Решение № 5802 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16699/2013 г.

Решение № 5802 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16699/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Добрев Присадников от гр. Пазарджик срещу решение № 625 от 5.11.2013 г. по адм. д. № 664/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Пазарджик, IV състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пазарджик, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 625 от 5.11.2013 г. по адм. д. № 664/2013 г., Административен съд - гр. Пазарджик, IV състав, е отхвърлил жалбата на Георги Добрев Присадников от гр. Пазарджик срещу решение № Ж-77 # 1 от 23.07.2013 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 121-00-1212-1 от 06.06.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пазарджик. Съдебният акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оплакванията на Присадников, които са в смисъл, че изводите на съда не кореспондират с доказателствата по делото са неоснователни. По първоначалното дело е установено, че през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването (29.01.2012 г. до 29.04.2013 г.), кандидатстващият за обезщетение за безработица е упражнявал трудова дейност през следните периоди: 29.01.2012 г. - 10.02.2012 г. (12 дни), 01.07.2012 г. - 21.02.2013 г. (7 месеца 21 дни), 16.04.2013 г. - 28.04.2013 г. (13 дни). Други предходни периоди са правноирелевантни за спорните правоотношения, предвид разпоредбата чл. 54а, ал. 1 КСО. Периодът 11.02.2012 г. - 30.06.2012 г., осигурителят "Удигруп" е вписал в трудовата книжка като време, което не се признава за осигурителен стаж, а през периода 22.02.2013 г. до 15.04.2013 г. лицето не е работило и е регистрирано като безработно - виж справка от Бюро по труда - гр. Пазарджик на стр. 35 от първоначалното дело. Видно от заповед № 2 от 29.04.2013 г., считано от цитираната дата трудовото правоотношение с "Паск Електроник" ЕООД - гр. Пловдив, е прекратено. Изводът на съда, който е в смисъл, че Присадников няма 9 месеца от последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, за които са внесени или дължими осигурителни вноски за фонд "Безработица" се подкрепят от данните от трудова книжка серия Г, № 581357, от тези от персоналния регистър на НОИ, както и от справката на Бюро по труда - гр. Пазарджик. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. т. 2 и 3 КСО, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година, както и времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица. В разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 КСО се съдържа общото изискване за възникване на правото на парично обезщетение за безработица, а именно за лицата да са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването. За периодите, в които лицето не е работило, осигурителят не се дължи осигурителни вноски. Следователно тази предпоставка в случая не е налице и периодите без осигурителни вноски правилно не са зачетени при изследване на продължителността на осигурителния стаж за целите на отпускане на обезщетението за безработица. В тази връзка обстоятелството, че разпоредбите на чл. 9, ал. 2, т. т. 2 и 3 КСО, зачитат за осигурителен стаж времето на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година, както и времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица, е правноирелевантно в случая, тъй като за тези периоди не се правят осигурителни вноски, т. е. такива нито се внасят, нито са дължими. Стигайки до аналогични фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения се оставя в сила. Разноски по делото не се присъждат, тъй като ответника не е направил и поискал такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,