Решение № 4972 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16840/2013 г.

Решение № 4972 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16840/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Германос Телеком - България" ЕАД, гр. София, срещу решение № 595 от 25.10.2013 г. по адм. дело № 826/2013 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против Задължително предписание на специалист в звено "Защита на потребителите" при община Плевен, обективирано в Справка - доклад от 14.06.2013 г. към констативен протокол № 3176/3.06.2013 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК. Ответната страна взима становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от процесуално легитимирана страна. Разгледана по същество и в пределите на проверката по чл. 218 АПК, същата е неоснователна. С оспореното решение в производство по чл. 145 и сл. АПК първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Германос Телеком - България" ЕАД, гр. София, срещу Задължително предписание на специалист в звено "Защита на потребителите" при община Плевен, обективирано в Справка - доклад от 14.06.2013 г. към констативен протокол № 3176/3.06.2013 г., с което касаторът е задължен в срок до 24.06.2013 г. да замени стоката с нова. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че Емил Георгиев Танчев е сключил договор за лизинг с "Космо България Мобайл" ЕАД за мобилен апарат с марка "Nokia", модел"X3-02", като договорът бил сключен в магазин "Германос Телеком - България" ЕАД в град Плевен. Тъй като апаратът давал дефекти и неколкократно е постъпвал за ремонт в оторизираните сервизи на "Глобул", с жалба, вх. № ДИР-752/29.05.2013 г. Емил Георгиев Танчев сигнализирал службата по защита на потребителите при Община Плевен, като е посочил, че е изявил желание пред търговеца, мобилният апарат да бъде заменен с друг такъв, тъй като ремонтите до този момент не били успешни. По жалбата служители при звено "Защита на потребителите" при Община Плевен извършили проверка на магазина на касатора, при която съставили констативен протокол № 3176/3.06.2013 г. и изискали информация за извършените ремонти, каквато информация представители на "Германос телеком - България" ЕАД предоставили с подробно описание на постъпването (по дати) на мобилния телефон в сервиза и начина на отстраняването им. Впоследствие на "Германос Телеком - България" ЕАД било издадено Задължително предписание на специалист в звено "Защита на потребителите" при община Плевен, обективирано в Справка-доклад от 14.06.2013 г. към констативен протокол № 3176/3.06.2013 г., с което касаторът е задължен в срок до 24.06.2013 г. да замени стоката с нова. Въз основа на посочената фактическа обстановка, Административен съд - Плевен е приел, че задължителните предписания са постановени от компетентен административен орган, в съответствие с приложимия материален закон и административнопроизводствените правила. След подробен анализ и сравнително тълкуване на нормите на чл. чл. 114, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 112, ал. 1 ЗЗП, съдът е счел, че издаденият индивидуален административен акт е законосъобразен. Решението е неправилно. На първо място, оспореното задължително предписание е постановено в предписаната от закона писмена форма, но не съдържа правни основания в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Никъде в административния акт не е посочено каквото и да е правно основание за издаването му. Липсата на правни основания представлява нарушение на чл. 59, ал. 1 АПК относно изискването за мотивираност на административния акт. Неизлагането на мотиви съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяна на административния акт, тъй като мотивирането на административните актове е изискване за тяхната законосъобразност и необходимо условие за осъществявания контрол от страна на съда върху дейността на административния орган по издаването на акта (по арг. на чл. 145, ал. 1 АПК). Като е приел обратното, Административен съд - Плевен е допуснал нарушение на материалния закон. На второ място, в задължителното предписание, обективирано в Справка-доклад от 14.06.2013 г. към констативен протокол № 3176/3.06.2013 г., е наредено стоката да бъде заменена с нова, а именно - мобилен апарат с марка "Nokia", модел "X5-02". В случая закупената от Емил Георгиев Танчев стока е съвсем различен по вид и модел мобилен апарат, т.е. предписанието се отнася до замяна с мобилен апарат, за който по преписката няма данни да се предлага на българския пазар и номенклатурата от стоки на "Германос Телеком - България" ЕАД. На трето място, според чл. 112, ал. 1 ЗЗП при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, потребителят има право да предяви рекламация, като поиска от продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. В този случай потребителят може да избира между извършване на ремонт на стоката или замяната й с нова, освен ако това е невъзможно или избраният от него начин за обезщетение е непропорционален в сравнение с другия. Нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗП предписва, че при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба и когато потребителят не е удовлетворен от решаването на рекламацията по чл. 113 ЗЗП, той има право на избор между една от следните възможности: 1) разваляне на договора и възстановяване на заплатената от него сума или 2) намаляване на цената. В случая административният орган еднолично е определил начинът на удовлетворяване на потребителя само и единствено със замяна на стоката с друга. Вярно е, че Административен съд - Плевен и посочил практиката на СЕС по приложението на Директива 1999/44/ЕО (съединени дела C-65/09 и С-87/09; дело С-404/06 и дело С-49/11), в които е прието, че Директивата не предоставя право на продавача да откаже замяната на несъответстваща с договора стока, дори когато му налага непропорционални разходи с оглед на значимостта на недостатъка. Но в конкретния казус без правно основание специалистът в звено "Защита на потребителите" при община Плевен е дал безалтернативно указание за замяна на вещта без да отчете и другите възможности, предвидени в чл. 112, ал. 1 ЗЗП и чл. 114, ал. 1 ЗЗП. Най сетне, административният орган не е отчел обстоятелството, че договорът за лизинг на мобилния апарат е сключен между Емил Георгиев Танчев и "Космо България Мобайл" ЕАД в магазин "Германос Телеком - България" ЕАД, като ремонтът на апарата е извършван в сервизите на "Глобул". Липсата на мотиви в оспорения акт защо именно "Германос Телеком - България" ЕАД се явява адресат на задължителното предписание, във всички случаи води до неговата унищожаемост, доколко, както вече беше посочено, мотивирането на административния акт е основание за неговото валидно действие. Процесуалното задължение за мотивиране тежи върху водещия производството административен орган и първоинстанционният не може да преодолее липсата на мотиви със собствени фактически установявания и правни изводи. Допуснатото нарушение препятства и възможността на касатора да упражни ефективно правото си на защита срещу наложеното задължително предписание. С оглед гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено. Административен съд - Плевен неправилно е приел, че обжалваният акт отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Липсата на мотиви е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което задължителното предписание на специалист в звено "Защита на потребителите" при община Плевен, обективирано в Справка-доклад от 14.06.2013 г. към констативен протокол № 3176/3.06.2013 г., следва да бъде отменено. Разноски не се претендират, поради което съдът не присъди такива. Водим от горното и на основание чл. 227, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение