Решение № 13775 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9378/2011 г.

Решение № 13775 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9378/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на адв. П. Гонов, в качеството му на процесуален представител на Общинския съвет гр. Долни Чифлик срещу Решение № 1230 от 25.05.2011 г., постановено по адм. дело № 638/2010 г. от Административен съд Варна. В жалбата се сочи, че решението е неправилно и се иска неговата отмяна. Ответната страна - Областният управител на област с административен център Варна, в депозирания по делото отговор на касационната жалба, моли същата да бъде оставена без уважение. Ответникът Христо Стоянов Христов не взема становище. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил т. 1 от Решение № 427.1, взето по Протокол № 21 от 4.09.2009 г. на Общинския съвет гр. Д. Чифлик, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 36, ал. 1, т. 2 от ЗОбС и чл. 58, ал. 1, т. 2 от НРПУРОИ е дадено принципно съгласие за прекратяване на съсобствеността между общината Д. Чифлик и Христо Стоянов Христов чрез продажба на 400 кв. м ид. части собственост на общината. За да постанови този резултат съдът е приел, че при постановяването на административния акт административният орган е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до неговата отмяна. Отделно от това е приел, че формата на акта не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Решението е правилно. Не са налице основания за неговата отмяна. При напълно изяснена и изключително подробно описана фактическа обстановка, първоинстанционният съд в изпълнение на задължението си, регламентирано в чл. 168, ал. 1 от АПК, въз основа на събраните по делото доказателства е извършил служебна проверка за законосъобразността на оспорения пред него административен акт и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Изложените съображения се споделят и от настоящия касационен състав, поради което не е необходимо да се преповтарят отново и в това съдебно решение. Неоснователни е немотивирани са възраженията на касатора, че решението на съда е постановено при материална незаконосъобразност, при нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Единственият аргумент в подкрепа на тези твърдения е, че при вземане на оспорваното решение на 4.09.2009 г. общинските съветници са гласували поименно, налице било изискуемото по закона мнозинство, тъй като от 21 бр. общински съветници, "за" са гласували 18, налице е предложение на кмета и предварително обявен дневен ред във връзка със заявление на заинтересованото лице. Общинският съвет е взел това решение при упражняване на правомощията си по закон за разпореждане с общинско имущество. Това, че е налице заявление на заинтересованото лице, докладна записка на кмета на общината, внесена в общинския съвет за разглеждане, предварително обявен дневен ред, както и наличието на кворум и мнозинство при вземане на решението не са спорни въпроси. Не е спорно също, че общинският съвет е в правомощието си да взема решения, с които да се разпореди с общинско имущество. Правилно обаче съдът е констатирал наличието на други, и то съществени, нарушения на административно-производствените правила, всяко от които води до отмяната на оспорвания акт. На първо място съдържанието на акта не отговаря на изискванията на закона. Твърди се, че решението за прекратяване на съсобствеността с физическото лице чрез продажба на дела на общината било "принципно". Такова "принципно" решение по конкретно отправено искане не може да съществува. Общинският съвет е в правомощието си да се разпореди с конкретно посочен имот в полза на конкретно посочено лице, при конкретни условия. Това е така, тъй като на кмета се възлага изпълнението на това решение и в заповедта за прекратяване на съсобственост той следва да го възпроизведе точно, от една страна. От друга страна и решението и заповедта на кмета следва да стигнат до знанието на заявителя, тъй като в същност той следва да прецени ще бъде ли в състояние да изпълни условията на съконтрахента и да го направи. Едва след изпълнението на задълженията му - заплащане на цена, дължими данъци, такси и режийни за него възниква правото да сключи договор, в случая за продажба, и то в посочен от собственика срок. От трета - заповедта на кмета подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Предвид изложеното до тук, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Решението на съда е съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,