Решение № 730 от 24.1.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Димитров от гр. София, против решение 909 от 16.02.2022 г., постановено по адм. дело 6860/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспореното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне. Не претендира разноски. Ответникът председателят на Националното бюро за правна помощ, чрез процесуален представител, в писмено становище и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е отказ за заплащане на предоставена правна помощ по реда на Закона за правната помощ (ЗПП) и Наредбата за заплащане на правната помощ (НЗПП) на адвокат К. Димитров, обективиран в писмо изх. 21-202-1238 от 26.04.2021 г. на председателя на Националното бюро за правна помощ (НБПП) по отчет с вх. 2627/08.03.2021 г. на САК. Като мотиви за отказа е посочено неизпълнение на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 ЗПП, тъй като за преупълномощения адв. М. Маламов няма решение за вписването му в Националния регистър за правна помощ (НРПП). С обжалваното решение, предмет на настоящия инстанционен контрол, решаващият състав на АССГ, след като е изяснил фактическа обстановка по случая и е извършил анализ на приложените доказателства, е приел оспорването за неоснователно, като го е отхвърлил и е осъдил касатора да заплати на НБПП сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат, съдът, след извършения анализ на основанията за законосъобразност на акта по чл. 146 от АПК, е достигнал до извод, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материално правните разпоредби и с целта на закона. Приел е, че административният орган правилно е приложил материалния закон, тъй като с оглед нормата на чл. 24, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.) и предвид установените по делото обстоятелства, жалбоподателят не е имал право да представлява страната пред Върховния административен съд. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че неспазването на изискването по чл. 26, ал. 3 от Закона за правната помощ (ЗПП) е основание административният орган да откаже заплащане на възнаграждение, каквато възможност е изрично предвидена в чл. 37, ал. 2 ЗПП. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е събрал релевантните за спора доказателства, които е обсъдил и е установил вярно и точно фактите по спора, като е извел и обосновал съобразени с материалния закон правни изводи. От фактическа страна е установено, че касационният жалбоподател е вписан под номер 7380 в Националното бюро за правна помощ от 29.03.2018 г. и към настоящия момент не е заличен. Съгласно протоколно определение от проведено открито съдебно заседание на 16.09.2019 г. по адм. дело 4687/2019 г. и съгласно уведомително писмо от 17.07.2019 г. на Софийска адвокатска колегия, К. Димитров в качеството си на адвокат е назначен на основание чл. 26, ал. 2 ЗПП като служебен процесуален представител на жалбоподателя по делото Д. Ахмед от Мианмар, като по делото е постановен положителен за жалбоподателя съдебен акт. Срещу решението е подадена касационна жалба от административния орган, в отговор на която по делото е представен и администриран писмен отговор от Ахмед, подписан от адв. М. Маламов- преупълномощен от касатора. К. Димитров е отчел, че не притежава необходимия 5 годишен юридически стаж съгласно изискванията на чл. 24, ал. 2 от ЗАдв. за осъществяване на процесуално представителство пред Върховния съд, поради което с пълномощно от 22.06.2020 г. е упълномощил и преупълномощил адв. М. Маламов от САК да представлява него и доверителя му Д. Ахмед в касационното производство пред Върховния административен съд, образувано по жалба на Държавна Агенция за бежанците при Министерския съвет срещу решение по адм. дело 4687/2019 г. по описа на АССГ като извършва всякакви фактически и правни действия в тази връзка. Между адв. Димитров и адв. Маламов е сключено и споразумение от 05.05.2021 г., уреждащо отношенията между тях във връзка с процесуалното представителство пред касационната инстанция за изготвяне на отговор по касационната жалба. След окончателното приключване на производството по делото от адв. Димитров е изготвен отчет по реда на чл. 5 от Наредбата за заплащане на правна помощ (НЗПП) и е направено предложение за изплащане на възнаграждението по реда на чл. 6 от същата Наредба. С оспореният административен акт, отчетът на адв. Димитров е върнат с отказ за изплащане поради факта, че е нарушена процедурата за преупълномощаване на адм. Маламов съгласно чл. 26, ал. 3 ЗПП. Предоставянето на правна помощ е институт, уреден в Закона за правната помощ и наредбата за прилагането й, които предвиждат, че оказаната помощ е дейност по правно съдействие, предоставено безплатно на лица, по отношение на които са налице основанията по чл. 22 ЗПП. Правната помощ се предоставя по решение на съответния компетентен орган по реда на чл. 25 ЗПП. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 ЗПП назначеният адвокат може да преупълномощи друг адвокат да осъществи правна помощ, само ако последният е вписан в НРПП. Възнаграждение за предоставената правна помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП и се заплаща при условие, че адвокатът е извършил възложеното добросъвестно и компетентно, като за установяване на тези обстоятелства се въвежда задължението за представяне на отчет пред НБПП по реда на чл. 37 и 38 от закона. Съгласно разпоредбата на чл. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ (НЗПП) възнаграждения за предоставена правна помощ могат да получават само адвокати, които са вписани по надлежния ред в НРПП и са били определени и назначени по реда на чл. 25 и 26 ЗПП. Следователно възнаграждение за предоставена правна помощ може да бъде получена само при наличието на 2 кумулативни предпоставки, а именно конкретния адвокат да е: 1. вписан в Регистъра и 2. Определен и назначен като служебен защитник по реда на чл. 25 и 26 ЗПП, като липсата на която и да е от двете предпоставки ще влече като санкция неизплащане на възнаграждение за оказаната помощ. Неправилно е твърдението на касатора, че назначеният с акт по чл. 26, ал. 2 ЗПП адвокат за всички инстанции и вписан по реда на чл. 31 от ЗПП в НРПП, но непритежаващ необходимия юридически стаж съгласно чл. 24, ал. 2 ЗА за процесуално представителство пред ВАС, има право да отчете правната помощ осъществена пред касационната инстанция от друг адвокат, невписан в регистъра и да получи възнаграждение за същата. Правилно първоинстанционният съд е извършил преценката за наличие на предпоставките, визирани в чл. 26, ал. 2 ЗПП, като е установил, че нарушаването на изискването да бъде преупълномощен друг адвокат, вписан в Националния регистър за правна помощ, представлява недобросъвестно осъществяване на правната помощ, в нарушение на изискванията на закона, поради което заплащане за извършеното представителство пред касационната инстанция не следва да бъде изплатено. В случая следва да се приеме, че е осъществена процесуална защита от адв. Маламов пред ВАС при липсата на законовопредвидените предпоставки в Закона за правната помощ за осъществяване на процесуално представителство за предоставена безплатна правна помощ, поради което правилно и в съответствие със законовата уредба председателят на НБПП е издал оспорения административен акт, като е отказал заплащане на възнаграждение за проведеното касационно производство. Съдът правилно е приел, че оспореният акт е съответен на целта на закона - правната помощ да бъде заплащана само, когато е оказана добросъвестно и компетентно, при стриктно спазване на установените в ЗПП изисквания. Адвокат Димитров не е осъществил правна помощ пред ВАС, а адвокатът, когото той е преупълномощил, не е вписан в Националния регистър за правната помощ, с което е нарушил изискването по чл. 26, ал. 3 от Закона за правната помощ (ЗПП), което е основание административният орган да откаже заплащане на възнаграждение. Доводите, че касаторът е бил назначен да окаже правна помощ за всички инстанции в съдебното производство само по себе си не поражда в негова полза право на възнаграждение, доколкото той самият не е осъществил помощта в касационното производство, а осъществената е в нарушение на специалните изисквания на ЗПП. Съдът обосновано е приел, че материалният закон е приложен правилно, тъй като с оглед на установените по делото обстоятелства и предвид нормата на чл. 24, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.) жалбоподателят не е имал право да представлява страната пред Върховния административен съд, като за недобросъвестно или некомпетентно извършена правна помощ съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 2 ЗПП, независимо от други санкции, адвокатът не получава възнаграждение по конкретния случай. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАдв. адвокатът или адвокатът от Европейския съюз не може да поема работа, за изпълнението на която знае или е бил длъжен да знае, че не притежава необходимите знания и подготовка. От данните по делото е видно, че адв. Димитров своевременно е предприел действия по изпълнение на изискванията по чл. 24, ал. 2 от същия закон, но е нарушил разпоредбите на чл. 26, ал. 3 ЗПП като е преупълномощил адвокат невписан в НРПП. Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен на всички основания по чл. 146 АПК и е отхвърлил жалбата. Обжалваното решение е правилно. Не са налице касационни основания за отмяна на оспореното съдебно решение и същото следва да се остави в сила. При този изход на спора е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат определени на основание чл. 78, ал. 8, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ на 150 лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършената работа. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,