Решение № 3005 от 9.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7682/2017 г.

Решение № 3005 от 9.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7682/2017 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационен протест на прокурор от Окръжната прокуратура Бургас против решение № 918/25.05.2017 г., постановено по адм. д. № 240/2017 година в частта, в която е отхвърлен протеста на прокурора от Окръжната прокуратура Бургас срещу чл. 4, ал. 1, т. 4 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община Камено. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната му част. Иска се отмяна на решението в тази част и уважаване на протеста чрез отмяната на оспорената разпоредба. Ответникът – Общинският съвет Камено не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на касационния протест. Поддържа се, че съдът е приложил неправилно материалния закон, отхвърляйки протеста срещу въпросната разпоредба, с приемането на която общинският съвет е излязъл извън делегацията на закона. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационния протест като допустим, тъй като е подаден от надлежна страна по делото в рамките на законоустановения срок за това. По основателността на касационния протест, съдът приема следното: Наред с останали разпоредби пред административния съд е оспорена и разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 4 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община Камено, която гласи: "Размерът на местните такси, цени на услуги и права се определя при спазване на следните принципи, регламентирани в чл. 8 от ЗМДТ:..... т. 4. ефективно разпределение на общинските ресурси чрез определяне на такси и цени на услуги. " В протеста на прокурора се е твърдяло по отношение на тази разпоредба, че общинският съвет е надхвърлил законовата рамка, поради което приетото е без материално правна компетентност. Посочено е, че както ЗМДТ, така и ЗНА и ЗМСМА не допускат подзаконови нормативни актове на общински съвети да се дописват с други принципи, определящи размера на местните такси и цени на услуги, освен изрично посочените в закона, както и че чл. 8, ал. 1 от ЗМДТ недопустимо се е тълкувал разширително. Административният съд е отхвърлил протеста на прокурора в тази част с мотива, че принципът, съдържащ се в оспорената разпоредба не противоречи по своята цел на сочените норми от ЗМДТ. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява решението на административния съд в тази част като неправилно. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата е препращаща. Видно от съдържанието й е, че тя препраща към принципите, регламентирани в чл. 8 ЗМДТ като възпроизвежда като съдържание и самите принципите, регламентирани в законовата разпоредба. В чл. 8 ЗМДТ не е регламентиран принципа, предвиден в т. 4 от чл. 4 от наредбата, поради което оспорената подзаконова разпоредба не съответства на съдържанието на законовата разпоредба към която препраща, което я прави незаконосъобразна. От друга страна, основателно е възражението на представителя на Върховната административна прокуратура, че разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 4 излиза извън кръга обществени отношения, регулирани с чл. 4, ал. 1, тъй като тя е от значение за разходването на ресурсите на общината. По тези съображения, решението в обжалваната му част следва да се отмени като неправилно, а вместо това се отмени като незаконосъобразна оспорената разпоредба. Воден от горното и на осн. чл. 193, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав