Решение № 66 от 5.7.2023 г. на ВКС по г.д. № 20238002100517/2023 г.

Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба с вх.№267531/23.09.2022год. на Д. Д. Д. за отмяна на влязло в сила решение №874 от 29.06.2016год., постановено по гр.дело №4122/2012год. на Районен съд - Русе, потвърдено с решение №479 от 08.12.2016год. на Окръжен съд - Русе, постановено по гр.д. №712/2016год., с което е обявен за недействителен на основание чл.135, ал.1 ЗЗД по отношение на М. Т. К. обективирания в нотариален акт №..............., том...................., рег. №......................., дело №............................год. договор за продажба, по силата на който К. И. И. и съпругът й Г. Г. И. се разпоредили в полза на Д. Д. Д. със следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор.............................., с административен адрес: гр. Р. ул. С. С., ет.1, находящ се в сграда №3, с предназначение за търговска дейност, брой нива на обекта - едно, с площ по документи 42 кв.м. подробно описан в нотариалния акт. Молителят поддържа наличие на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т.1 и т.4 ГПК, като се позовава на това, че при случайна справка е узнал за постановено решение № 8 от 19.03.2018год. на ВКС, състав на III гр. отд., по гр.дело №1285/2017г., с което е отменено решение № 478 от 08.12.2016год. на Окръжен съд - Русе, постановено по гр.д. № 765/2016год., с което е потвърдено решение №1043/26.07.2016год. на Районен съд - Русе, по гр.д. №6234/2015год. и като краен резултат е отхвърлен предявен иск на основание чл.135, ал.1 ЗЗД. Счита, че това решение на ВКС е ново обстоятелство и смята и, че е по идентичен спор между едни и същи страни, при едни и същи събрани доказателства, едни и същи правни въпроси, но са поставени като краен резултат два абсолютно противоположни акта. В съдебно заседание страната се явява лично и поддържа молбата за отмяна. Ответникът по молбата М. Т. К., чрез адв. В., в писмен отговор оспорва молбата като неоснователна. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Ответниците по молбата В. Г. С., К. И. И. и Г. Г. Д. не са заявили становище по молбата. В съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител. Върховният касационен съд, състав на III гр. отд., при данните по делото намира следното: Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е налице, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е било постановено. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната, а е следствие от невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. В случая молителят се позовава на решение № 8 от 19.03.2018год. по гр.д. № 1285/2017год. на ВКС, за което твърди, че е узнал, след като е влязло в сила решението, чиято отмяна се иска в настоящото производство. Цитираното решение не представлява нито ново обстоятелство, нито ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото няма никаква връзка с пълнотата на фактическия или доказателствен материал по делото. Решението по друго дело по иск със същото правно основание чл.135 ЗЗД, но с различни страни, независимо, че ищец по делата е кредиторът и първият ответник е длъжникът, с различен предмет на сделките, чиято недействителност се иска и с които длъжникът се е разпоредил с конкретно имущество в полза на свои роднини, като знае, че уврежда кредитора си не може да обоснове промяна на резултата по делото по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. За да уважи предявения иск по чл.135 ЗЗД съдът, постановил решението, чиято отмяна се иска е анализирал при непосредственост на събиране свидетелските показания и ги е обсъдил с оглед на всички други данни по конкретното дело, като е приел за установен фактическия състав, за да обяви за недействителна спрямо кредитора конкретната разпоредителна сделка с имущество на длъжника, включително и знанието за увреждането на кредитора от длъжника и третото лице, с което е договарял. Различните правни изводи, като краен резултат по двете дела са обусловени от проведеното различно доказване и поведението на страните по делата, а несъгласието с възприетата фактическа обстановка и от там правните изводи на съда, независимо от еднаквата правна квалификация на исковете и сходство на делата не попадат в изчерпателно посочените основания за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК. На следващо място в молбата за отмяна се сочи основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Същото е налице, когато има пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, както и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Това означава, че е необходимо да са налице две влезли в сила съдебни решения, постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание, които взаимно си противоречат. В случая с цитираното решение на ВКС е частично обезсилено и отменено решение № 478/08.12.2016 г. по в.гр.д. № 765/2016 г. на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено решение № 1043/26.07.2016 г. по гр.д. № 6234/2015 г. на Районен съд – Русе и е постановено решение в производство по чл.290 ГПК, с което при събраните и анализирани доказателства по конкретното дело, предявеният иск по чл.135 ЗЗД за относителна недействителност на разпоредителна сделка за друг обект и в полза на друг купувач е отхвърлен. Ищец в това производство е М. Т. К., а ответници са К. И. И., В. Г. С., Г. Г. Д., последните като наследници на починалия първоначален ответник и купувачите по сделката Ц. В. И. и С. Д. И.. От друга страна, решението, чиято отмяна се иска, е постановено между различни страни – М. Т. К. в качеството на ищец и К. И. И., В. Г. С., Г. Г. Д. и купувач по сделката Д. Д. Д. в качеството на ответници. При сравнение между двете дела се установява още, че макар и в двата случая да е предявен иск по чл. 135 ЗЗД относно недвижими имоти, находящи се на един и същ адрес, предмет на гр.д. № 6234/2015 г. на РС-Русе е бил самостоятелен обект в сграда с идентификатор.........................., а предмет на гр.д. № 4122/2012 г. на РС-Русе е друг самостоятелен обект в сграда с идентификатор.................................... Следователно липсва обективен и субективен идентитет между делата, поради което се стига до извода, че основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК също не е налице. С оглед изхода на делото на ответната страна се дължат разноски в размер на 720 лв., сторени за адвокатско възнаграждение в производството по отмяна. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,