Решение № 12814 от 30.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9236/2009 г.

Решение № 12814 от 30.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9236/2009 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Зорница Владимирова Димитрова от гр. Димитровград срещу решение № 69/06.04.2009 г. по адм. д. № 5/2009 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу заповед № П5 ЯД22 от 23.01.2009 г. на началника на РУ на МВР Димитровград. Правят се оплаквания за незаконосъобразност на изводите на съда за липса на допуснати нарушения от административния орган, тъй като непроизнасянето в срок, а с половин година по-късно е повлияло върху съдържанието на административния акт. Поддържат се доводите за неприложимостта на посочената в заповедта правна норма, считат се за неправилни изводите на съда, че доказаната необходимост от носене на оръжие е ирелевантна към настоящия спор. Според жалбоподателката, с отказа се нарушават конституционните й права, тъй като по образуваното досъдебно производство се счита за невинна до постановяването на влязла в сила присъда. Ответникът по жалбата не е взел становище в съдебното производство. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена по пощата в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, изтичащ на първия работен ден 7.V.2009 г. Разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е приел за безспорно установено, че към момента на издаване на оспорената заповед № П5 ЯД22 от 23.01.2009 г., спрямо жалбоподателката е било започнало наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер, което е достатъчно за да обоснове законосъобразността на издадения административен акт. Прието е, че са приложени разпоредбите на чл. 16, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ спрямо жалбоподателката като физическо лице и са неотносими доводите за наличие на необходимост от носене на оръжията. Решението на съда е правилно. Не се спори относно установените факти. Със заповед № П5 ЯД22 от 23.01.2009 г. на началника на РУ на МВР Димитровград, на основание чл. 16, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ (започнало наказателно преследване - досъдебно производство № 436/2008 г. за умишлено престъпление от общ характер по чл. 201 НК) на жалбоподателката е отказано издаване на разрешения за носене и съхранение на бойно и ловно оръжие и боеприпаси. С предишна заповед № П5 ЯД 100/16.06.2008 г., на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ, от жалбоподателката е иззет боен пистолет и боен револвер и притежаваните боеприпаси, която съгласно представените в касационното производство писмени доказателства, е обявена за нищожна с решение по адм. д. № 197/2008 г. на Административен съд Хасково, Жалбоподателката заявява, че преди да обжалва тази заповед по административен ред, е подала искане на 12.08.2008 г. за издаване на разрешение за носене и съхраняване на боен пистолет и боен револвер, към което е приложила документ от Национална следствена служба за липса на заведени срещу нея дела. Поради непроизнасяне на административния орган в срок, на 5.01.2009 г. е подала жалба срещу мълчалив отказ на органа, по което е образувано адм. дело. Заповедта за писмения отказ от 28.01.2009 г. е издадена шест месеца след подаване на искането за подновяване на разрешителното и през този шестмесечен период срещу нея е образувано досъдебно производство, което не е приключило. Административният съд е съединил за общо разглеждане в едно съдебно производство адм. д. № 33/2009 г., образувано по жалба срещу заповед № П5 ЯД22 от 23.01.2009 г. и адм. д № 5/2009 г. е образувано срещу мълчаливия отказ на началника на РПУ гр. Димитровград по молбата за издаване на разрешително за носене и съхраняване на боен пистолет и боен револвер. Със заявление от 12.08.2008 г. жалбоподателката е поискала да й бъде издадено разрешение за носене и съхраняване на боен пистолет и боен револвер. Административният акт не е издаден в четиринадесетдневния срок по чл. 57, ал. 1 АПК, който е изтекъл на 26.08.2008 г. Според чл. 58 ал. 1 АПК, непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде акта, а съгласно чл. 149, ал. 2 АПК мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. В случая жалбата до съда срещу мълчаливия отказ е подадена след този срок на 5.01.2009 г. Наличието на мълчалив отказ е правна фикция в полза на жалбоподателя, която му дава възможност да подаде жалба пред съда. Непроизнасянето в срок не представлява пречка за административния орган да постанови последствие и изричен отказ, който не е без правно значение и подлежи на обжалване съгласно чл. 145, ал. 1 АПК, независимо че е предхождан от мълчалив и необжалван отказ по същото искане. Административният съд е разгледал жалбата срещу изричния писмен отказ заповед № П5 ЯД22 от 23.01.2009 г. на началника на РУ на МВР Димитровград издадена по заявления ЯД -5266, 5267/12.08.2008 г и законосъобразно е отхвърлил жалбата. Правилно административният орган и съда са взели предвид фактите настъпили след подаване на заявлението до изричното произнасяне на административния орган. Безспорно е установено, че към момента на издаване на оспорената заповед № П5 ЯД22 от 23.01.2009 г., спрямо жалбоподателката е било започнало наказателно преследване - досъдебно производство № 436/2008 г. за умишлено престъпление от общ характер по чл. 201 НК, което е основание по чл. 16, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ да се откаже исканото разрешение за носене на оръжие. Неоснователни са оплакванията в жалбата за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и за неправилно приложение на материалния закон. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Седмо отделение