Решение № 9307 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1914/2012 г.

Решение № 9307 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1914/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на: 1. Евдокия Кирилова Гошева, Петър Георгиев Райков и Кирил Георгиев Райков и 2. Юлия Георгиева Василева против решение № 4643/27.10.2011 г. по адм. дело № 3793/2010 г. на Административен съд София-град, в частта, с която е отменена заповед № РД-09-50-1085/22.10.2009 г. на гл. архитект на СО, изменена със заповед № РД-09-50-1426/14.12.2009 г., относно одобреното изменение на Плана за застрояване на УПИ ХVIII, ХХ и VIII на м. "Европейски гробища", кв. 284 и одобрения Работен устройствен план за УПИ VII, VIII, IХ, ХVIII и ХХ на м. "Европейски гробища", кв. 284. В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му. Ответниците Тодор Константинов Размов и Нина Любомирова Горанова оспорват жалбите. Останалите ответници не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационните жалби за допустими - подадени срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страни по делото, за които обжалваната част от решението е неблагоприятна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество за неоснователни. За да постанови обжалваната част от решението, първоинстанционният съд приема отменената част от заповедта за незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че административното производство е започнало по заявление за изработване на РУП за УПИ VII-16, кв. 284, м. Европейски гробища. След възражения на заинтересувани страни градоустройствената процедура се е развила и в процедура по изменение на ПРЗ. Липсват мотивирани предписания по чл. 135, ал. 3 ЗУТ за допускане на градоустройствените процедури. Липсва и заснемане на растителността с точното й местоположение в имотите, което е нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗУЗСО. Правилно тези нарушения на специалните процесуални правила са счетени за съществени в обжалваното решение. Законосъобразността на административните актове се проверява само въз основа на посочените в тях фактическите и правни основания. В случая оспорената заповед не съдържа фактически основания, а такива не могат да бъдат извлечени и от съпътстващите нейното издаване решения на ОЕСУТ, затова правилно е прието, че е немотивирана. Това води до невъзможност на проверката за съответствието й с посочените правни основания за издаването й - чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 6 ЗУТ. Одобреното ИПЗ засяга няколко имота, а заявление за него е направено само от един от собствениците. Липсва изрично съгласие на останалите собственици, респ. носители на ограничени вещни права върху имотите засегнати от изменението, а даже някои от заинтересуваните са се противопоставили на допускането му, затова следва да се приеме, че одобряването на ИПРЗ е незаконосъобразно. По делото липсват доказателства за наличието на конкретни фактически основания, обуславящи прилагането и на другото правно основание за издаване на заповедта - чл. 131, ал. 1, т. 1 ЗУТ - настъпване на съществени промени в обществено-икономическите и устройствените условия, при които е бил съставен планът. Следователно, одобреното ИПЗ и на РУП е незаконосъобразно на посочените основания за издаването му и правилно е отменено с обжалваната част от решението. Последното не страда от релевираните в касационните жалби пороци. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на събраните по делото доказателства административният съд е достигнал до обосновани и верни правни изводи. При неоснователност на касационните оплаквания решението в обжалваната ме част следва да остане в сила. Разноските по делото са в тежест на касаторите и следва да се присъдят в полза на ответниците, направили своевременно искане за това и в доказаните размери за платени адвокатски възнаграждения: Тодор Константинов Размов - 100 лв. и Нина Любомирова Горанова - 1200 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,