Решение № 5552 от 10.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2240/2021 г.

Решение № 5552 от 10.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2240/2021 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 547 от 11.12.2020 г. по административно дело № 658/2020 г. Административен съд – Перник е: 1) отхвърлил жалбата на В. С. против решение № 1040-21-566 от 28.08.2020 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София град, с което е отхвърлена жалбата против разпореждане № РВ-3-21-00776904/07.07.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО (държавното обществено осигуряване) в ТП на НОИ – София-град; 2) осъдил В. С. да заплати на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – София-град съдебни разноски в размер на 100 лева (за юрисконсултско възнаграждение). Така постановеното съдебно решение е атакувано с касационна жалба от В. С. от гр. Перник, действаща чрез процесуалния представител адвокат П. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторката моли оспорения съдебен акт да се отмени. Претендира и присъждане на направените разноски за производството пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касация – директорът на ТП на НОИ – София-град, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт М., в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд. Моли съдебният акт да бъде потвърден, а жалбата срещу него да се остави без уважение. Претендира и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ТП на НОИ – София-град. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея решение на Административен съд – Перник, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Фактическата обстановка по спора правилно е установена от Административен съд – Перник. В. С. е сключила трудов договор № 13/10.10.2013 г. с "Дженто 13" ЕООД на длъжност продавач-консултант. За лицето са подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 10.10.2013 г. до 01.09.2018 г. от "Дженто 13" ЕООД. Със заповед № 37/31.08.2018 г. трудовият договор е прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ). От осигурителя "Дженто 13" ЕООД за жалбоподателката е представено удостоверение по образец съгласно приложение № 10 към чл. 9, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване с данни относно правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 22.01.2018 г. до 14.01.2019 г., на основание чл. 53 от КСО и въз основа на разрешен отпуск по чл. 164, ал. 1 от КТ за периода от 22.01.2018 г. до 14.01.2019 г., за който е изплатено парично обезщетение в общ размер от 2765. 14 лева. По повод осъществен последващ контрол на изплатените парични обезщетения и помощи от ДОО със заповед № 3 Р-5-21-00670755 от 30.10.2019 г. е разпоредена проверка на "Дженто 13" ЕООД. При оказано съдействие от МВР е установено, че собственикът и управител на дружеството е починал на 01.09.2017 г. Проверката е приключила с констативен протокол № КВ-5-21-00730049 от 04.03.2020 г., съставен от инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – София-град. Данните по чл. 5, ал. 4 от КСО са подавани от бивш собственик на дружеството без основание след кончината на актуалния собственик и управител на дружеството за периода от 02.09.2017 г. до 06.08.2019 г., защото е установено, че след този момент липсва отразен правоприемник по партидата на дружеството в Търговския регистър, дружеството няма декларирани обекти, в които да е извършвало дейност, няма и регистрирани фискални устройства. Не са представени първични счетоводни документи – ведомости за заплати и други разходооправдателни документи, няма данни да са изплащани трудови възнаграждения, липсват и внесени осигурителни вноски, а са изплатени от ДОО на различни лица (след които и С.) обезщетения за временна неработоспособност. Въз основа на констативния протокол на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО са издадени задължителни предписания до осигурителя за заличаване на подадените данни за осигуряване по трудови правоотношения за общо 9 лица, сред които и С., за периода септември 2017 г. – август 2018 г. След влизането в сила на предписанията и липсата на доброволното им изпълнение, данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за С., подадени от "Дженто 13" ЕООД за периода септември 2017 г. – август 2018 г. са заличени от регистъра по чл. 80 от ДОПК на 24.06.2020 г. Позовавайки се на влезлите в сила задължителни предписания и съпоставяйки ги с постъпили документи от С. след проверката, ръководителят по изплащане на обезщетенията и помощите е издал процесното разпореждане № РВ-3-21-00776904 от 07.07.2020 г., с което е приел, че В. С. следва да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дето за периода от 22.01.2018 г. до 29.08.2018 г. в размер на 2765. 14 лв., предвид установения факт, че същата към 22.01.2018 г. няма качеството на осигурено лице по смисъла на дефиницията в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, понеже не е осъществявала трудова дейност, поради което не й се следва изплащане на парично обезщетение по чл. 53 от КСО за времето, през което е ползвала отпуск за отглеждане на дете през периода от 22.01.2018 г. до 29.08.2018 г., а изплатеното такова е без основание. Затова с разпореждането 07.07.2020 г. на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО осигурителният орган е наредил на С. да възстанови добросъвестно полученото обезщетение за отглеждане на малко дете за посочения период в общ размер на 2765. 14 лв. Недоволна от разпореждането, С. го е оспорила по административен ред пред ръководителя на ТП на НОИ – София-град, който с обжалваното пред Административен съд – Перник решение № 1040-21-566 от 28.08.2020 г. е отхвърлил жалбата й като неоснователна и е потвърдил обжалваното с нея разпореждане. В мотивите си горестоящият административен орган е възприел и доразвил изложените съображения от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в насока, че изплатеното обезщетение на С. за отглеждане на малко дете е било недължимо, защото тя към релевантния момент вече не е притежавала качеството "осигурено лице", поради което следва да върне добросъвестно получените суми в бюджета на ДОО. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, Пернишкият административен съд е приел, че обжалваното пред него решение и потвърденото със същото разпореждане са издадени от компетентни органи в изискуемата форма и при спазени административнопроизводствени правила. Съдът е обосновал тезата, че е осъществена предпоставката на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за издаване на разпореждане за възстановяване на получените от жалбоподателката суми за обезщетение за отглеждане на малко дете, тъй като към деня на настъпване на тези осигурителни рискове тя не е била осигурено лице. Към този момент жалбоподателката не е имала качеството осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, съответно за нея не е възникнало право на обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО, като изплатеното й такова е получено без основание, което е установено при условията на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касаторката пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ – София-град, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи от жалбоподателката за неговата незаконосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. В случая жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Безспорно в първата инстанция е доказано, че всички документи с изключение на трудовия договор са оформяни след смъртта на собственика и управител на дружеството. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО (бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 от КСО. В чл. 10, ал. 1 от КСО е уредено, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Т. е, трябва да са изпълнени кумулативно двете условия – осъществяване на трудова дейност и дължимост на осигурителни вноски, за да се изплащат парични обезщетения. Следователно лицето трябва не само да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателката от 09. 2017 г. до 08. 2018 г. не е осигурено лице при осигурител "Дженто 13" ЕООД и данните, подадени за нея по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са заличени. Именно поради това на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е издадено разпореждане за възстановяване на получените суми за обезщетение за отглеждане на малко дете за периода 22.01.2018 г. до 29.08.2018 г. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Съдът намира, че липсата на упражнявана от жалбоподателката трудова дейност в полза на дружеството през процесния период я дисквалифицира като осигурено лице, и съответно е предпоставка за възстановяване на получените суми като обезщетение за отглеждане на малко дете. От обсъденото по-горе явства, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже касаторката, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. В случая административният орган правилно е приложил относимите норми на КСО. Като е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ – София-град също е издал законосъобразен акт. Отхвърляйки жалбата срещу последния, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора съдебни разноски на жалбоподателката не се дължат, а претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение трябва да се удовлетвори. На основание чл. 143, ал. 4 във връзка чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, В. С. следва да бъде осъдена да заплати на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – София-град разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция, в размер на 100 (сто) лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,