Решение № 5945 от 29.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13865/2010 г.

Решение № 5945 от 29.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13865/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Едноличен търговец Соня Йорданова Данева-Ковачева с Фирма "Доктор Соня Данева - Ковачева - Амбулатория за специализирана медицинска помощ - Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ - Гинеколог" със седалище и адрес на управление в гр. София против решение № 2151 от 28.06.2010 г. по адм. д. № 1215/2010 г. по описа на Административен съд - София-град, Второ отделение, 38 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът Директор на Столична здравноосигурителна каса моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 2151 от 28.06.2010 г. по адм. д. № 1215/2010 г., Административен съд - София-град, Второ отделение, 38 състав е отхвърлил жалбата на Едноличен търговец Соня Йорданова Данева-Ковачева с Фирма "Доктор Соня Данева - Ковачева - Амбулатория за специализирана медицинска помощ - Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ - Гинеколог" срещу Заповед за прилагане на санкция № РД-13-67 от 20.01.2010 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания. Неправилна е тезата на касатора, че заповед № РД 18-2140 от 22.12.2009 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса за извършване на финансова проверка на лечебното заведение е незаконосъобразна, пред вид липсата на правомощия. Цитираната заповед е издадена на основание чл. 72, ал. 2 ЗЗО, чл. 222 от НРД 2006 г. и т. т. 440 и 441 от Решение № РД-УС-04 - 17 от 20.01.2009 г. на УС на НЗОК. Съгласно първият цитиран текст непосредственият контрол по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършвани от длъжности лица от РЗОК /в случая СЗОК/ - финансови инспектори, лекари - контрольори и лекари по дентална медицина - контрольори, въз основа на заповед на директора на РЗОК/ в случая СЗОК/. Според чл. 222, ал. 2 от НРД 2006 г. контролът по ал. 1 се извършва чрез проверки въз основа на заповед на директора на РЗОК, в която се посочват правните и фактическите основания за издаването й и се определят проверяващото лице/лица, обектът - наименование и месторазположение на изпълнителят на медицинска помощ, срокът, видът на задачата на проверката. Заповед № РД 18 - 2140 от 22.12.2009 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса отговаря на посочените нормативни изисквания и като подготвителен акт, стартиращ процедура по проверка е законосъобразна. Процесната проверка се отнася до изпълнение на регулативните стандарти за III тримесечие на 2008 г. Съгласно чл. 441 от Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО, контролът по изпълнение на регулативните стандарти за третото и четвъртото тримесечие на 2008 г. се осъществява по реда на глава двадесета и двадесет и първа от НРД 2006 г., като за целта се извършва проверка. Следователно за процесния период нито е съществувала забрана за осъществяване от СЗОК на проверки по изпълнението на регулативните стандарти, нито е отсъствала компетентност на Директора на СЗОК, както и на финансовия контрольор. Във връзка с изложеното неправилно се поддържа от касатора, че проверки без негово съгласие не могат да се провеждат. Органите на НЗОК /в случая СЗОК/ имат нормативно регламентирани правомощия, упражняването на които не зависи от волята и желанието на проверявания изпълнител на медицинска помощ. Освен това трябва да се има пред вид, че санкцията в конкретния случай е наложена за възпрепятстване на длъжностните лица да извършат проверка на лечебното заведение и неосигуряване на достъп до документи, свързани с отчитане на извършените дейности. Тази санкция е по чл. 238, ал. 1, т. 5, б. "а" от НРД 2006 г. - при възпрепятстване на контролните органи на НЗОК и РЗОК да упражняват правата и изпълняват задълженията си, а не за нарушаване на регулативните стандарти. Ето защо съдът не е бил длъжен да обсъжда тезата на жалбоподателя по първоначалното дело, която е против определянето и контрола върху тези стандарти. Посочените въпроси в случая са периферни по отношение същността на спора. Доказателства относно така формулираното нарушение се съдържат във Финансов протокол № Ф-1067 от 29.12.2009 г., както и в отказа на Ковачева да получи Заповед № РД 18-2140 от 22.12.2009 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса, който е надлежно документиран с нейно изявление и подпис. По изложените в настоящите мотиви съображения се възприема извода на първоинстанционния съд, който е в смисъл, че обжалваната заповед е законосъобразна. Ето защо касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,