Решение № 9712 от 10.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3117/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби на М. А. Х. от [населено място], чрез адв. М.Чилова и от Областна дирекция на МВР-Кърджали, представлявана от директора , чрез юрк. М.Петрова срещу решение 205 от 06.02.2024 г., постановено по адм. д. 245/2023г. по описа на Административен съд Кърджали, с което е осъдена дирекцията да заплати на М. А. Х. сумата от 2500лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на отменен, като незаконосъобразен административен акт заповед за задържане с рег.318зз-22 от 09.07.2021 г., издадена от полицейски орган при РУ-Кирково към ОДМВР-Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума от 21.01.2022г. до окончателното изплащане и е отхвърлен предявения иск в останалата му част до сумата от 10 000лв., като неоснователен и недоказан. В жалбата на М. А. Х. срещу решението в отхвърлителната му част се излагат се доводи за необоснованост и неправилност на съдебния акт при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, като се твърди, че претендираният с исковата молба размер на обезщетение съответства на залегналият в чл.52 от ЗЗД критерий за справедливост и е следвало да бъде уважен от съда в пълния му предявен размер или в размер, по-висок от определения в обжалваното съдебно решение, тъй като всички вреди и допълнително установени такива към настоящия момент са установени по делото и е следвало да бъдат компенсирани от ответника в пълен обем. Иска се отмяна на решението в отхвърлителната му част и в частта за разноските и уважаване на исковата претенция в пълния претендиран от ищеца размер от 10 000лв., ведно със законната лихва от 09.07.2021г. и осъждане на ответника за разноски в пълен размер. Претендират се разноски пред касационната инстанция. В писмено становище и писмена защита касаторът поддържа подадената касационна жалба на сочените в нея основания за отмяна. Ответникът по касационната жалба-Директорът на ОД на МВР-Кърджали не взема становище по жалбата. В жалбата на Директора на ОД на МВР-Кърджали се излагат доводи за необоснованост и неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Релевира се довод, че в не е налице фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, тъй като в случая не е налице причинно-следствената връзка между претендираните вреди и незаконосъобразния акт на полицейските органи, както и че по делото не било безспорно установено тяхното настъпване в търсения размер. Твърди се, че не са доказани по безспорен начин твърдените от ищеца неимуществени вреди, претърпени вследствие от задържането, свързани с влошено здравословно състояние, тъй като видно от прил.медицинска документация ищецът страдал от години от хронични заболявания-[заболявания] и [заболявания], предизвикани от фактори, различни от задържането и предхождащи по време процесния период. Според касатора твърдените от ищеца неимуществени вреди вследствие уронен авторитет и накърнени чест и достойнство са в резултат на воденото срещу него наказателно производство, а не са последица от наложената ПАМ-задържане. Сочи се, че законосъобразните репресивни действия на органите на реда винаги имат като неизбежен ефект страдание спрямо гражданите и в конкретния случай страданията на ищеца не надхвърляли този ефект, респективно не подлежат на обезщетяване. В условията на алтернативност и ако съдът счете иска за доказан сочи, че претендираното обезщетение като размер не съответства на чл.52 от ЗЗД и на практиката на съдилищата в такива случаи и се явява прекомерно. Иска се отмяна на решението в осъдителната част като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, а в условията на алтернативност-редуциране размера на присъденото обезщетение съобразно чл.52 от ЗЗД и съдебната практика. В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се представлява. Ответната страна М. А. Х. чрез процесуален представител адв.М.Чилова счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество, жалбата на М. Х. е неоснователна, а жалбата на ОД на МВР-Кърджали е частично основателна. С обжалваното решение АС Кърджали е уважил предявения от М. А. Х. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против ОД на МВР-Кърджали за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 2500 лв., вследствие на отменен, като незаконосъобразен административен акт заповед за задържане с рег.318зз-22 от 09.07.2021 г., издадена от полицейски орган при РУ-Кирково към ОДМВР-Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума от 21.01.2022г. до окончателното изплащане и е отхвърлен предявения иск в останалата му част до сумата от 10 000лв., като неоснователен и недоказан и са присъдени направените по делото разноски в размер на 735лв.-адвокатско възнаграждение , ДТ и възнаграждение за вещо лице. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа и правна страна, че безспорно е налице първата предпоставка за приложимостта на чл. 203, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - административен акт, издаден от полицейски орган от РУ-Кирково при ОДМВР-Кърджали - заповед за задържане с рег.318зз-22 от 09.07.2021 г., който акт с влязло в сила на 21.01.2022г. решение 20 от 21.01.2022г. постановено по КАД 293/2021 г. по описа на Административен съд-Кърджали е отменен като незаконосъобразен. Съдът обосновал извод, че самият факт на задържане и фактическото лишаване на лицето от право на свободно придвижване за 24 часа от момента на задържането до неговото освобождаване предполага настъпването на емоционален стрес, предизвикан от поставянето му в изолирана среда, подозрението за извършено престъпление и страха от последваща репресия и неблагоприятни последици, поради което претендираните неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. Приел , че тези вреди-силен стрес, тревожност, безпокойство, чувство за срам, изолация и принудително ограничаване на контактите, в резултат на незаконосъобразната заповед за задържане са доказани от показанията на разпитаните свидетели К. И. и Д. Л., както и от заключението на вещото лице по съдебно-психологическата експертиза. Съдът приел, че това е първо задържане за ищеца и по делото не са налични данни за налагани спрямо него други мерки и наказания от категорията на процесната, поради което и с оглед обстоятелството, че същият е в пенсионна възраст, с утвърдени навици на поведение, разбирания и очаквания е нормално задържането да е породило у него страх и притеснения. Отчел е здравословното състояние на ищеца, установено от събраните по делото писмени доказателства, видно от които последният страдал преди задържането от редица хронични заболявания-[заболяване] и [заболяване] и [заболяване], за които са вписани противопоказания, между които и [състояние]. Решаващият съд приел, че действително изброените заболявания са стари, респективно не са породени от самото задържане, но безспорно са допринесли за психическото му разстройство и са се отразили негативно върху психическото състояние на ищеца вследствие незаконното му задържане, в резултат на което ищецът, освен ограничение свободата му на движение за 24 часа е преживял негативни емоционални преживявания, изразяващи се в силен стрес, тревога и притеснения, психически и физически дискомфорт, като по делото не се установява негативните преживявания да са свързани предимно с образуваното срещу Х. досъдебно производство. С оглед на съвкупния доказателствен материал по делото решаващият съд приел, че са налице и останалите материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата-претърпени от ищеца неимуществени вреди през инкриминирания период от задържането му на 09.07.2021 г. до влизане в сила на решението за отмяна на заповедта за задържане на 21.01.2022 г., както и наличие на пряка причинно-следствена връзка между настъпилите неимуществени вреди и незаконосъобразния административен акт, в резултат на който са причинени на ищеца неимуществени вреди. На основание чл.52 от ЗЗД и отчитайки конкретните обстоятелства-характера, времетраенето и интензитета на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди и след задържането необоснованото задържане на лицето и ограничаването на правото му на свобода и свободно придвижване за период от 24 часа, както и предвид породените негативни психически преживявания за период от година и половина, без дълбоко и трайно физическо и психическо увреждане на здравето, съдът с оглед критериите за справедливост определил размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, в размер на 2500.00/две хиляди и петстотин/ лева, която сума намерил за адекватна и съразмерна на интензитета на причинения на ищеца дискомфорт и на причинените му негативни психологични емоции, респ. преживания силен стрес, тревожност, безспокойство, чувство на срам, изолация и принудително ограничаване на контактите на ищеца с приятели и близки хора. Искът в останалата му част до пълния претендиран от ищеца размер от 10 000лв., отхвърлил като неоснователен и недоказан. В съответствие с т.4 от ТР3/2004г. по т.д.3/2004г. на ОСГК на ВКС уважил и акцесорния иск за лихви върху обезщетението, считано от датата на отмяна на заповедта за задържане-21.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата.С тези мотиви съдът уважил иска в размер от 2500лева, ведно със законната лихва от 21.01.2022г. до окончателното плащане, а в останалата му част до пълния претендиран от ищеца размер от 10 000лв., го отхвърлил като неоснователен и недоказан. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Административният съд е обсъдил подробно фактите и доказателствата и е изложил обосновани изводи за наличието на всички материалноправни предпоставка за ангажиране на обективната отговорност на ответника за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ- незаконосъобразен административен акт, който е отменен по съдебен ред, претърпени от ищеца описаните неимуществени вреди през инкриминирания период от задържането му 09.07.2021 г. до влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразната заповед 21.01.2022 г. , както и наличие на пряка причинна връзка между настъпилите неимуществени вреди и незаконосъобразния административен акт. В тази насока съдът е изложил подробни и обосновани доводи, споделени изцяло от настоящата касационна инстанция, към които съдът препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, без да е необходимо да ги повтаря. Правилно първоинстанционният съд е приел основателност на исковата претенция, тъй като са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Заповедта за задържане на М. Х. е отменена като незаконосъобразна с влязло в законна сила съдебно решение. От съвкупния доказателствен материал по делото, включително от събраните гласни доказателства и съдебна експертиза са доказани по несъмнен начин настъпилите вследствие на отменения незаконосъобразен административен акт неимуществени вреди, изразяващи се както в ограничаване правото на свободно придвижване на ищеца за 24 часа, така и в претърпените от последния негативни емоционални преживявания, състоящи се в силен стрес, притеснения , тревожност и накърнена репутация , психически и физически дискомфорт. Противно на твърденията на касатора съдът е изложил подробни мотиви , обосноваващи наличието на причинно-следствена връзка между незаконното задържане и настъпилите в резултат на задържането неимуществени вреди по отношение на Х., като е отчел данните досежно съществуващи отпреди задържането хронични заболявания на ищеца. Доводът на касатора досежно неизбежния ефект от законосъобразните репресивни действия на полицейските органи са неоснователни, с оглед доказаната незаконосъобразност на същите по отношение на ищеца. Неоснователни са твърденията на касатора досежно липсата на претърпени от ищеца вреди, както и че влошеното му здравословно състояние вследствие задържането се дължи изключително на предходни съпътстващи заболявания и са следствие не на наложената ПАМ, а на воденото срещу него наказателно преследване. Относно размера на дължимото обезщетение. На обезщетение подлежат и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. Понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, а не със субективното усещане за причинена вреда. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Спрямо този критерий настъпилата вреда се съизмерява съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни, затова и решаването му се влияе от конкретните доказателства. По този начин паричното обезщетение е определено в съответствие с принципа за справедливост, чрез който се постига еквивалентно възмездяване на увреденото лице за претърпените от него морални вреди в резултат на незаконното обвинение. При преценката по справедливост следва да се отчете процеса на увреждането , естеството и степента на претърпените морални страдания, техния интензитет и времева продължителност. Въз основа на изложеното и отчитайки практиката на Върховния административен съд по подобни дела, настоящият състав счита, че размерът на обезщетението, съобразен с разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, следва да бъде определен на 1500лв. За да определи справедливия размер на обезщетението настоящата касационна инстанция отчита както обстоятелствата, свързани с процеса на увреждането и естеството и степента на претърпените от ищеца морални вреди в резултат на незаконното задържане, така и тяхната сравнително кратка продължителност и интензитет, обществения статус на лицето. Водим от гореизложеното, решението, с което е уважен предявеният иск на М. А. Х. против ОД на МВР-Кърджали , за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 2500лв. вследствие на отменен, като незаконосъобразен административен акт заповед за задържане с рег. 318зз-22 от 09.07.2021 г., от полицейски орган при РУ-Кирково при ОД на МВР-Кърджали , ведно със законната лихва върху тази сума от 21.01.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението като неправилно следва да бъде отменено за размера над 1500 до 2500 лв., като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора, с което се отхвърли предявеният иск за разликата над 1500лв. до уважения размер от 2500лв., ведно със законната лихва върху тази сума. В останалата част решението на АдмС Кърджали следва да бъде оставено в сила. Доколкото от касатора не е направено искане за разноски, такива не следва да му бъдат присъдени в настоящата касационна инстанция. При този изход на спора разноските в първоинстанционното производство в полза на М. А. Х. , следва да бъдат отменени за разликата над 666,50 до присъдените 735,00лв.. За представителство пред касационната инстанция, съобразно отхвърлената част, следва на ответника да бъдат присъдени разноски в размер на 159 лв., съставляващи адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.3 от ЗА и 60лв.-заплатена ДТ или общо разноски в размер на 219лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,