Решение № 9395 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10069/2018 г.

Решение № 9395 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10069/2018 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. С., Б. К. и М. К., представлявани от адв. Костов, против Решение № 3762 от 05.06.2018 г. по адм. д. № 4307/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено обжалването им срещу писмо изх. № СОА17-ГР94-4255-/3 от 27.02.2018 г. на кмета на Столична община (СО) с което не са уважени следните искания на жалбоподателите: кметът на СО да постанови индивидуален административен акт, с който да: 1. отмени Заповед за отчуждаване и определяне стойността на части от имоти определени за улица по ЗРП № РД-40-25/28.09.2001 г. на кмета на СО; 2. да постанови индивидуален административен акт, с който да бъде започнато ново отчуждително производство по реда на Закона за общинската собственост (ЗОС) и да бъде определено равностойно обезщетение за отчуждената част от имота на жалбоподателите, предвидена за изграждане на улица и да бъде определена нова оценка и за платимото от С. Х. обезщетение; 3. на основание чл. 64 от ЗОС е поискано постановяването на заповед, с която да бъде деактуван и отписан от актовите книги имотът, актуван като публична общинска собственост с АОС № 2875/14.03.2008 г. В касационната жалба и в съдебно заседание се сочат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт и се излагат подробни съображения за отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С молба от 11.09.2019 г. касаторите заявяват искане за спиране на производството на делото с оглед преюдициалност на съдебен спор, иницииран по адм. д. № 4938/2018 г. по описа на АССГ, с който е обявена за нищожна заповед за отчуждаване и определяне стойността на части от имоти, определени за улица по ЗРП № РД-40-25/28.09.2001 г. на кмета на СО. Иска се отмяна на съдебното решение и решаване спора по същество. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – кмет на Столична община, чрез юрк. Лазова в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от страна, за която постановеното съдебно решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че И. С., Б. К. и М. К. са собственици на празно дворно място с площ от 915 кв. м, съставляващо имот пл. № 457, за която част е отреден парцел ХІV - 457 с площ от 690 кв. м От нотариален акт вх. рег. № 24773, акт № ***, том LХХХVІІІ, дело № 21840/199 г. по описа на Службата по вписвания се установява, че С. Христова е собственик на дворно място с площ 1120 кв. м, с неуредени сметки по регулация за 70 кв. м, съставляващо парцел ХVІ-454, от кв. 136 по плана на с. Лозен, заедно с построената в мястото двуетажна жилищна сграда. Със заповед за отчуждаване и определяне стойността на части от имоти определени за улица по ЗРП № РД-40-25/28.09.2001 г. на кмета на СО, от имот пл. № 457 по плана на селото са отчуждени 220 кв. м за изграждане на част от о. т. 660 до о. т. 666 между кв. 37 и кв. 136, предвидена по ЗРП с влязла в сила заповед № РД-09-129/21.05.1990 г. на главния архитект на София и ЧИРП, одобрен със заповед № РД-09-75/14.04.1998 г., собственост на И. С., Ц. Л. и М. К. (последните две наследодатели на Б. К. и М. К.). Определена е пазарна стойност на отчуждаваната част от имота като 110 кв. метра се отчуждават безвъзмездно от собствениците за улична тегоба. За останалите 110 кв. м. е посочено собствениците да се обезщетят от собственика на парцел XVI-454 в кв. 136 тангиращ улицата – С. Христова, която е внесла определената сума. С отправено искане до кмета на СО настоящите касатори желаят да ревизират определената им през 2001 г. оценка за отчуждената част от имота им, по което искане е последвал отказ, инкорпориран в писмо изх. № СОА17-ГР94-4255-/3 от 27.02.2018 г. на кмета на Столична община, което е било предмет на съдебната проверка за законосъобразност. За да отхвърли оспорването съдът е приел от правна страна, че заповедта за отчуждаване и определяне стойността на части от имоти, определени за улица по ЗРП № РД-40-25/28.09.2001 г. на кмета на СО е влязла в сила като необжалвана. Законът не предвижда възможност да се иска отмяна на отчуждаването и започване на нова процедура по отчуждаване, каквото е искането на жалбоподателите. На практика жалбоподателите желаят да ревизират определената им през 2001 г. оценка за отчуждената част от имота им. Заповедта за отчуждаване на частта от имота, предвидена за улица и за придаване към друг имот е влязла в сила, същата е стабилен административен акт и не може да бъде отменена по начина, по който искат жалбоподателите. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради нарушение на материалния закон. За да отхвърли оспорването съдът е приел за водещ довода, че писмо изх. № СОА17-ГР94-4255-/3 от 27.02.2018 г. на кмета на Столична община е издадено въз основа на позоваване на предходно издаден административен акт, придобил стабилитет. Заповедта за отчуждаване и определяне стойността на части от имоти, определени за улица по ЗРП № РД-40-25/28.09.2001 г. на кмета на СО, послужила за издаване на административния акт – предмет на производството пред първоинстанционния съд, е била обжалвана с доводи за нищожност и същата е била обявена за нищожна с решение № 7838/21.12.2018 г. по адм. д. № 4938/2018 г. на Административен съд София-град. При тези обстоятелства, производството по настоящото дело е спряно с протоколно определение от 18.09.2019 г. на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, тъй като предметът на висящото производство е преюдициален относно настоящия спор. Настоящото производство е възобновено с определение от 16.12.2019 г. след като с решение № 16354/02.12.2019 г. по адм. д. № 2841/2019 г. на тричленен състав на ВАС решението по преюдициалния спор е оставено в сила. Съобразно правилото на чл. 142, ал. 2 от АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта, независимо от фазата на съдебния контрол, се преценява към момента на приключване на устните състезания. Нови факти от значение за делото могат да бъдат тези, които са настъпили след издаването на административния, респ. съдебния акт, и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си, или отменят съществуването на тези факти. Съществуването на един факт може да бъде отречено с обратна сила и със съдебно решение – напр. когато в хода на съдебно производство по оспорване на административен акт, с влязло в сила съдебно решение актове, които представляват правопораждащи юридически факти за оспорения административен акт, като основание за неговото издаване, са отменени. Обявената нищожност на заповедта за отчуждаване и определяне стойността на части от имоти определени за улица по ЗРП № РД-40-25/28.09.2001 г. на кмета на СО е нов факт от значение за предмета на делото. Това е така, защото съдебното решение, с което се установява отмяната на правопораждащия юридически факт – актът, който е основание за издаване на оспорения административен акт - писмо изх. № СОА17-ГР94-4255-/3 от 27.02.2018 г. на кмета на Столична община, ex tunc, е породил правни последици от датата на издаването му, а те предхождат издаването на процесния в настоящото производство административен акт. Обявения за нищожен акт - заповед за отчуждаване и определяне стойността на части от имоти - се счита за неиздаден и правните последици от издаването му се считат за ненастъпили. Съобразно чл. 297 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. С оглед настъпилите нови факти от съществено значение за спора, изводът на решаващия съд за законосъобразност на оспорената заповед се явява необоснован. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго решение по съществото на спора, с което административният акт да бъде отменен. С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на касаторите следва да се присъдят сторените разноски за две съдебни инстанции, платими от ответника, както следва: за производството пред първоинстанционния съд – 630 лв. от които 600 лева адвокатско възнаграждение и 30 лв. заплатени държавни такси, а за касационното производство 15 лева заплатени държавни такси – общо 645 (шестстотин четиридесет и пет) лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение