Решение № 44 от 28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7492/2013 г.

Решение № 44 от 28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7492/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. А. Д. Р. от [населено място] е поискал отмяна на Решение № 1496 от 10.04.2012 г. по гр. д. № 17366/2011 г. на РС - Пловдив по чл. 344, ал. 1 ГПК за допускане съдебна делба на недвижим имот с идентификатор 47086.502.322 с площ от 1476 кв. м, находящ се в землището на [населено място], ведно с построените в него сгради и подобрения на дворното място, отменено с Решение № 1516 от 17.10. 2012 г. по в. гр. д. № 2056/2012 г. ОС - Пловдив с което искът за съдебна делба е отхвърлен изцяло при уважено възражения на Р. Д. П. и В. Т. П. за придобиване на имота на основание давностно владение за времето от 09.2001 г. до датата на завеждане на иска за делба - 10.10.2011 г. Решението е влязло в сила към дата 16.11.2013 г., видно от съобщението до страната като необжалвано. Молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се поддържа на основание нови писмени доказателства, станали известни на молителя след приключване на делото, събрани като такива по гр. д. № 5004/2013 г., образувано срещу А. Р. а именно: Искова молба по гр. д. № 5004/2012 г. от 26.03.2013 г., данъчна оценка на делбения имот към дата 25.02.3013 г., Покана за доброволно изпълнение от 1.02.2013 г., молба по гр. д. д № 5004/2013 г., определение по чл. 140 ГПК, Протокол от съдебно заседание от 25 06.2013 г. по гр. д. № 5004/2013 го. и касаещи изводите на съда за изтекла в полза на Р. Д. П. придобивна давност. С отговор, подаден от Р. Д. и В. П., чрез адв. С. Б. - АК П., се оспорва молбата за отмяна с доводи за неоснователност. След преценка на ангажираните писмени доказателства и закона, настоящият състав на ВКС намира: С решение на РС- Пловдив по реда и на основание чл. 344, ал. 1 ГПК е допусната съдебна делба на недвижим имот с идентификатор 47086.502. 322 с площ от 1476 кв. м, находящ се в землището на [населено място], ведно с построените в него сгради и подобрения на дворното място, отменено с Решение № 1516 от 17.10.2012 г. по в. гр. д. № 2056/2012 г. ОС - Пловдив и постановено ново решение, с което искът за съдебна делба е отхвърлен изцяло при уважено възражения на Р. Д. П. и В. Т. П. за придобиване на имота на основание давностно владение за времето от 09.2001 г. до датата на завеждане на иска за делба - 10.10.2011 г. За да уважи възражението за придобивна давност, решаващият-окръжен съд е приел, че от 09.2001 г. до датата на завеждане на иска за делба - 10.10.2011 г. процесният недвижим имот- дворно място с постройки е владяно / упражнена фактическа власт с намерение за своене / само и единствено от брата Р. П. и същият го е придобил на основание придобивна давност за посочения период от време. За да направи извода за наличие на предпоставките за придобиване на имота на основание давност, съдът се е позовал на събраните гласни доказателства- показания на свидетели. Искането за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, молителят А. Д. Р. основава на следните писмени доказателства: Искова молба по гр. д. № 5004/2013 г., образувано от Р. П. срещу А. Р., с която се съдържат признания за факти, опровергаващи твърденията за придобивна давност, на които се обосновава уваженото от въззивния съд възражението по чл. 790, ал. 1 ЗС, нова данъчна оценка на делбения имот към дата 25.02.3013 г., Покана за доброволно изпълнение от 1.02.2013 г., молба по гр. д. д № 5004/2013 г., Определение по чл. 140 ГПК на районния съдия и Протокол от съдебно заседание от 25 6.2013 г. по гр. д. № 5004/2013 г. След преценка на наведените от страните доводи, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките на закона да бъде уважено искането за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Производство за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК е регламентирано като процесуално средство за защита срещу влезли в сила порочни съдебни решение. Касае се до самостоятелно извънинстанционно производство, което има за цел при установяване на определени несъответствия между решението на съда и действителността / установени на база нови писмени доказателства или нови обстоятелства, влязла в сила присъда за установяване неистинността на писмено документ, свидетелски показани или невярно заключение на вещо лице и др./ да въздейства върху силата на присъдено нещо, т. е. върху стабилитета на едно съдебния акт. Визираните в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основания за отмяна предполагат непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото, която се разкрива след като решението е влязло в сила. Тази "непълнота на доказателствата по делото" следва да е резултат на намерени нови доказателства, които са съществували и по време на разглеждане на делото, но по обективни причини не са могли да станат достояние на страна и да бъдат приобщени към доказателствения материал, респ. да се касае до нови доказателства, които съдържат обстоятелства, които страната се е домогвала на установи по делото, но да не е могла да стори това по причина, че не е разполагала с тези доказателства. Новото обстоятелство по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като основание за отмяна на влязло в сила решение на съд, разрешил със силата на присъдено нещо конкретен гражданско-правен спор, следва да съставлява правно-релевантен за делото факт. Новото доказателство следва да е писмен документ, които не е бил известен/ чието съществуване не е било известно/ на молителя по време на разглеждане на делото в инстанциите, обективно страната да не е могла да се снади своевременно от органа или по начина с него, и тези документи са обуславят, доколкото биха били приобщени към доказателствения материал, възможност за фактически и правни изводи, различни от тези на съда, с решението, чиято отмяна се иска. Новите доказателства следва установяват обстоятелства, който са твърдяни в хода на делото, но по обективни причини страната -молител не е могла да се снабди с тях и да ги представи своевременно пред съда. Писмените доказателства, на които молителят по настоящото дело основава молбата си за отмяна: исковата молба по гражданско дело, основаваща се на твърдения за факти, които противната страна не е могла да установи в предходен гражданско-правен спор, новата данъчна оценка на имота, Покана за доброволно изпълнение по насрочен въвод във владение, Определение по чл. 140 ГПК на районния съдия и Протокол от съдебно заседание, с което се обективира поддържането на исковата молба респ. на твърденията за изложените в нея факти, не могат да бъдат квалифицирани като нови доказателства по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковата молба, поканата за доброволно изпълнение, определението на районния съдия по чл. 140 ГПК и протоколът от съд, заседание, са писмени доказателства от категорията на нововъзникнали от гл. т. на решението, чиято отмяна се иска. Определението на районния съдия по чл. 140 ГПК и протоколът от съд, в който се обективира волеизявление на страната, че се поддържа исковата молба респ. на твърденията за изложените в нея факти, съставляват съдебни книжа - официални документи, които удостоверяват извършени от съда процесуални действия, без отношение като такива с приключилия правен спор, на чието съдебно решение се иска отмяна. Исковата молба има качеството на свидетелстващ писмен документ, но не за правно - релевантни факти, а само за "твърдения " на страната инициирала новия правен спор за факти, които твърдения биха имали правната характеристика на "признание" по делото, завършило с решения, чиято отмяна се иска, но само ако биха били събрани по това дело съгласно правилата на ГПК. Ето защо, тези "новооткритите" - след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, нови обстоятелства не съставляват основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като макар и да установяват обстоятелства, които са съществували по време на разглеждане на делото. Касае се до такива обстоятелства, които са били известни на молителя А. Р., твърдяни са от него, но не са установени по причина, дължаща се единствено на бездействието му като страната по делото, а не поради съществуването на обективни причини. Касае се до обстоятелства, за които страната е възразявала, без да ги установи по делото, като не е сторила това по причина на собственото си процесуално поведение. Според действащите разясненията на ТР 138/67 ОСГК на ВС - новооткрито обстоятелство е онова обстоятелство, съществувало преди постановяване на решението, което не е било известно на страната и незнанието се дължи на обективни причини. Като факт това обстоятелство е настъпило до приключване на устните състезания във въззивната инстанция, завършили с постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Страната -молител следва да не е знаела за него при разглеждане на делото, като незнанието и не се дължи на нейна небрежност. Това обстоятелство следва е от съществено значение за изхода на делото - т. е., доколкото би било приобщено като доказателство по делото, би обусловило правен резултат, различен от постановения с решението, чиято отмяна се иска. Установяването на факти относно съвладението на недвижимия имот респ. на факта, че процесните оранжерии на А. Р. "навлизат" в дворното място - недвижим имот с идентификатор 47086.502.322 с площ от 1476 кв. м, находящ се в землището на [населено място], признат за собственост на Р. П. на основание чл. 79, ал. 1 ЗС, което да опровергава свидетелките показания, че оранжериите се намират изцяло в съседния имот, собственост на А. Р., е следвало да се извърши в хода на делбения процес, приключил с решението, чиято отмяна се иска. В хода на това дело, Р. П. е установил със свидетелки показания, че оранжериите на брат му не навлизат в спорния недвижим имот, че само той и съпругата му осъществяват фактическа власт за период по дълъг от 10 години с намерения за своене. А. Р., въпреки твърдението, че имотът е съсобствен, не е доказал тази теза, тъй като не е опровергал на база на ангажирани и събрани доказателства, че имотът се ползва и от него, т. е. че е запазен съсобственият му характер въпреки, че е разполагал с такава възможност по делото- искане н гласни доказателства, изслушване на експертиза и др. "Признанието" на фактите в исковата молба на Р. П., отразените твърдения на страната в съдебните книжа, обстоятелството, че тези твърдения се поддържат в съд. заседание, не могат да заличат "неположената грижа" на А. Р. тези доказателства да се съберат по негова инициатива /тъй като са били в негова доказателствена тежест/ в хода на делбения процес. Новата данъчна оценка на поземления недвижим имот и поканата за доброволно изпълнение, са доказателства ирелевантни за спора относно основателността на релевираното и уважено възражения за придобиване на имота по давност. По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд - второ отделение на гражданска колегия,