Решение № 4866 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8471/2014 г.

Решение № 4866 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8471/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 237 - 244 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 7 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на Анка Николова Георгиева от гр. Бургас, чрез пълномощника и адв. Станчев, за отмяна на влязло в сила решение № 169/07.02.2014 г., постановено по адм. д. № 2333/2013 г. по описа на Административен съд Бургас. В нея се твърди наличие на основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК, поддържана в съдебно заседание и представена писмена защита. Ответната страна - кмет на Община Бургас, чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на искането. Искането за отмяна е процесуално допустимо. То е подадено от надлежна страна, за която влязлото в сила съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 240, ал. 2 от АПК. Разгледано по същество е неоснователно. С решение № 169/07.02.2014 г., постановено по адм. д. № 2333/2013 г. по описа на Административен съд Бургас е отхвърлена жалбата на Анка Николова Георгиева, против заповед № 1970/26.07.2013 г. на кмета на Община Бургас, с искане за прогласяване на нищожността и. Решението не е обжалвано и е влязло в сила. Посоченото в искането за отмяна правно основание по чл. 239, т. 5 АПК предвижда отмяна на съдебния акт, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причини на препятствие, които не е могла да отстрани. В искането за отмяна не се твърдят нарушения на съда в развилото се пред него производство, а такива, довели до невъзможност за участие на молителката в административното производство по издаване на оспорената пред съда заповед на кмета на Община Бургас. Допуснати нарушения на административно-производствените правила не основават отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК, а подлежат на преценка при проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК. Не намира опора в закона твърдяното, че след като съдът е приел, че няма допуснато нарушение от административния орган във връзка с уведомяването и в развилото се административно производство е лишил страната от участие в делото. Изискването на законодателя е за допуснато нарушение на процесуалните правила от страна на съда, поради което: страната е била лишена от възможност да участва в делото; не е била надлежно представлявана и не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Такива нарушения не се твърдят, а и не се установява да са налице. Молителката не е лишена по никакъв начин от участие в съдебното производство. В съответствие със законовите изисквания е призована за проведените съдебни заседания на посочения в жалбата до съда съдебен адрес, този на упълномощеният от нея адвокат. Неявяването и лично и/или чрез пълномощник в проведените заседания не основава нарушение на съдопроизводствените правила. Твърденията в искането, че съдът е лишил Георгиева от участие в делото, тъй като не и дал възможност, поради просрочие на жалбата и срещу заповедта на административния орган да се разгледат и доводите и за незаконосъобразност също не основават отмяна на обжалваното решение. Спорът относно просрочието на жалбата в частта и касаеща незаконосъобразността на заповедта на кмета на Община Бургас е разрешен с влязло в сила определение от 29.10.2013 г. на административния съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на Георгиева в тази част, като е прекратено производството по делото. Това определение е оставено в сила с определение № 16001/03.12.2013 г. по адм. д. № 15884/2013 г. по описа на Върховния административен съд. Несъстоятелно е при това положение твърдяното, че определението на административният съд е инкорпорирано в решението, чиято отмяна се иска. По изложените съображения молбата за отмяна на посоченото в нея правно основание като неоснователна следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК Върховния административен съд, трето отделение