспорно установено от фактите по делото е, че обжалваната заповед не предоставя изричен достъп с МПС на родителите и децата, посещаващи ДГ "Майчина грижа" в АИР "Старинен Пловдив". Такъв е бил предвиден в предходно действащите заповедите на кмета на община Пловдив – заповед № 120 А-1255 от 22.05.2012 г. (т. V) и заповед № 120 А-2274 от 14.09.2012 г. (т. I), регламентиращи режима за достъпа и организиране движението и ползването на МПС конкретно на територията на АИР "Старинен Пловдив", съобразно спецификата и високата обществена значимост на тази част от града. С последно издадената заповед относно осъществяване правото на достъп на отделните категории лица до посочената зона – предмет на оспорване в настоящото производство (заповед № 170 А-2707 от 30.10.2017 г. на кмета на община Пловдив), са конкретизирани правилата, по които субектите по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от НРСППППСТГП могат да реализират правата си, установени с подзаконовия нормативен акт. Същевременно за субектите, разположени на територията на АИР "Старинен Пловдив", предоставящи обществени услуги в областта на образованието като училища, университети, детски градини е предвидена възможността за достъп до резервата за паркиране в района на съответния имот, като за целта се издават съответен брой пропуски, предоставяни на ръководителите на всеки от тези субекти. Същото право на достъп до резервата в обхвата на АИР "Старинен Пловдив" е предвиден и за собствениците на ресторанти на територията на АИР "Старинен Пловдив". Допуска се движението на МПС за зареждане на търговски и други обекти, за комунални и други обслужващи дейности в точно определен часови отрязък от деня. Допускат се и пропуски за строителни, аварийни и други обслужващи собствениците на имоти дейности, разрешено е движението на таксиметрови автомобили, изпълняващи заявка в зоната на архитектурния резерват. При специални случаи на тържества и други мероприятия се допуска издаването на ограничен брой пропуски, а достъпът до АИР "Старинен Пловдив" на автомобилите и мотоциклетите със специален режим на движение съгласно ЗДвП, както и на тези на охранителни и спедиторски фирми, извършващи служебни задължения, е напълно свободен. Извън изрично изброените случаи на право на достъп, достъпът с МПС до резервата – било то за целите на престой или на паркиране, не е разрешен, като ограничението важи за всички граждани и юридически лица. От съдържанието на оспорената заповед, преценено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, въз основа на които е издадена, е видно, че със същата компетентният административен орган е изпълнил свои законови правомощия по осигуряване общественото ползване на пътищата чрез регулиране и контрол на автомобилното движение, даване на разрешения или въвеждане на забрани за ползване по отношение достъпа до и мобилността на територията на АИР "Старинен Пловдив". В границите на административно-ръководната дейност на управителите на съответните пътища е да установяват, в съответствие със законовата регламентация, конкретните правила за даване на разрешения или въвеждане на ограничения за автомобилното движение. Поради това и с оглед установения общ режим на засилено ограничаване достъпа на МПС до архитектурния резерват с оглед опазване идентичността и целостта на същия, не са налице данни за наличие на неравно третиране на родителите и децата, посещаващи ДГ "Майчина грижа" в АИР "Старинен Пловдив", спрямо която и да е друга категория субекти. Не се доказва касационната жалбоподателка да е била третирана по-неблагоприятно в сравнение с други родители на деца от същата детска градина, въпреки направените от нея твърденията в този смисъл. Поисканата справка със списък на лицата, на които са издадени пропуски и чипове за транспортен достъп до АИР "Старинен Пловдив" на основание обжалваната заповед, е била изискана с протоколно определение на съда от 19.03.2018 г. и представена от административния орган (л. 139). Същата съдържа описание с поисканото от жалбоподателката съдържание на лицата, на които са били предоставени пропуски за достъп до АИР "Старинен Пловдив" съгласно действащата към онзи момент уредба, в това число заповед № 170 А-2707 от 30.10.2017 г. на кмета на община Пловдив. При тези обстоятелства настоящият съдебен състав констатира, че по делото не са налични данни, водещи до фактически и правни установявания, различни от направените от първата инстанция и подкрепящи твърдението на касаторката за разрешен неправомерен достъп на учащи и родители до територията на архитектурния резерват. В случая, доказателствената тежест относно фактите, обуславящи предположение за извършена дискриминация, пада върху жалбоподателката съгласно чл. 9 ЗЗДискр., като същата носи и неблагоприятните последици от недоказването на твърдените от нея факти. Правилна в този смисъл е преценката на съда и за недоказано наличие на защитения признак "лично положение", въз основа и по причина на който А. Димитрова и нейните деца да са поставени в по-неблагоприятно положение спрямо други лица в сходни сравними обстоятелства. Нито качеството родител на жалбоподателката, нито поисканият от нея "транспортен достъп" на територията на АИР "Старинен Пловдив" могат да обосноват конкретна проява на защитения признак "лично положение", тъй като в първия случай – ограничаването на достъпа с МПС до посочената територия се отнася до всички граждани (извън изрично предвидените изключения), независимо от качеството им на родител или не и независимо от целите на придвижването, а във втория – посочената характеристика не се отнася до личността на оспорващата. При съобразяване с горното, правилно е преценено, че с цитираната заповед дискриминация спрямо жалбоподателката не е допусната. Заповедта е издадена с цел оптимизиране режима на достъп на МПС до територията на АИР "Старинен Пловдив" – предмет на специфична законодателна уредба поради особената обществена значимост на тази част от града. Следователно заповедта е насочена към осъществяване целите на дейността на управляващия общинските пътища орган, а липсата на доказателства при издаването му да е взет предвид конкретен значим, обективен, траен, същностен за личността на А. Димитрова белег, налага заключението, че спрямо нея не е осъществена дискриминация. Всичко изложено мотивира възприетия и от състава на първоинстанционния съд извод, че жалбоподателката не е дискриминирана или третирана по различен начин в сравнение с други родители на деца, посещаващи ДГ "Майчина грижа" в АИР "Старинен Пловдив" или други посетители на архитектурния резерват, извън кръга на изрично оправомощените с право на достъп. Ето защо като е отхвърлил жалбата по тези съображения, съдът е постановил акт, който кореспондира със закона. Касационният довод за необоснованост на оспорения съдебен акт също е неоснователен. Изводът на административния съд, че с постановяване на оспорената заповед принципът на равно третиране не е бил нарушен, се обосновава от събраните по делото доказателства. Изложените от съда мотиви почиват на точно изясняване на фактите по делото, при правилна преценка на представените в хода на съдебния процес доказателства от всяка от спорещите страни. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е извършил цялостна преценка за законосъобразност на оспорената заповед с оглед твърдението за допусната дискриминация, обсъдил е събраните доказателства, доводите, твърденията и исканията на страните, при което подробно е аргументирал изводите си за липса на извършена спрямо А. Димитрова дискриминация. Тежестта на доказване в процеса е съобразена с нормата на чл. 170 АПК и е разпределена в съответствие с разпоредбата на ал. 2 от същия текст, при отчитане изискванията на чл. 9 ЗЗДискр. Обстоятелството, че съгласно последния законов текст административният орган следва да представи доказателства, че принципът на неравно третиране не е нарушен, не освобождава жалбоподателя от задължението да представи факти, въз основа на които да се направи предложение за извършена дискриминация и съответно да ангажира доказателства в тяхна подкрепа. Именно в този смисъл е нормата на чл. 9 ЗЗДискр. В случая такива факти от страна на жалбоподателката не са представени. Налице са единствено твърдения, които се опровергават от събраните по делото доказателства. Ето защо възраженията на касаторката за неправилно разпределена доказателствена тежест също са неоснователни. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд приема, че оспореното съдебно решение е валидно и допустимо и при издаването му не са допуснати сочените в касационната жалба основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебният акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора и предвид липсата на заявена от ответната страна претенция за присъждане на разноски в настоящото производство, такива не следва да бъдат присъждани. Що се касае до възражението в касационната жалба срещу присъденото от АС – Пловдив юрисконсултско възнаграждение в полза на администрацията на органа, издал оспорения акт, че липсват доказателства за заплащането, жалбата и в тази част е неоснователна. Присъденото възнаграждение е съобразено с крайния правен резултат и е в минималния предвиден в нормативната уредба размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, състав на пето отделение