Решение № 10711 от 7.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5569/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Дупница против решение 71 от 04.04.2023 г., постановено по адм. д. 7/2023 г. по описа на Административен съд гр. Кюстендил. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му. Ответниците И. Божкова и Н. Божков, чрез процесуалния си представител, оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Кюстендил отменя решение 234 по протокол 13/16.12.2022 г. на Общински съвет - Дупница, с което е отказано да се разреши изработване на проект за ПУП ПЗ по чл. 9, ал. 2 ЗУТ по заявление от 21.07.2020 г. на И. Божкова и Н. Божков. За да постанови този резултат съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, но в нарушение на предписаната от закона форма, тъй като в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и чл. 124б, ал. 5 ЗУТ същото не съдържа фактически и правни основания за постановяването му. Излага съображения, че мотивите за отказа не се съдържат и в представената по делото административна преписка, тъй като в оспорения акт липсва позоваване на документи, представляващи част от преписката, а от наличните такива не се установяват мотивите му. Констатира, че липсва конкретна преценка, установяваща дали заданието и проектите към него отговарят на нормативно установените изисквания за изготвянето им, както и че същите не са преценявани за съответствието им с изискванията на ЗУТ и специалните правила. Излага съображения, че липсата на мотиви препятстват съда да извърши преценка за материална законосъобразност на обжалвания административен акт и прави извод за незаконосъобразност на оспореното решение. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспореното решение е постановено в нарушение на предписаната от закона форма. Същото не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Съгласно правилото на чл. 124б, ал. 5 ЗУТ отказите за издаване на разрешение за изработване на устройствен план по чл. 124а, ал. 5 се дават с мотивирано решение или заповед на компетентния орган. В случая липсват мотиви за постановяване на отказа. Изказванията на членовете на общинския съвет не могат да се приемат за мотиви на решението, тъй като същите касаят основно обществените нагласи на обществеността в [населено място] към инвестиционните намерения на заявителите, но не и фактическите и правни основания за постановения отказ. Както правилно отбелязва първоинстанционния съд не е направена преценка, установяваща дали заданието и проектите към него отговарят на нормативно установените изисквания за изготвянето им, като заявлението и документите към него не са обсъждани и не са изложени каквито и да било мотиви относно съответствие на искането с изискванията на ЗУТ и специалните правила. Законосъобразен е и изводът на съда, че мотиви не могат да се извлекат и от документите съпътстващи административната преписка, тъй като липсва каквато и да била преценка за съответствие на искането със законовите изисквания. Липсата на мотиви препятства съда да извърши преценка за материална законосъобразност на оспорения административен акт, поради което като отменя същия Административен съд гр. Кюстендил постановява решене в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. При постановяване на обжалваното решение съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. С определение 32 от 20.01.2023 г. съдът разпределя и указва доказателствената тежест на страните. В изпълнение на чл. 168, ал. 1 АПК проверява законосъобразността на оспорения акт, обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните и прави обоснован извод за неговата незаконосъобразност. Позоваването в касационната жалба на чл. 59, ал. 1 ЗУТ, е неоснователно, тъй като от една страна такова основание за постановяване на административния акт в същият не е посочено, а от друга страна касаторът се позовава на редакция на нормата, която е с отложено действие и в момента не е действащо право. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Община Дупница да заплати на И. Божкова и Н. Божков сумата 1560 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,