Решение № 12610 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7215/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на отдел "Оперативни дейности" Пловдив в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез главен юрисконсулт Т. Стоев, срещу Решение 361 от 05.06.2023 г., постановено по адм. д. 437 по описа на Административен съд - Пазарджик (АС - Пазарджик) за 2023 г. С него е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) ФК-159-0115281 от 05.04.2023 г., издадена от настоящия касационен жалбоподател. Наред с това, НАП е осъдена да заплати на Ванко 2016 ЕООД сума в размер на 350,00 лв. за сторените по делото разноски. В касационната жалба се поддържа становище, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател обратно на приетото от първоинстанционния съд ЗНПАМ съдържа мотиви за избора на срок на мерките на административна принуда и са доказани юридическите факти, представляващи материални предпоставки за налагане на мерките. Твърди, че решението на съда е постановено при неправилно приложение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), съобразявайки и Решение от 04.05.2023 г., постановено по дело С-97/2021 г. на СЕС. Иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу посочената ЗНПАМ или да бъде изменена същата. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът Ванко - 2016 ЕООД оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Към допълнителна молба по делото се представят два броя наказателни постановления, които като доказателства за допустими и относими към касационните основания. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касационната жалба не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа устно и в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е била ЗНПАМ ФК-159-0115281/05.04.2023 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на Ванко-2016 ЕООД е наложена ПАМ запечатване на търговски обект магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Пазарджик, ул. Пловдивска 25, стопанисван от Ванко-2016 ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 и ал. 4 ЗДДС. Първоинстанционният съд е съобразил от фактическа страна, че оспорената ЗНПАМ е издадена във връзка с извършена на 11.03.2023 г. проверка на търговския обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Пазарджик, ул. Пловдивска 25, стопанисван от Ванко-2016 ЕООД. При проверката по повод осъществената контролна покупка на стоки - плодове на обща стойност 4,66 лв., заплатена в 09,46 ч. и заплащането им в брой от проверяващите, не е издаден фискален бон от наличното и работещо в обекта фискално устройство (ФУ) или касова бележка от кочан. Изведен е дневен финансов Х отчет от ФУ, от който е установено, че липсват регистрирани продажби. Извършеното нарушение според административния орган се доказва и от установената касова разлика в размер на 63,94 лв. За установените факти е съставен протокол за извършена проверка (ПИП) cep. АА 0115281 от 11.03.2023 г. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд е направил извод, че оспорената ЗНПАМ е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и при наличието на материалноправните предпоставки за издаването й. Като се основал на събраните доказателства е приел за установено извършеното от търговеца нарушение неиздаване на фискален бон за извършена продажба на стока. С обжалваното съдебно решение оспорената заповед е отменена. За да постанови този резултат съдът е направил извод, че при издаването на ЗНПАМ е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6 АПК, тъй като установената продължителност на срока за налагането й не е обоснован. В решението е прието, че съображенията на административния орган, свързани с организацията на дейността на търговеца са бланкетни, а не конкретни. Във връзка с последното съдът е изразил съгласие с извода на административния орган, че неотчитането на приходи от търговска дейност и свързаното с него отклонение от данъчното облагане оправдават засилена законодателна защита, но е приел, че ПАМ следва да е съобразена с характеристиките на конкретния случай, като такива не са посочени в оспорения акт. В допълнение съдът посочил, че органът не е съобразил цялостното поведение на търговеца при индивидуализиране на продължителността на мярката по смисъла на чл. 6 АПК. Взето е становище, че аргументите на административния орган относно продължителността на мярката не съдържат никаква конкретика, положителната разлика в касовата наличност също не е използвана за мотивиране продължителността на наложената ПАМ. Съдът е съобразил, че посочените от органа цели за прилагане на ПАМ са легитимни, но не е направена балансирана преценка на конкретните факти по случая, включително и пълната липса на мотиви относно продължителността на срока. По тези мотиви спорната ЗНПАМ била отменена. Решението е валидно, допустимо и правилно. Установената по делото фактическа обстановка правилно е възприета от първоинстанционния съд. Тя е точно възпроизведена в обжалвания съдебен акт и е обоснована на приобщените по делото доказателства. Съдът е издирил правилно приложимия към спора материален закон и след анализ на доказателствата е направил обосновани и съответни на закона правни изводи. По делото няма спор относно фактите. Спорът между страните касае правилността на изводите на първоинстанционния съд относно несъответствието на наложената ПАМ с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК в контекста на изложените от страна на административния орган мотиви за определения срок на нейното действие. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, приложима към казуса, ПАМ "запечатване на обект за срок до 30 дни", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от същия закон. По предписанието на чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената ПАМ се забранява и достъпът до обекта. Констатираното в случая нарушение е документирано с ПИП cep. АА 0115281 от 11.03.2023 г. Той представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК, който се ползва с материална доказателствена сила. Съгласно съдържанието на протокола, в хода на извършената проверка в проверявания търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС търговецът, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., не регистрира и отчита всяка продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта ФУ, с което е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., във връзка с чл. 118 ЗДДС. Безспорно неспазването на реда и начина за отчитане на продажбите в търговските обекти чрез издаването на фискален бон, както и установеното наличие на положителна разлика в размер на 63,94 лв. са основание за предприемане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, както правилно е прието от първоинстанционния съд. При констатирано неизпълнение на задължението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., административният орган е задължен да наложи ПАМ при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да стори това или не. Според преценката на настоящия касационен състав, която води на взетия от първоинстанционния съд краен извод за незаконосъобразността й, решението на административния орган за предприемането на ПАМ за срок от 14 дни не е мотивирано. При определяне продължителността на срока на наложената ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект" административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като законодателят му предоставя възможност да избере между няколко възможни решения, всяко от които е в различна степен целесъобразно. За да бъде осъществен съдебният контрол по чл. 169 АПК, определеният от административния орган срок на налагане на ПАМ следва да бъде мотивиран с конкретните факти и обстоятелства, установени във връзка с извършеното нарушение. Избраният от издателя на акта срок на мярката следва да е съобразен с тежестта на констатираното нарушение и с целите по чл. 22 ЗАНН. В случая изложените в ЗНПАМ мотиви относно продължителността на срока на ПАМ, съобразени от първоинстанционния съд при проверката по чл. 169 АПК, касаят най-общо: тежестта на извършеното нарушение, а именно неотчетената контролна продажба, последиците от същата, положителната касова разлика и местоположението на обекта с постоянен човекопоток, което не е конкретизирано. Така формулираните от административния орган съображения във връзка със срока на наложената ПАМ не съставляват същински мотиви, които да обосноват необходимостта от определянето му. Те не съдържат необходимата конкретика в достатъчна степен. Следва да бъде споделено становището на съда, че от изложеното в заповедта не се установява на основание кои реални и конкретни обстоятелства органът е взел решението за определяне на срок от 14 дни за действие на ПАМ. Не е отчетено естеството на извършеното нарушение, цялостното поведение на търговеца, липсата на данни за предходни нарушения от същия характер; преценка на обороти от предходни дни или периоди. Стойността на неотчетените продажби е без значение за предпоставките за налагане на ПАМ, но може да се вземе предвид при индивидуализирането й. Наред с това, изложените в обжалваното съдебно решение съображения, че оспорената ЗНПАМ не съответства на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, се споделят от настоящия съдебен състав. Заповедта е издадена без да се извърши преценка за наличието на баланс между лични и обществени интереси, а само за наличието на обществен интерес от налагането й, който при това следва да се определи по-скоро като бланкетно и общо формулиран. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като с установения необосновано висок размер на срока от 14 дни на продължителността й, се засягат права и законни интереси на търговеца в по-голяма степен от най-необходимото за целта, която тя преследва. Изложените от първоинстанционния съд съображения и в тази връзка се споделят от настоящия състав. По делото са представени от страна на ответника в настоящото производство Наказателно постановление 722542-F699974 от 29.08.2023 г. и Наказателно постановление 722543-F699975 от 29.08.2023 г. на началник на отдел Оперативни дейности Пловдив в ЦУ на НАП при един и същ пораждащ правомощието за осъществяване на принудата фактически състав. Същите касаят приложението на материалния закон и дават основание да се сподели крайния извод на първоинстанционния съд и на друго основание. Допускащата кумулирането на мерките на административна принуда за неизпълнение на едни и същи данъчни задължения национална правна уредба е приета за несъвместима със Съюзното право с решението на Съда на Европейския съюз по дело С-97/21. Въз основа на гореизложеното и доколкото не се установява наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора, доколкото от страна на ответника по касация разноски не се претендират, такива не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение