Решение № 193 от 26.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1235/2009 г.

ВКСIII гражданско отделение26.07.2011 г.докладчик Ценка Георгиева

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Р. М. от [населено място] за тълкуване на решение № 368 от 12.05.2010 г. по гр. д. № 1235/2009 г. на ВКС, III г. о. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 193 от 26.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1235/2009 г., III г. о., ГК, докладчик председателя Ценка Георгиева Производството е по чл. 251 ГПК. Образувано е по молба на М. Р. М. от [населено място] за тълкуване на постановеното по настоящото дело № 1235/2009 г. решение № 368 от 12.05.2010 г. Ответникът [фирма] в представения писмен отговор изразява становище за недопустимост и неоснователност на молбата. Върховният касационен съд намира искането за тълкуване на решението за неоснователно поради следните съображения: С решението, чието тълкуване се иска, е отменено въззивното решение на Русенския окръжен съд по в. гр. д. № 79/2009 г. в отхвърлената част на иска за разликата над 3000 лв. до 15 000 лв. и вместо това е уважен искът и в тази част, като е осъдена "Р. /България/" ЕАД [населено място] да заплати на М. Р. М. от [населено място] още 12 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на здравословното състояние от претърпяната на 30.10.2001 г. трудова злополука. Присъдени са и лихви. В мотивите на решението е прието, че обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване се дължи и когато не е настъпило намаляване на трудоспособността за съответната професия, ако увреждането причинява болки и страдания на работника или служителя. Прието е, че извършената на 18.05.2005 г. операция на дясното око, увреждането на нерв на дясната ръка при поставянето на упойка, проведените процедури за лечение и рехабилитация на ръката и влошаването на очния статус на М. Р., са в причинно следствена връзка с трудовата злополука от 2001 г. и са настъпили след присъждане на обезщетението по гр. д. № 3680/2004 г. на Р. Поради това претърпените болки и страдания от оперативната интервенция и съпътстващите я усложнения, влошаването на зрението, изразяващо се в ограничаване на зрителното поле на дясното око, двойни образи при определено положение на погледа, остатъчен страбизъм /кривогледство/, който се явява и козметичен дефект, и завишаване на диоптъра в резултат на травмата, съставляват неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени от работодателя като резултат от влошаване на здравословното състояние от претърпяната през 2001 г. трудова злополука. При определяне на размера на обезщетението ВКС е съобразил важността на зрителния орган за човешкия организъм, характера и степента на влошаване на зрението, претърпените болки, страданията и неудобствата при операцията от 2005 г. с настъпилите усложнения и е приел, че общата сума от 15 000 лв., от които 3000 лв. са присъдени от въззивния съд, в пълен размер би компенсирала претърпените от пострадалия болки и страдания от влошаване на здравословното състояние. Молителят представя ЕР от 04.10.10 г. и ЕР от 02.01.11 г., заявява намерението си да предяви нов иск по чл. 200 КТ за вреди от ексцес, и поради това счита, че ВКС следва да извърши тълкуване на решението си като посочи какъв е размерът на обезщетението за неимуществените вреди на всяка от двете части - през периода от 09.05.2005 г. до 14.01.2008 г. при 10% до 14,5 % трайно намалена работоспособност, и от оперативната интервенция на 18.05.2005 г. и всички съпътстващи я усложнения. ВКС намира, че така постановеното решение не е неясно и не се нуждае от тълкуване. Ясно е изразена волята на съда за кои увреждания е присъдено обезщетението за неимуществени вреди и при наличието на какви доказателства за влошаване на здравословното състояние. Неоснователно е искането за посочване поотделно на обезщетението за неимуществени вреди по периоди и съобразно медицинската интервенция. Съдът се произнася в рамките на заявената с исковата молба претенция. Предявеният иск е за присъждане на обезщетение от 31 000 лв. за неимуществени вреди от влошаване на здравословното състояние, без да са разграничени тези вреди така, както се иска да бъдат определени чрез тълкуване на решението. По реда по чл. 251 ГПК за тълкуване на влязло в сила решение не може да се изменя решението като се внасят корекции от вида на претендираните от молителя. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

Цитирани разпоредби

2