Решение № 270 от 30.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 256/2009 г.

Решение № 270 от 30.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 256/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия А. Г. А. против въззивно решение № 29/23.03.2009 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по в.н.о.х.д. № 23/2009 г. В жалбата и в с. з. пред ВКС се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Претендира се отмяна на въззивния акт и оправдаване на подсъдимия, а алтернативно - намаляване на наказанието. Прокурорът от ВКП намира изложените в жалбата и в с. з. доводи за неоснователни, поради което изразява позиция за оставяне на въззивното решение в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С обжалваното въззивно решение Бургаският апелативен съд е потвърдил изцяло присъда № 4/14.01.2009 г. по н.о.х.д. № 66/2007 г., с която Окръжен съд - Бургас е признал подсъдимия А. Г. А. за виновен в това, че на 16.06.2008 г., на КПП - Руен, дал дар - сумата от 100 лв. на длъжностните лица П. П. - полицай патрулно постова дейност и Х. М. - младши автоконтрольор, и двамата към РПУ - Руен, за да не извършат действие по служба - проверка за употреба на алкохол с техническо средство "Алкотест Дрегер", поради което и на основание чл. 304, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил на основание чл. 66 от НК за срок от 3 години, както и и кумулативно глоба в размер на 1000 лв. На основание чл. 307а от НК е отнел в полза на държавата предмета на престъплението. Присъдил е в тежест на подсъдимия да заплати разноските по делото. Касационната жалба е неоснователна. Доводите за допуснати процесуални нарушения, които да са довели до незаконосъобразно осъждане, са били мотивирани с неправилна оценка на доказателствата относно авторството на деянието, което се счита за недоказано по несъмнен и категоричен начин. В тази посока е поддържано оплакване за безкритично кредитиране показанията на една група свидетели - полицейските служители от РПУ - Руен (според които около 03.10 ч. на 16.06.2008 г., управлявайки личния си автомобил в посока гр. А., подсъдимият бил спрян за проверка на КПП Руен и за да осуети тестването за употреба на алкохол дал две банкноти от 50 лв., а след това избягал), които се твърди, че не били подкрепени от други косвени данни и безпричинно игнориране на друга група свидетелски показания, според които по същото време подсъдимият се е намирал на друго място - в собствения си обект - газстанция в с. Д., където спял. Изложени са и възражения срещу пълнотата на мотивите на апелативния съд с оглед реализирано нарушение по чл. 339, ал. 2 от НПК. По своето естество изтъкнатите доводи са съотносими към обосноваността на присъдата, което не е самостоятелно касационно основание. От друга с., разгледани по същество единствено на плоскостта на пороци относно начина на формиране на вътрешното убеждение на инстанциите по същество, както и неизпълнение на задълженията по чл. 339, ал. 2 от НПК от въззивния съд, те са изцяло неоснователни. Прегледът на материалите по делото демонстрира, че проблемните въпроси относно авторството на деянието са били ясно, подробно и систематично обсъдени и разрешени. Напълно вярно е, че мотивите на Бургаския апелативен съд са крайно бедни откъм анализ на доказателствата, като основното им съдържание се свежда до възпроизвеждане на фактологията, установена от първата инстанция и кратко отхвърляне на релевирани съображения за необоснованост. Същевременно, следва да се подчертае, че версията за умишлено злепоставяне на подсъдимия поради обслужване на интереси на друго лице и конкретно, че той не е управлявал личния си автомобил в нощта на 16.06.2008 г. и не е бил спиран за проверка на КПП - Руен, нито е оставял на двамата полицейски служители двете банкноти от по 50 лв., за да не бъде тестван за алкохол, нито е бягал и се е укривал след това, защото по същото време се е намирал в бензиностанцията в с. Д., където спял, е била предмет на подробно изследване от първата инстанция, чиито оценки са били възприети от въззивната, която явно не е намерила основание да се разграничи от тях. В мотивите (вж. л. 51 от н.о.х.д. № 301/2008 г.) са изложени конкретни и убедителни съображения поради какви причини съдът не се доверява на показанията на св. А съпруга на подсъдимия, както и на св. К служител в газостанцията, а поради това и не отчита съобщените от тях данни за такива с оправдателно значение. В същите мотиви е предложен и подробен анализ на показанията на св. П, които пряко са възприели поведението на подсъдимия, а също и на всички останали свидетели, ангажирани с изясняване на случая. Данните, изведени от тези доказателствени източници са били аналитично разгледани в контекста на писмените такива, сред които записванията в съответните нарядни дневници, както и разпечатките за проведените разговори от мобилните телефони на подсъдимия и св. А времето и мястото за това, което е послужило за потвърждаване на заявеното от св. П и практическо опровергаване на твърденията на подсъдимия, както и на неговата съпруга и св. К, че е спял в газостанцията в с. Д. Пред въззивната инстанция по-различни възражения в контекста на оспорване на авторството не личи да са правени, поради което и въпреки казаното за мотивите на апелативния съд, няма основание да се счита, че е било допуснато нарушение по чл. 339, ал. 2 от НПК, което съществено да е ограничило процесуалните права на подсъдимия по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НПК. С оглед изложените съображения ВКС намира, че въззивната инстанция, подкрепила изводите на първата относно авторството на деянието, не е допуснала съществени нарушения от процесуален характер, които да поставят под съмнение преценките й за доказателствената подкрепа и относимост на поведението на подсъдимия към деяние, обхванато от състава по чл. 304, ал. 1 от НК. На основата на приетите фактически положения, които в пълнота покриват субективните и обективни признаци на това престъпление, материалният закон е бил приложен правилно. Неоснователно е възражението за несъставомерност в аспекта, че след като подсъдимият е признал пред св. П, че е употребил алкохол, то дадените 100 лв. не са били предназначени да се осуети проверката с техническо средство, респ. в обективен план отсъства даване на дар, за да не се извърши действие по служба. Проверката с техническо средство има за цел да установи не просто употребата на алкохол, а нейната концентрацията в количествено отношение, което влияе и на преценката дали отговорността му ще се ангажира за административно нарушение или за престъпление. Точно това е искал подсъдимият да избегне, давайки сумата от 100 лв., а след като тя не е била приета, е избягал. Всъщност и по тези въпроси се съдържат достатъчно съображения в мотивите на инстанциите по същество, които не е нужно да бъдат преповтаряни. Доводът за присъствие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК също е неоснователен. При определяне на вида и размера на наказанието, основно и кумулативно, двете съдебни инстанции са обсъдили и надлежно са оценили съобразно тяхната тежест и значение всички обстоятелства, включени в обхвата на чл. 54 от НК. В случая индивидуалната тежест на извършеното е била добре съпоставена с констатирания голям брой смекчаващи обстоятелства, сред които е било отдадено нужното значение на чистото съдебно минало на подсъдимия, добри характеристични данни, както и на неговата семейна и трудова ангажираност. Именно с оглед техния превес правилно е определена и точната мярка за наказателно въздействие. В определените размери наказанието лишаването от свобода за срок от 1 г. с прилагане на чл. 66 от НК и глоба в размер на 1000 лв. съответстват на извършеното и са достатъчни за комплексното постигане на целите по чл. 36 от НК. По делото не се установяват други обстоятелства, които да не са били взети предвид от въззивната инстанция и да пораждат необходимост от по-голямо смекчаване на наложеното наказание. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение