Решение № 6220 от 25.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 327/2021 г.

Решение № 6220 от 25.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 327/2021 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Хидро Стил България" ООД, ЕИК[ЕИК], подадена чрез пълномощник адв. И. И., срещу Решение № 1661/11.11.2020 г., постановено по адм. дело № 1551/2020 г. по описа на Административен съд (АС) - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03000319005913-091-001/02.04.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – гр. Варна, потвърден с Решение № 142/29.06.2020 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") – гр. Варна при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на дружеството са установените задължения за: 1) корпоративен данък по ЗКПО, както следва: за данъчен период (д. п.) 2017 г. в размер на 1165, 49 лева (главница) и 236, 68 лева (лихва), както и за д. п. 2018 г. в размер на 167, 70 лева (главница) и 17, 10 лева (лихва); и 2) данък върху добавената стойност по ЗДДС, както следва: за д. п. м. 04. 2017 г. в размер на 411, 16 лева (главница) и 120, 27 лева (лихва); за д. п. м. 12. 2017 г. в размер на 0 лева (главница) и 2, 13 лева (лихва); за д. п. м. 02. 2018 г. в размер на 183, ЗЗ лева (главница) и 38, 20 лева (лихва); за д. п. м. 08. 2018 г. в размер на 600, 00 лева (главница) и 94, 34 лева (лихва); за д. п. м. 10. 2018 г. в размер на 1666, 67 лева (главница) и 233, 82 лева (лихва); за д. п. м. 11. 2018 г. в размер на 1666, 67 лева (главница) и 219, 93 лева (лихва); за д. п. м. 12. 2018 г. в размер на 500, 00 лева (главница) и 61, 67 лева (лихва); за д. п. м. 01. 2019 г. в размер на 1868, 67 лева (главница) и 214, 40 лева (лихва); за д. п. м. 02. 2019 г. в размер на 7435, 79 лева (главница) и 795, 79 лева (лихва), и "Хидро Стил България" ООД е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" – гр. Варна разноски по делото в размер на 1 060, 98 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място се оспорва извода на първоинстанционния съд за валидността на РА, доколкото същият не отговаря на регламентираните от чл. 120, ал. 1, т. 8 от ДОПК изисквания. Твърди се, че съдът не е извършил съвкупен анализ събраните в хода на ревизионното и съдебното производство писмени доказателства. Оспорва изводите на съда в частта по ЗКПО досежно реалността на извършените от "Изо Билдинг" ЕООД, "Строително ремонтна група Иванова" ООД и "Вирамакс Лимитед" ЕООД доставки. Възразява и срещу отказа за приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество, поради липса на реални доставки на стоки и услуги по фактура № 239/14.12.2017 г. с начислен ДДС 183, ЗЗ лева, издадена от "Изо Билдинг" ЕООД, по фактура № 120/06.07.2018 г. с начислен ДДС 600, 00 лева, издадена от "Вирамакс Лимитед-ВД" ЕООД и по фактура № 5/12.12.2018 г., издадена от "Силвия Вип Билдинг" ЕООД. Счита РА за незаконосъобразен в частта, в която е установено задължение за ДДС за данъчен период м. 04. 2017 г. в размер на 411, 16 лева, в частта, с която за данъчен период м. 12. 2017 г. е установено задължение за лихва в размер на 2, 31 лева, като и в частта на установените задължения за ДДС за процесните получени аванси. Претендира се отмяна съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което ревизионният акт да бъде отменен, както и присъждане на разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" – гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез гл. юрисконсулт Е. Е., оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение на АС - Варна, както и да присъди в полза на дирекцията разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1060, 98 лева за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си АС - Варна е отхвърлил жалбата на "Хидро Стил България" ООД срещу РА № Р-03000319005913-091-001/02.04.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с Решение № 142/29.06.2020 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установените задължения за: 1) корпоративен данък по ЗКПО, както следва: за данъчен период (д. п.) 2017 г. в размер на 1165, 49 лева (главница) и 236, 68 лева (лихва), както и за д. п. 2018 г. в размер на 167, 70 лева (главница) и 17, 10 лева (лихва); и 2) данък върху добавената стойност по ЗДДС, както следва: за д. п. м. 04. 2017 г. в размер на 411, 16 лева (главница) и 120, 27 лева (лихва); за д. п. м. 12. 2017 г. в размер на 0 лева (главница) и 2, 13 лева (лихва); за д. п. м. 02. 2018 г. в размер на 183, ЗЗ лева (главница) и 38, 20 лева (лихва); за д. п. м. 08. 2018 г. в размер на 600, 00 лева (главница) и 94, 34 лева (лихва); за д. п. м. 10. 2018 г. в размер на 1666, 67 лева (главница) и 233, 82 лева (лихва); за д. п. м. 11. 2018 г. в размер на 1666, 67 лева (главница) и 219, 93 лева (лихва); за д. п. м. 12. 2018 г. в размер на 500, 00 лева (главница) и 61, 67 лева (лихва); за д. п. м. 01. 2019 г. в размер на 1868, 67 лева (главница) и 214, 40 лева (лихва); за д. п. м. 02. 2019 г. в размер на 7435, 79 лева (главница) и 795, 79 лева (лихва), като е осъдил дружеството да заплати разноски за първоинстанционното производство в размер на 1 060, 98 лева. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите. В тази връзка, съдът е обсъдил приложените по делото писмени доказателства и въз основа на тях, приел, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани с валиден електронен подпис на датата на издаване на процесните документи от лицата, посочени като техни издатели. Съобразявайки разпоредбата на чл. 25, § 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК, във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като в тази връзка е счел, че РА не страда от пороци, влечащи неговата нищожност. При преценка на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият съд на първо място е възпроизвел подробно установената в хода на ревизията фактическа обстановка и основанията на органите по приходите да установят задължения за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 1 165, 49 лева, предвид формираната данъчна основа по чл. 122 от ДОПК в размер на 11 654, 91 лева, както и задължения за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 167, 70 лева и лихва - 17, 10 лева, съобразно формираната данъчна основа по общия ред. Обсъдил е и основанията на органите по приходите откажат право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество, поради липса на реални доставки на стоки и услуги от "Изо Билдинг" ЕООД по фактура № 239/14.12.2017 г. с ДДС 183, ЗЗ лева, от "Вирамакс Лимитед-ВД" ЕООД по фактура № 120/06.07.2018 г. с ДДС 600 лева и от "Силвия Вип Билдинг" ЕООД по фактура № 5/12.12.2018 г. На следващо място, съдът е намерил РА за законосъобразен и в частта, с която със същия е установено задължение за ДДС за данъчен период м. 04. 2017 г. в размер на 411, 16 лева, в частта, с която за данъчен период м. 12. 2017 г. е установено задължение за лихва в размер на 2, 31 лева, като и в частта на установените задължения за ДДС за процесните получени аванси. След това съдът е изложил собствените си фактически установявания по всяка една от спорните фактури и по доставчици. След като подробно е анализирал събраните по делото доказателства по доставчици, АС - Варна е приел, че оспорването на РА за неоснователно. Обобщени мотивите му се свеждат до следното: Първоинстанционният съд е приел, че на основание чл. 78 от ЗКПО, във връзка със СС 18 "Приходи", законосъобразно счетоводният финансов резултат (СФР) на дружеството е увеличен за 2017 г., и съответно - намален за 2018 г. със сумата в размер на 1 322, 98 лв. по фактура № 0200000129/11.01.2019 г. (л. 1429), издадена от оспорващото дружество на "Рис" ООД. За обекта на "Рис" ООД - покрив на "ГРАНД MOЛ", гр. Варна, Акт обр. 19 е съставен на 05.12.2017 г. и с него са документирани извършени СМР и доставени материали на обща стойност 3 703, 34 лева, като установените приходи в размер на 1322, 98 лева не са отразени в текущия СФР за периода на възникване - през 2017 г., а са отчетени в следващ период - 2018 г. В тази връзка съдът е приел, че органите по приходите правилно са преминали към ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК при определяне на задълженията на дружеството по ЗКПО за 2017 г. На следващо място съдът е приел за законосъобразно увеличен и СФР на "Хидро Стил България" ООД за 2017 г. със сумите на отчетените разходи за 2017 г. по фактури, издадени от "Изо Билдинг" ЕООД (фактура № 239/14.12.2017 г. на стойност 916, 67 лева) и от "Строително Ремонтна Група Иванова" ООД (фактура № 42/без дата, на стойност 7 700, 00 лева), както и за 2018 г. по фактура, издадена от "Вирамакс Лимитед-ВД" ЕООД (фактура № 0... 120/06.07.2018 г. на стойност 3 000, 00 лева). Съдът, по отношение на издадената от "Изо Билдинг" ЕООД фактура № 239/14.12.2017 г. (л. 527), на получателя на услугата — оспорващото дружество, на стойност 916, 67 лева и ДДС 183, ЗЗ лева, е приел, че събраните по делото доказателствата не способстват да се направи извод, че реално е извършена въпросната доставка. Според съда не е конкретизирано за кой обект се отнасят и по кой договор са извършени посочените във фактурата "строително-монтажни работи" (СМР), като липсвали количествено-стойностни сметки, протоколи и актове за приети/предадени работи, подписани между двете страни, договор за възлагане извършването на СМР от оспорващия на "Изо Билдинг" ЕООД. Нещо повече – съдът е установил, че твърдяната доставка от подизпълнителя "Изо Билдинг" ЕООД на жалбоподателя е документирана на 12.12.2017 г., т. е. след като СМР на обекта на "Рис" ЕООД са приключили и е съставен Акт образец 19 на 05.12.2017 г. от оспорващия и от "Рис" ЕООД. В допълнение административният съд е приел за правилни съображенията на органите по приходите обстоятелствата, че "Изо Билдинг" няма регистриран ЕКАФП с дистанционна връзка с НАП, няма данни за регистриран ЕКАФП № DY219585, вписан във фискалния бон към фактура № 239/14.12.2017 г., както и че не е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2017 г., установяваща, че няма действащи трудови договори през периода, в който е издадена фактурата. Наред с това съдът е приел за неправилно отчетен разходът в размер на 7700, 00 лева по фактура № 42/31.03.2017 г. (л. 996), издадена от "Строително ремонтна група Иванова" ООД, ЕИК[ЕИК], с предмет "извършени СМР по договор", тъй като доставката не отразява вярно стопанската операция, поради което е прието, че правилно СФР на основание чл. 26, т. 2, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО следва да бъде увеличен с процесната сума за 2017 г. Прието е за установено, че от ревизираното дружество са представени два договора със "Строително ремонтна група Иванова" ООД - от 08.11.2016 г. и от 20.10.2016 г., предметът на които няма връзка с дружествата, на чиито обекти, оспорващият твърди, че са извършвани СМР от подизпълнител "Строително ремонтна група Иванова" ЕООД. Впрочем самите дружества отричат това обстоятелство. Отделно от това е установено, че цитираният доставчик има регистриран ЕКАФП № ED277971 с дистанционна връзка с НАП, но липсват данни за отчетени от ЕКАФП продажби за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г., като същият не е подал и ГДД за 2017 г. и обявен ГФО за 2017 г., а последната подадена ГДД от него е за 2014 г. На следващо място съдът е приел за неустановени извършени и предадени СМР от "Вирамакс Лимитед-ВД" ЕООД на оспорващото дружество. В случая доставчикът по фактура № 0... 120/06.07.2018 г. (л. 525) на стойност 3000, 00 лева е посочен от ревизираното дружество като подизпълнител на СМР на обект на "БГ Ленд Ко" ООД и на обект на З. Д. — представител на етажната собственост. Изводите си първоинстанционният съд е мотивирал, посочвайки, че фактурата предхожда във времето сключването на договора между оспорващият и З. Д., поради което ползването на подизпълнител по този повод е безпредметно. В допълнение е посочено, че липсва конкретизация досежно предмета на документираната доставка от подизпълнителя към оспорващия по процесната фактура, а именно - за кой обект се отнася, по кой договор са извършени услугите, какви точно СМР са извършени, като липсват количествено-стойностни сметки, протоколи и актове за приети/предадени работи, подписани между страните. Посочено е и, че доставчикът не е подал ГДД по ЗКПО и няма действащи трудови договори за процесния период. Нещо повече – прието е, че основната дейност на дружеството - доставчик е търговия с леки и лекотоварни автомобили до 3, 5 тона, като дружеството има регистриран ЕКАФП № ED298425, но не и ЕКАФП № DT274532, вписан във фискалния касов бон към фактура № 0... 120/06.07.2018 г. Първоинстанционният съд е приел, че след съвкупен анализ на доказателствата по делото реалността на процесните доставки от "Изо Билдинг" ЕООД, "Строително ремонтна група Иванова" ООД и "Вирамакс Лимитед" ЕООД, предвид липсата на установяване на това в какво се състоят конкретните СМР, остава недоказана. Оспорващият не е ангажирал доказателства пред органите по приходите или пред съда, в подкрепа на твърденията си за извършени от подизпълнителите му конкретни СМР, като в зависимост от това обстоятелство и установените факти, ведно с липсата на приемо-предавателни протоколи и Акт образец 19, издадени от дружествата-подизпълнители за извършената работа, административният съд приема извода на органите по приходите за липса на доставки по фактурите от посочените дружества за обоснован. Съдът е счел, че правилно СФР, на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, е коригиран със сумите по въпросните фактури. На следващо място първоинстанционният съд е приел, че в съответствие с чл. 26, т. 2 и т. 6 от ЗКПО разходите на стойност 35, 00 лева за платена на 03.08.2017 г. глоба по електронен фиш в полза на "Фонд за безопасност на движението" (л. 989) и 650, 00 лева за платен на 03.01.2017 г. наем в полза на "Сортови Семена" АД (л. 988) не са признати за данъчни цели, доколкото не са свързани с дейността на дружеството. Наред с изложеното АС – Варна е приел за неустановено по делото реалното осъществяване на конкретно индивидуализирани услуги, съответно получаването или предаването на конкретен резултат от доставчиците на ревизираното лице - "Изо Билдинг" ЕООД, "Вирамакс Лимитед-ВД" ЕООД и реалното получаване на скелето от "Силвия Вип Билдинг" ЕООД, поради което е счел, че не са налице предпоставките за ползване на данъчен кредит по доставките от "Изо Билдинг" ЕООД по фактура № 239/14.12.2017 г. с ДДС 183, ЗЗ лева, от "Вирамакс Лимитед-ВД" ЕООД по фактура № 120/06.07.2018 г. с ДДС 600 лева и от "Силвия Вип Билдинг" ЕООД по фактура № 5/12.12.2018 г. По отношение на доставките, извършени от "Изо Билдинг" ЕООД и от "Вирамакс Лимитед- ВД" ЕООД съдът е препратил към изводите си за липсата на безспорна установеност на реалното осъществяване на доставките, предвид неяснотата по отношение на конкретно извършените СМР, както и с оглед липсата на представени договори за СМР с подизпълнителите, протоколи, количествено-стойностни сметки, актове обр. 19 за приети/предадени работи. В допълнение съдът е приел, че доколкото дейността, която е извършвал през процесния период "Хидро Стил България" ООД е била "Строителство на покриви и хидроизолации", то житейски логично е същият да е разполагал със съответната материална и техническа обезпеченост за извършване на доставките по сключените от него договори в качеството му на изпълнител. Наред с изложеното, съдът е счел, че от доказателствата по делото, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, не може да се обоснове извод за реалното осъществяване на доставката по фактура № 12.12.2018 г., издадена от "Силвия Вип Билдинг" ЕООД с предмет "скеле 200 кв. м" с начислен ДДС в размер на 600 лева, респ. на извод за наличието на право на данъчен кредит за тази доставка. За да мотивира изводите си съдът е приел, че спорната фактура е включена в дневника за продажби в д. п. м. 12/2018 г., но в баланса и ГФО за 2018 г. на дружеството не се съдържат данни за притежавани активи, а в графа "отчетна стойност на продадените активи" е посочена стойност 0 лева. В зависимост от обстоятелството, че въпросното скеле, според дадените от РЛ писмени обяснения, е било доставено в склада му и е било отразено като актив в счетоводството му, пред ревизиращите органи "Хидро Стил България" ООД не е представил доказателства за дата на получаване/предаване на скелето по въпросната фактура, мястото му на приемане и от кое лице, както и с какви характеристики е процесното скеле. Съдът е приел, че отразяването на актив "скеле" в счетоводството на РЛ не може да бъде самостоятелно основание за признаване на право на данъчен кредит, тъй като не е доказана реалността на доставката, не е доказано, че "Хидро Стил България" ООД е придобил актива. За да аргументира изводите си за липсата на данни за реално осъществени доставки от "Изо Билдинг" ЕООД, "Вирамакс Лимитед-ВД" ЕООД и "Силвия Вип Билдинг" ЕООД, съдът е посочил в допълнение, че доставчиците на РЛ не са подали ГДД по ЗКПО за 2017 г. и 2018 г., т. е. не са декларирали реализирани приходи по надлежния ред, респективно не са определили дължим корпоративен данък и ДДС, като е прието за установено, че в процесния период (м. 04. 2017 г., м. 12. 2017 г., м. 02. 2018 г., м. 08. 2018 г., м. 10. 2018 г., м. 11. 2018 г., м. 12. 2018 г., м. 01. 2019 г. и м. 02. 2019 г.) доставчиците нямат действащи трудови договори, а по отношение "Изо Билдинг" ЕООД и "Вирамакс Лимитед-ВД" ЕООД няма данни за регистрирани ЕКАФП с № и фискална памет (ФП), подобно на тези, вписани в касовия бон към представената и осчетоводена фактура. На следващо място първоинстанционният съд е приел, че правилно с РА е установено задължение за ДДС в размер на 411, 16 лева по доставката по фактура № 32/04.04.2017 г., издадена от жалбоподателя на "Било" ООД, доколкото посочената фактура не е отразена в отчетен регистър по ЗДДС "Дневник за продажбите" за д. п. м. 04/2017 г. и ДДС в размер на 411, 16 лева не участва при определяне резултата за периода. Съдът е приел за установено, че дружеството – доставчик - "Било" ООД е представило на ревизиращите органи документи, потвърждаващи извършването на процесната услуга, поради което в съответствие с разпоредбите на чл. 9, чл. 12, чл. 2, ал. 1, чл. 25, ал. 6, т. 1 и чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, за оспорващият е възникнало задължение да начисли по реда на чл. 86, ал. 1, във връзка с чл. 86, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС изискуемия данък за д. п. м. 04/2017 г. в размер на 411, 16 лева. На последно място във връзка с доставките по договорите за възлагане и изпълнение на СМР от 13.10.2018 г. (л. 1150) и от 17.12.2018 г. (л. 1145) за обект - къща в [населено място] с възложител М. Б., начисления ДДС и установените като получени от РЛ суми в общ размер 34 212 лева по разходни касови ордери, с основание аванс по договори за изграждане на топлоизолация, хидроизолация и подови настилки (гранитогрес), както следва: РКО № 1/16.10.2018 г. за 10 000, 00 лева (л. 1144), РКО № 2/15.11.2018 г. за 10 000, 00 лева (л. 1140), РКО № 3/07.12.2018 г. за 3 000, 00 лева (л. 1142), РКО № 4/16.01.2019 г. за 6 212, 00 лева (л. 1141) и РКО № 5/16.01.2019 г. за 5 000, 00 лева (л. 1143), АС – Варна, предвид нормативната регламентация и изрично заявеното от оспорващия, че счита за правилен РА в частта на установените задължения за ДДС за процесиите получени аванси, е намерил РА, и в тази му част, за законосъобразен. Съдът отхвърля доводите на РЛ, че спорните фактури са с характер на "предварителна оферта до издаване на данъчна фактура", тъй като сумите, посочени във фактурите, и датата на издаването им, съвпадат с датата на изготвяне на двата Акта обр. 19, които служат за доказателство, че строителната услуга е извършена, а именно това е релевантният факт за възникване на задължението за начисляване на ДДС. Решението е правилно. Касационните оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд са идентични с оплакванията, изложени в първоинстанционната жалба. Отново са наведени доводи за неправилност на изводите на съда в частта по ЗКПО и в частта по ЗДДС. Твърди се и че съдът не е извършил съвкупен анализ събраните в хода на ревизионното и съдебното производство писмени доказателства. Оспорва се и извода на АС - Варна за валидността на РА, доколкото същият не отговарял на регламентираните от чл. 120, ал. 1, т. 8 от ДОПК изисквания. По направените оплаквания настоящата инстанция приема за установено следното: По отношение твърденията за нищожност на РА, правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентни органи, валидно подписан с КЕП от посочените като негови издатели органи по приходите, в предвидената в чл. 120 от ДОПК във връзка с чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, поради което не е налице основание за неговата нищожност. Обосновани, след извършена визуализация ЗВР, ЗИЗВР и РД са и изводите на първоинстанционния съд, че посочените документи също са подписани с валиден електронен подпис на датата на издаването им от лицата, посочени като техни издатели. Неоснователни са доводите на касатора, че не е извършена съвкупна преценка от на доказателствата от страна на съда. Решението е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което при липса на съществени процесуални нарушения са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Следва да се посочи, че в решението са обсъдени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства по всяка една от спорните фактури и по доставчици. Съдът е изложил собствени мотиви по фактите по делото и обосновал правните си изводи въз основа на тях. Изложените в тази връзка фактически констатации и правни изводи на първоинстанционния съд се споделят от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд. По ЗДДС: Правилно е прието, че поради неосъществени данъчни събития по смисъла на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, на дружеството – касатор не се следва право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 02. 2018 г. – 183, ЗЗ лв., за данъчен период м. 08. 2018 г. - 600 лв. и за данъчен период м. 02. 2019 г. – 600 лв., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Реалното осъществяване на доставките, за които се претендира приспадане на ДДС от получателя е условие, без което не може да се признае претендираното право, като тежест на лицето, което претендира правото е доказването на посочения факт с правно значение. От непротиворечивата практика на съда на ЕС по тълкуването на разпоредби на Директивата за ДДС следва, че от една страна, в предмета на доказване е получаването на предмета на процесните доставки, а от друга - използването им в независимата икономическа дейност на ревизирания получател. За да възникне данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 и ал. 6 вр. ал. 1 ЗДДС по предоставянето на услуга по чл. 9 от същия закон, изискуемост на данъка и задължението за начисляването му в издадена от доставчика фактура, следва услугата да е извършена. В своята константна практика СЕС приема, че право на данъчен кредит е налице само когато са извършени доставки, които обстоятелства подлежат на доказване с допустимите доказателствени средства, както в хода на ревизионното, така и в хода на съдебното производство. В конкретния случай ревизираното дружество не се е справило с разпределената му доказателствената тежест и не е доказало реалното изпълнение на спорните по делото доставки. Правилно първоинстанционният съд е установил, че по отношение на доставчиците "Изо Билдинг" ЕООД и "Вирамакс Лимитед-ВД" ЕООД е налице неяснота досежно какви, кога и по отношение на кои обекти са извършените СМР, липса на представени договори за СМР с подизпълнителите, протоколи, количествено-стойностни сметки и актове обр. 19 за приети/предадени работи. Правото на приспадане на данъчен кредит при доставка на услуги възниква с реалното изпълнение на услугата, резултатът от която следва да е налице при получателя. Изпълнението на услугата трябва да може да се проследи, като ревизираното лице, което претендира благоприятните за себе си последици, следва да притежава всички необходими документи в тази насока, от които да личи какво е съдържанието на услугата, кой я е изпълнил, кога, и на кого в последствие е била предоставена – доказателства, които не са били ангажирани от задълженото лице. Въпреки че във връзка с тези доставки са представени издадени фактури, които са надлежно осчетоводени при получателя и доставчиците, то в случая липсват каквито и да било съпътстващи документи, доказващи реалното осъществяване на процесните доставки на услуги. В практиката си ВАС многократно е подчертавал, че само формалното счетоводно отразяване на фактурите не е достатъчно, за да се приеме, че е налице законовото основание за данъчен кредит, при липса на реално извършени доставки по тях. По отношение на фактура № 5/12.12.2018 г., издадена от "Силвия Вип Билдинг" ЕООД, с предмет "скеле 200 кв. м. " с начислен ДДС в размер на 600, 00 лева, също следва да се споделят изводите на съда за липса на реално осъществяване на доставката. Твърденията на ревизиращо дружество, че въпросното скеле е било доставено в склада му са останали неустановени, доколкото по делото от страна на "Хидро Стил България" ООД не са ангажирани доказателства за дата на предаване/получаване на скелето, лицето, което го е приело или характеристиките му. На следващо място правилно административният съд е приел, че РА е законосъобразен в частта досежно допълнително установения ДДС за д. п. м. 04/2017 г. в размер на 411, 16 лева, доколкото за разлика от останалите 2 фактури за д. п. м. 03/2017 г. за получени аванси по договор от 07.03.2017 г., където доставчик е РЛ, то фактура № 32/04.04.2017 г. а стойност 2055, 81 и ДДС 441, 16 лева не е отразена в отчетен регистър по ЗДДС "Дневник за продажбите", като поради тази причина ДДС в размер на 441, 16 лева не участва при определяне на резултата за периода. Наред с изложеното обосновано е и приетото от АС – Варна, че в зависимост от обстоятелството, че фактура № 02... 129/11.01.2018 г. с начислен ДДС в размер на 264, 60 лева е издадена през м. 01/2018 г., вместо през м. 12/2017 г., то определената лихва за забава в размер на 2, 13 лева за периода от 16.01.2018 г. до 31.02.2018 г. е правилно определена. Отделно от това и предвид изрично заявеното от оспорващия, че счита за правилен РА в частта на установените задължения за ДДС за процесните получени аванси, настоящата касационна инстанция споделя изводите на съда относно договорите за възлагане и изпълнение на СМР от 13.10.2018 г. и от 17.12.2018 г. за обект - къща в [населено място] с възложител М. Б. и начисления ДДС. В случая, от представените и подписани от страните 5 бр. РКО от м. 10, 11, 12/2018 г. и м. 01/2019 г., е видно, че са получени аванси по договор за обект в [населено място], [улица], за които по смисъла на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС и чл. 113, ал. 1 от ЗДДС правилно е начислен ДДС. По причина, че към 05.02.2019 г. СМР са завършени с Акт обр. 19 от 05.02.2019 г. на стойност 62 688, 97 лева, правилно на основание чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, предвид възникналото данъчно събитие, се начислява ДДС в размер на 12 537, 79 лева. По ЗКПО: Изводът на Административен съд - Варна за материална законосъобразност на РА, в частта му, с която на "Хидро Стил България" ООД са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2017 г. в размер на 1 165, 49 лева, съгласно данъчна основа в размер на 11 654, 91 лева, формирана по чл. 122 от ДОПК, както и в частта на установените задължения за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 167, 70 лева и лихва - 17, 10 лева, е правилен и кореспондира с доказателствата по делото. На първо място следва да бъде споделен извода на първоинстанционния съд, че с РА на основание чл. 78 от ЗКПО във връзка с СС 18 "Приходи" следва да бъде коригиран СФР на "Хидро Стил България" ООД в посока увеличение за 2017 г. със сумата на приходите в размер на 1 322, 98 лева и намален съответно – за 2018 г. със същата сума, доколкото посочените приходи е следвало, но не са били отчетени през текущата година. Наред това, по отношение доставките от "Изо Билдинг" ЕООД и "Вирамакс Лимитед" ЕООД могат да бъдат съотнесени вече направените заключения за липса на реалност на доставките по процесните фактури, издадени от посочените доставчици. Колкото до доставките по ООД фактура № 42/без дата, на стойност 7 700, 00 лева, издадена от "Строително ремонтна група Иванова" ООД, при анализ на доказателства се установява, че фактурата не отразява вярно стопанската операция, тъй като липсват доказателства за реално предадени работи и плащане, а разходите са отчетени само въз основа на фактурата. Паралелно с това са налице и несъответствия между обясненията, дадени от дружествата, на чиито обекти оспорващият твърди, че са извършвани СМР от подизпълнител въпросния доставчик и РЛ, като същите отричат посоченото обстоятелство. Що се отнася до включените от страна на "Хидро Стил България" ООД в общата сума на разходите за 2017 г. суми за платени глоби и наем – правилно АС – Варна е приел, че СФР за 2017 г. следва да бъде увеличен, доколкото в съответствие с чл. 26, т. 2 и т. 6 от ЗКП посочените разходи не са признати за данъчни цели, тъй като не са свързани с дейността на дружеството. Предвид изложеното съдебното решение не е постановено при пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. С оглед изхода на спора, основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсулт за касационното производство в размер на 1060, 98 лева, определени съобразно материалния интерес по делото и на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение,