Решение № 14410 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9674/2013 г.

Решение № 14410 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9674/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 6847 от 20.05.2013 г., постановено по адм. д. № 13236/12 г. Върховният административен съд, четвърто отделение, е отменил решение № Ц - 33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиранe, с което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Енергийният системен оператор" - ЕАД, "ЕВН България електроразпределение" - АД, "Енерго про мрежи" АД, "ЧЕЗ разпределение България" - АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта по раздел III, т. 12 . С решението Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Усол" - ООД- разноски по делото в размер на 50 лв. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране - гр. София, представлявана от председателя Евгения Харитонова. В същата се прави оплакване, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, и вместо него постанови друго такова, с което да потвърди решение № Ц - 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба и от "ЕВН България Електроразпределение" - ЕАД -гр. Пловдив, чрез процесуалния представител адв. Лора Георгиева. В същата се прави оплакване, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение и вместо него постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата и потвърди обжалваното решение № Ц - 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР. Ответното по касационните жалби дружество "Усол" - ООД-гр. София чрез своя процесуален представител адв. Нели Салтирова взема становище, че оспореното решение на ДКЕВР в посочената му част - р. III, т. 12 е отменено с влязло в законна сила решение на ВАС /цитирано в становището/, поради което е налице хипотезата по чл. 159, т. 6 от АПК и жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество и двете са не основателни и следва да бъдат оставени без уважение. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, поради което са процесуално са допустими и следва да бъдат разгледани. С решението тричленният състав на ВАС, четвърто отделение, е отменил решение № Ц - 33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиранe, с което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Енергийният системен оператор" - ЕАД, "ЕВН България електроразпределение" - АД, "Енерго про мрежи"АД, "ЧЕЗ разпределение България"- АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта по раздел III, т. 12 - фотоволтаични централи, с инсталирана мощност над 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 01.01.2012 - 30.06.2012 г. - 189,38 лв за МВтч. В писменото становище на процесуалния представител на ответното по касация дружество се прави довод, че въпросната част от решението на ДКЕВР вече е отменена с влезли в законна сила решения на ВАС. Конкретно се сочи решение № 4131 от 25.03.2013 г. на ВАС, четвърто отделение, постановено по адм. д. № 12503/2012 г., което е оставено в сила с решение № 9621 от 26.06.2013 г. на петчленен състав на ВАС, първа колегия, постановено по адм. д. № 6079/2013 г. и решение № 4083 от 25.03.2013 г. на ВАС, четвърто отделение, постановено по адм. д. № 12494/2012 г., което е оставено в сила с решение № 8937 от 19.06.2013 г. на ВАС, петчленен състав на първа колегия, постановено по адм. д. № 6082/2013 г. При извършената служебна проверка от настоящият петчленен състав се установява, че с посочените влезли в законна сила решения действително е отменено решение № Ц - 33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиранe, с което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Енергийният системен оператор" - ЕАД, "ЕВН България електроразпределение" - АД, "Енерго про мрежи"АД, "ЧЕЗ разпределение България" - АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта по раздел III, т. 12 - фотоволтаични централи, с инсталирана мощност над 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 01.01.2012 - 30.06.2012 г. - 189,38 лв за МВтч. В допълнение следва да бъде посочено, че в този смисъл е и решение № 3617 от 14.03.2013 г. на ВАС, четвърто отделение, постановено по адм. д. № 12401/2013 г., оставено в сила с решение № 9473 от 25.06.2013 г. на ВАС, петчленен състав на първа колегия, постановено по адм. д. № 6078/2013 г. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че спорът по законосъобразността на решение № Ц - 33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиранe, с което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Енергийният системен оператор"-ЕАД, "ЕВН България електроразпределение" - АД, "Енерго про мрежи"АД, "ЧЕЗ разпределение България" - АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта по раздел III, т. 12 - фотоволтаични централи, с инсталирана мощност над 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 01.01.2012 - 30.06.2012 г. - 189,38 лв за МВтч, е разрешен с влязло в законна сила съдебно решение, с което процесния акт в посочената му точка е отменен по оспорване от друг жалбоподател. Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК, решението има сила за страните по делото, а ако оспореният акт е отменен, решението има действие по отношение на всички. От друга страна разпоредбата на чл. 297 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, според която влязлото в законна сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно, а според чл. 235, ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК съдът взема предвид и фактите, които са от значение за спорното право. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че след отмяната на посоченото решение на ДКВЕР в посочената точка с влязло в законна сила решение към датата на даване на ход по същество по настоящето производство, жалбата на "Усол"-ООД се явява процесуално недопустима, тъй като спорът по оспорване на административния акт е разрешен с влязло в законна сила съдебно решение - чл. 159, т. 6 от АПК. Поради това постановеното по тази жалба решение на тричленния състав на Върховния административен съд се явява процесуално недопустимо и при условията на чл. 221, ал. 3 от АПК следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Настоящият съдебен състав не споделя виждането, изложено в определения на петчленни състави на Върховния административен съд, според които в подобна хипотеза решението на тричленния състав не следва да бъде обезсилвано. Липсата на влязло в законна сила решение по оспорването на атакувания индивидуален административен акт е отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата /по аргумент на чл. 159, т. 6 от АПК/, за която съдът е длъжен да следи служебно - чл. 159 от АПК - през цялото време на процеса. Възникването на тази предпоставка по време на висящността на процеса в касационната инстанция също до недопустимост на жалбата, а от там и до недопустимост на постановеното от нея решение от първата инстанция и обуславя неговото обезсилване при условията на чл. 221, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,