Решение № 26 от 8.04.2021 г. на ВКС по н. д. № 1033/2020 г.

Решение № 26 от 8.04.2021 г. на ВКС по н. д. № 1033/2020 г., I н. о., НК, докладчик председателят Валя Рушанова Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Апелативната специализирана прокуратура срещу присъда от 02.10.20 г. на Апелативния специализиран наказателен съд по внохд № 546/2018 година. В протеста и допълнението към него, депозирано в законоустановения срок по чл. 350, ал. 1 от НПК, се заявяват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди, че вследствие на допуснати нарушения при анализа и оценката на доказателствения материал, съдът невярно е извел релевантната за процеса фактология, а оттам - допуснал е нарушение на процесуалния закон с оправдаването на подсъдимия. Във второ допълнение, прието по реда на чл. 351, ал. 4 от НПК, прокурорът е развил съображенията си в подкрепа на наведените оплаквания. Заявява се, че въззивната инстанция не е направила обективен и пълен анализ на събраните доказателства, а доказателствата в подкрепа на обвинението са игнорирани. Оспорва се оценъчната дейност относно некредитирането на показанията на св. К. И.; показанията на св. С. П.; оценяването на намерения в ползваните от подсъдимия 2 бр. компютри снимков материал на "разголени момичета" и качването му в интернет; ползването на Фейсбук с определено име и имейл, както тетрадка със записи относно дейността на групата; съдържанието на ВДС в резултат на експлоатирани специални разузнавателни средства и по конкретно съдържанието на 2 бр. разговори, както и от съдържанието 3 бр. SMS съобщения. Твърди се, че в резултат на допуснатите процесуални нарушения съдът е формирал неправилно фактическите си изводи, а оттам и правните - относно приложението на закона и оправдаването на подсъдимия. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за новото му разглеждане на въззивния съд. В съдебното заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста и моли за уважаването му. Поставя акцент на развитите в протеста и допълненията към него възражения и пледира атакуваният съдебен акт да бъде отменен, а делото – върнато за новото му разглеждане от въззивния съд. Подсъдимият Ф. К., редовно уведомен не се явява. Защитникът му намира протеста за неоснователен. Изтъква, че той възпроизвежда доводите във въззивния протест и на тях е даден обоснован и законосъобразен отговор във въззивното решение, още повече, че въззивният съд е достигнал до различни фактически и правни изводи, след като сам е провел съдебно следствие и е събрал нови доказателства. Пледира съдебният акт на въззивния съд да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Протестът е неоснователен. С първоинстанционната присъда, постановена по нохд № 2254/2018 г., Специализираният наказателен съд е признал подсъдимия Ф. Т. К. виновен в това, че на неустановена дата през 2011 г. в [населено място] се сговорил с М. Ц. да вършат в страната (в [населено място]) престъпления, за които е предвидено наказание повече от 3 години "лишаване от свобода" - такива по чл. 159 а от НК - спрямо св. М. Е., с цел набавяне на имотна облага, поради което на основание чл. 321, ал. 6 от НК, чл. 54 от НК и чл. 37, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на 5 (пет) месеца лишаване от свобода, чието изпълнение отложил на осн. чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 (три) години. Подсъдимият е признат за невиновен по обвинението, че за периода от началото на януари 2011 г до 24.06.2016 г. в [населено място], е участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на пет лица, ръководена от М. Ц. и с участници П. Д., И. Ц. и Е. К., с цел да вършат съгласувано в страната и чужбина престъпления по чл. 159 а от НК, за които е предвидено наказание "лишаване от свобода" над 3 години, като групата е създадена с користна цел, поради което е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 във връзка с ал. 2 от НК. С присъдата, на осн. чл. 25, ал. 1 от НК съдът се произнесъл по групиране на наказанието с наказанията по нохд № 2694/2012 г. на СРС, нохд № 19854/2012 г. на СРС, като определил най - тежкото измежду тях - а именно 5(пет) месеца лишаване от свобода". По протест и жалба на подсъдимия е било образувано внохд № 546/2018 г. по описа на Специализирания апелативен съд, което финализирало с постановяването на атакуваната понастоящем въззивна присъда. С нея въззивният съд упражнил правомощието си по чл. 336, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 334, т. 2 от НПК, като отменил първоинстанционния акт в осъдителната й част, с която подс. К. е бил осъден и му е наложено наказание за престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК; в частта относно приложението на чл. 25 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК; в частта относно чл. 24 от НК, чл. 25, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 1 от НК и вместо това постановил пълно оправдаване на подсъдимия да е извършил престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК. Потвърдил първоинстанционната присъда в останалата част. Произнесъл се и по направените във въззивното производство разноски, като постановил същите да останат за сметка на държавата. І. По пределите на касационната проверка. Преди всичко е необходимо да се посочи, че в протеста и допълненията към него се наблюдава известна противоречивост в тезата на държавното обвинение за какво престъпление се претендира осъждане на подсъдимия. В основния протест, депозиран в срока за обжалване на въззивния акт, изрично е уточнено, че се атакува акта в отменителната и оправдателната части, като отсъстват съображения за тази част на въззивната присъда, с която е потвърдена първоинстанционната присъда досежно оправдаването на подсъдимия по обвинението за участие в ОПГ - по чл. 321, ал. 3 във връзка с ал. 2 от НК. Оплаквания в коментираната насока не са отразени и в първото допълнение към протеста, депозирано в срока за обжалване на въззивния акт. Едва във второто допълнение, изготвено значително след срока за обжалване, при развиване на доводите в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, прокурорът е обобщил, че игнорирайки редица доказателства "..... въззивният съд е стигнал до неправилен фактически извод, че подс. К. не е бил част от инкриминираната ОПГ", т. е. застъпено е становище за неправилност на фактическите изводи, довели до оправдаването на подсъдимия по първоначалното му обвинение за участие в организирана престъпна група. Посоченото съдържание в сезиращите документи, изхождащи от прокурора, е от значение както за съответността на протеста, така и за пределите, в които следва да се извърши касационната проверка. Еднопосочна е практиката на касационната инстанция, че текстът на чл. 347, ал. 1 от НПК, очертаващ пределите на касационната проверка, задължава касационния съд да се произнесе в обжалваната част на атакувания съдебен акт, по отношение на обжалвалите лица и съобразно заявените основания за касационна отмяна. Допустимите отклонения от посочените ограничения са в хипотезите на чл. 347, ал. 2 от НПК, както и при констатация за съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните или в случаите на накърняване на конституционните основи на правосъдието, когато е допуснато нарушение на материалния закон. Допълненията към жалбата или протеста по чл. 351, ал. 4 от НПК представляват допълнителна за страните възможност да доразвият доводите си във връзка със заявените в срока по чл. 319 от НПК касационни основания, но (депозирани извън срока по чл. 350 от НПК) те не създават право на допълнителна касационна жалба или протест, т. е. в тях не може да се сочат нито различни касационни основания, нито да се разширява обхвата на обжалваната част, извън заявените с първоначалната касационна жалба или протест. В конкретния случай, предвид съдържанието на протеста и допълненията към него, както и отчитайки момента на тяхното депозиране, ВКС счете, че дължимата проверка по оплакванията на прокурора следва да се разпростре единствено до частта на съдебния акт, касаеща отменителната и оправдателната му части, доколкото това е изрично посочената от него протестирана част на въззивната присъда. Възраженията във връзка с оправдаването на подсъдимия по първоначалното му обвинение по чл. 321, ал. 3 във връзка с ал. 2 от НК са изводими от аргументация, развита в допълнение, извън срока по чл. 350, ал. 1 във връзка с чл. 319, ал. 1 от НПК, поради което следва да се оставят без разглеждане като недопустими. ІІ. Относно доводите за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Възраженията за допуснати от въззивния съд нарушения на чл. 12 - 14 и чл. 107, ал. 1 - 5 от НПК са неоснователни. Вътрешното убеждение на въззивния съд по релевантните за отговорността на подсъдимия обстоятелства, е резултат на законосъобразна и правилна по същество доказателствена дейност. Затова отсъстват основания за претендираната от представителя на държавното обвинение отмяна на съдебния акт и връщане на делото за новото му разглеждане от въззивния съд. За да оправдае напълно подсъдимия, апелативният съд е приел, че от доказателствата по делото се установява, че той е живял във фактическо съжителство със св. М. Е., че тя се е занимавала с проституция и че това е източникът на доходите й. Отрекъл е наличието на факти, позволяващи подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъпление от общ характер въобще, в това число и по чл. 321, ал. 6 от НК и по чл. 155 от НК. Убедително е обосновал заключението си, че от доказателствата по делото не се установява основен изискващ се от обективна страна за съставомерността на деянието по чл. 321, ал. 6 от НК елемент – постигането на сговор (съгласие) между подсъдимия и св. М. Х. Ц. да извършват престъпления, наказуеми с повече от три години лишаване от свобода, чрез които се цели набавянето на имотна облага. При това, ясно е защитил, че такива доказателства отсъстват не само по отношение на този елемент и на факти, на които той може да се основава (място, начин, време, обстоятелства), но и по отношение критерия "трайност", необходим за осъждането на дееца по чл. 321, ал. 2 от НК. Всъщност, основното съображение за оневиняването на подсъдимия, не е съобразено от прокурора, който е концентрирал усилията си да обоснове неправилна аналитична дейност на съда не във връзка с липсата на данни за сговор с М. Ц. (като организатор на престъпната група, създадена с цел извършване на престъпления по чл. 159 а от НК), а недостатъци в доказателствената дейност по отношение дейността на групата, действията на подсъдимия по "охрана и извозване" на проституиращите жени, т. е. във връзка с участието на подсъдимия в престъпната група, което, както стана ясно по-горе, не е оспорил надлежно. Що се касае до осъществената от контролирания съд процесуална дейност, той стриктно и в съответствие с процесуалния закон, е подложил на самостоятелен и прецизен анализ събраните от първоинстанционния съд доказателствата и средствата за тяхното установяване. Отделно от това, сам е провел въззивно съдебно следствие, в хода на което, е запълнил доказателствената съвкупност с необходими за правилното изясняване на фактите доказателства. Те са изяснени чрез допускането и изслушването на 2 бр. съдебно - технически експертизи, графическа експертиза, провел е разпит на св. Я., Д. С., св. П., предявил е веществените доказателства по делото и е приобщил нови писмени доказателства. Събраните в хода на първоинстанционното и въззивното съдебно следствие, а и приобщените по реда на чл. 281 от НПК доказателствени материали, са били обект на детайлно обсъждане от контролирания съд, който убедително е защитил изводите си на кои от тях дава вяра, на кои от тях - не и поради какви съображения. Нито съдържанието на гласните доказателствени средства (показанията на св. К. И., показанията на св. С. П.), нито данните за ползвания от подсъдимия имейл адрес и компютър, за записите в тетрадка, намерена в дома му, нито данните, съдържащи се във ВДС, в резултат на използваните в наказателното производство СРС), са достатъчни за да обосноват наличието на сговор между подсъдимия и св. Ц. за извършване на престъпления по чл. 159 а от НК, така както е приел първоинстанционния съд и както впрочем, доста неясно, се претендира в протеста. Упрекът към въззивния съд не е подкрепен със съображения от процесуално естество, а прокурорът е предложил собствена интерпретация, обобщавайки накрая, че съдът е игнорирал установените на базата на посочените по - горе доказателствени източници обстоятелства. Оплакването е неоснователно. В мотивите на атакувания съдебен акт въззивният съд пунктуално се е спрял на всеки един от доказателствените материали, обсъдил го е и накрая ясно е направил извод за доказателствените резултати, които той носи. Показанията на св. К. И. не са така еднозначни, както се претендира в протеста и това обстоятелство е констатирано от решаващия съд, който с основание е предпочел да не ги поставя в основата на осъдителни изводи, най - вече поради това, че остават изолирани, не се подкрепят в достатъчна степен от останалите доказателствени материали, в някои части са колебливи, а в други - се опровергават от показанията на св. П.. Не се констатира формален подход и при оценката на този свидетел, като подробно е проследено съдържанието на показанията му, относими към инкриминираната от обвинението деятелност на подсъдимия. Освен това, при депозиране на свидетелските показания на посочените свидетели, първоинстанционния съд е констатирал основания за приложението на чл. 281 от НПК (липса на точен спомен при св. И. и наличие на съществени противоречия в показанията на св. П.), като поради липса на съгласие от страна на защитата и подсъдимия, е приобщил съответните части от показанията им на досъдебното производство при условията на чл. 281, ал. 4 от НПК. Следователно – данните за осъществяваната от подс. К. дейност, релевантна за дейността на групата и във връзка с организираната престъпна група, ръководена от М. Ц., на които се позовава прокурорът в протеста, са изведени на базата на показания, събрани в отклонение от принципите на устност, непосредственост и състезателност. Затова самостоятелното им използване за обосноваване на осъдителни изводи би било в противоречие със забраната по чл. 281, ал. 8 от НПК. Друг е въпросът, че дори възприемането им в голяма степен по претендирания от държавното обвинение начин, не би могло да доведе до безспорното установяване на редица обстоятелства, необходими за престъпната съставомерност на деянието по чл. 321, ал. 6 от НПК от обективна страна и най-вече поне приблизителното време, място и съдържание на "сговора" между подсъдимия и М. Ц. да вършат престъпления по чл. 159 а от НК. В съответствие с изискванията на процесуалния закон е аналитичната дейност на въззивния съд и относно оценката на данните, установени при огледа и експертното изследване на намерените в дома на подсъдимия два броя компютри и ръкописни записи в 1 бр. тетрадка. Изяснено е, включително и чрез предявяване на веществените доказателства и разпит на св. Е. (осъществяваща проституция в рамките на ОПГ и живуща във фактическо съжителство с подс. К.), както и чрез разпит на св. П., че единият компютър е ползван от св. Е., а вторият компютър е закупен от подсъдимия през 2015/2016 г. от св. П.. Отделно от това, св. П. е качвал снимки на разголени жени и е посещавал сайтове за запознанства, а паралелно – от заключенията на техническата експертиза и разясненията на вещото лице Л. (вж. л. 784, т. 2 от внохд № 546/2018 г. по описа на АСНС), че не може със сигурност да се заключи, че влизането от определен акаунт от регистриран потребител на даден сайт(www. alo. bg), задължително означава, че е и качвал снимки и обяви в този сайт. Затова като неоснователен следва да се остави довода, че съдът е игнорирал факта, че е използвал компютрите в стая, с идентична обстановка на тази по снимките на разголените момичета, че е посещавал сайтовете, където са публикувани снимките, тъй като нито ползването на компютрите, нито влизането в съответните сайтове е равнозначно на "качването" на снимките в сайта. Неоснователно се твърди, че съдът не е изследвал обстойно авторството на ръкописните записи в 1 бр. тетрадка, намерена в дома на подс. К., за които прокуратурата настоява, че съдържат относими към предмета на производството отбелязвания. Назначената от въззивния съд графическа експертиза категорично е отрекла подсъдимият да е автор на обсъжданите записи, а допълнителната такава е пояснила, че част от ръкописните текстове са изписани от св. М. Е.. При това експертът ясно е разяснил (вж. л. 678 от внохд № 546/18 г. по описа на АСНС), че обектът на изследване съдържа буквен и цифров запис, съдържащ букви на латиница и на български език, с "подражание на печатен шрифт, както и ръкописно изпълнени". В рамките на професионалната си компетентност, която не се оспорва в протеста, вещото лице лично е снело сравнителния материал от почерка на подсъдимия и без колебание е поддържало, че сравнителния материал е бил достатъчен, за да отговори експертно на поставените му въпроси. Затова недоволството на прокурора, че вещото лице е работило само по сравнителен материал, съдържащ само ръкописни букви, не намира обективна опора в материалите по делото и не може да получи желания резултат. На последно място, инстанциите по фактите детайлно са анализирали информацията, събрана в резултат на използвани СРС, като убедително (л. 101 от нохд № 2254/18 г. на СпНС; л. 1128 от внохд № 546/18 г., т. 3) са обосновали заключението, че тя не допринася за доказване на първоначалното обвинение по чл. 321, ал. 3 във връзка с ал. 2 от НК (за участие на подсъдимия в ОПГ). Въззивният съд е доразвил съображенията, като е допълнил, че тази информация не установява данни от значение за доказаността и на деянието по чл. 321, ал. 6 от НК, за което подсъдимият е бил признат за виновен от първоинстанционния съд. Извън съмнение, и в двете хипотези на посочените престъпления, е необходимо да се установи наличието на престъпно сговаряне, разбирано като съгласуваност на волите/намеренията за извършване на определена категория престъпления, като то следва да се отличава от случаите на съучастието (чл. 20 от НК) и специфичната му хипотеза на предварителен сговор при някои престъпни състави (напр. 195, ал. 1, т. 5 от НК; чл. 199, ал. 1, т. 2 от НК; чл. 202, ал. 1, т. 2 от НК). Данните за разговор между подс. К. и св. Ц., както и комуникацията между подсъдимия и свидетелката Е., споменаването му в разговор между св. М. Ц. и св. Малинова, по никакъв начин не допринасят за установяване на такова сговаряне и следователно не водят до различен извод за доказаността на обвинението. ІІІ. По довода за нарушение на материалния закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Известно е, че касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се реализира в рамките на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри, правилно е било прието, че не е установено по несъмнен начин, съгласно изискванията на процесуалните норми, че подс. К. е извършил не само престъплението за което е бил предаден на съд (чл. 321, ал. 3, т. 2 във връзка с ал. 2 от НК), но и престъплението по чл. 321, ал. 6 от НК, за което неправилно е бил осъден от първоинстанционния съд. По делото като недоказани са останали време, място и съдържание на съгласието между подсъдимия и М. Ц., както и обстоятелствата в кой времеви периоди св. Е. е проституирала самостоятелно и/или в рамките на ОПГ, респ. в рамките на евентуална договорка между подсъдимия и М. Ц.. Другояче би се разсъждавало относно основанията за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия ако тези доказателства бяха несъмнено установени. Дори и в този случай, обаче, разрешаването на въпросите за деянието и по кой текст от наказателния закон то следва да се квалифицира, би поставило на обсъждане проблематиката за справедливостта на процеса в контекста на обвинението, срещу което е била насочена защитата на подсъдимия. Липсата на фактическо основание за ангажиране отговорността на подсъдимия законосъобразно е отчетена от решаващия съд, който правилно е приложил наказателния закон, оправдавайки подсъдимия и за престъплението, за което е бил осъден от първоинстанционния съд. Ето защо, с оглед на всичко изложено по - горе в мотивите, настоящата инстанция счита касационният протест за неоснователен, поради което следва да бъде изцяло отхвърлен. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 02.10.20 г. на Апелативния специализиран наказателен съд по внохд № 546/2018 година. Решението не подлежи на обжалване.