Решение № 14559 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9077/2010 г.

Решение № 14559 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9077/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба на Марин Николов Такучев, Красимира Маринова Попова и Лилия Маринова Хаджиева, подадена срещу решение № 1585 от 20.05.2010 г., постановено по адм. дело № 1703/2010 г. по описа на Административен съд - София-град. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ, образувано по жалба на Марин Николов Такучев, Красимира Маринова Попова и Лилия Маринова Хаджиева, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № РД-22-001/29.01.2010 г. на областния управител на област София. Оспорваният административен акт е издаден по заявление на касаторите с вх. № 94КК/5/17.02.2009 г., за обезщетение по реда на чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ. Преценявайки законосъобразността на обжалвания отказ, съдът е приел, че предявеното искане е подадено след изтичане на двумесечния срок от постановяване на решението по чл. 7 от ЗВСОНИ, поради което отхвърлил жалбата като неоснователна. Евентуално са развити мотиви и за приложението на чл. 9, ал. 5 от ЗОСОИ. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. По делото е установено, че жалбоподателите са били ответници по предявен срещу тях иск с правно основание чл. 7 от ЗВСОНИ за жилище, находящо се в гр. София, ул. "Алабин" № 27, като с решение от 9.01.1994 г. по гр. дело № 4395/1992 г. по описа на Софийски районен съд, иска е уважен и е възстановено в полза на ищците наследници на Георги Славчев Цветанов, Владимир Славчев Цветанов и София Славчева Гещакова правото на собственост върху посочения недвижим имот. Решението е потвърдено от Софийски градски съд с окончателно решение от 11.04.1996 г. по гр. дело № 1318/1995 г. Молбата с направеното искане за обезщетение по чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ е подадена от заявителките на 17.02.2009 г., видно от входящия номер и дата на областната администрация на област София. При тези установени обстоятелства, правилни са изводите на съда относно приложението на чл. 9, ал. 5 от ЗОСОИ (създадена със ЗИДЗОСОИ (ДВ, бр. 9/1.02.2000 г.) ), който регламентира възможността в тримесечен срок от влизане в сила на изменението на закона лицата, на които жилищата са възстановени на бившите собственици по чл. 7 от ЗВСОНИ, да поискат обезщетение. Хипотезата обхваща случаите, в които към момента на влизане в сила на изменението няма висящи съдебни производства, какъвто е конкретния случай с оглед датата на влизане в сила на решението на Софийския районен съд. Ако има висящи дела законодателят с разпоредбата на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗОСОИ определя друг ред за разглеждане на вече направено искане за обезщетяване, както и друг момент, от който може да бъде упражнено правото за обезщетяване, ако решението на гражданския съд е влязло в сила след 22.11.1998 г. Тъй като към момента на влизане в сила на изменението на закона исковото производство е било приключило с влязлото в сила решение от 11.04.1996 г., то следва да се приеме, че е приложима нормата на чл. 9, ал. 5 от ЗОСОИ. Въпреки, че административният орган е приложил нормата на чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ, която установява и по-кратък срок за предявяване на искането за обезщетение, това не повлиява на крайния резултат в административния спор - че молбата на Марин Николов Такучев, Красимира Маринова Попова и Лилия Маринова Хаджиева е подадена след законоустановените срокове, предвидени в ЗОСОИ. По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,