Решение № 13362 от 28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1639/2020 г.

Решение № 13362 от 28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1639/2020 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране срещу Решение № 7746 от 9.12.2019 г., постановено по адм. д. № 6571/2019 г. по описа на Административен съд – София-град в осъдителния му диспозитив. Касаторът, КЕВР- София, твърди неправилност на съдебното решение в атакуваната от него част поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в осъдителния му диспозитив да бъде отменено като неправилно, а ВАС, тричленен състав на Трето отделение да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения от "Електроразпределение север" АД иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ като неоснователен и недоказан, алтернативно да бъде намален размера на присъденото обезщетение до минималния такъв. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Срещу същото съдебно решение, но в отхвърлителния му диспозитив, е предявена и втора касационна жалба от "Електроразпределение Север"АД- гр. Варна с твърдения за неправилност на съдебното решение в тази му част като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Вторият касатор моли ВАС да отмени съдебното решение в отхвърлителния му диспозитив и, вместо него, да постанови друго по същество, с което да уважи сковете в пълния им предявен размер. Редовно призован за съдебно заседание, първият касационен жалбоподател, КЕВР, се представлява от юрк. Лефтерова, която поддържа касационната жалба на доверителя си, оспорва касационната жалба на "Енергоразпределение Север"АД- гр. Варна, а по същество твърди неправилност на съдебното решение в осъдителния му диспозитив и правилност на същото в отхвърлителния му диспозитив по съображения, подробно развити в касационната жалба на КЕВР и в писмени бележки по съществото на спора. Вторият касатор, "Електроразпределение Север" АД – гр. Варна (предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД), редовно призован, се представлява от пълномощника си адв. Георгиева, която оспорва касационната жалба на КЕВР, поддържа предявената от доверителя си касационна жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение в осъдителния му диспозитив, съответно – неправилност на същото в отхвърлителния му диспозитив по съображения, подробно развити в писмен отговор на касационната жалба на КЕВР, в касационната жалба на "Електроразпределение Север" АД-гр. Варна и устно – в хода по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационните жалби за допустими като предявени срещу обжалваем съдебен акт от надлежни страни, за които атакуваното решение в атакуваните от всяка една от касаторите части е неблагоприятно и в срока по чл. 211 от АПК. Разгледани по същество, и двете касационни жалби са частично основателни по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – София град е осъдил Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на "Електроразпределение Север" АД - гр. Варна сумата от 360 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Районен съд - Велико Търново по НАХД № 549/2015 г. на наказателно постановление № НП - 359 от 17.12.2014 г. на председателя на КЕВР, отменено с решение № 433/3.07.2015 г. постановено по НАХД № 549/2015 г. по описа на Районен съд Велико Търново, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2015 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 1356 лева, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 360 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Административен съд Велико Търново по КНАХД № 10329/2015 г. на решение № 433/3.07.2015 г. постановено по НАХД № 549/2015 г. по описа на Районен съд - Велико Търново, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2015 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 1356 лева като неоснователен. С оглед уважената част на исковете АССГ е присъдил в полза на ищеца и съдебни разноски пред първата съдебна инстанция в общ размер от 273, 54 лв. За да стигне до този правен резултат, АССГ, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявените искове са основателни и доказани. По делото безспорно е установено обстоятелството, че с наказателно постановление № НП-359/17.12.2014 г. на Председателя на ДКЕВР (сега КЕВР) на "Енерго-Про мрежи" АД- гр. Варна (сега "Електроразпределение Север" АД), е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. НП е обжалвано от дружеството и с Решение № 433 от 3.07.2015 г., постановено по НАХД № 549/2015 г. по описа на Районен съд- Велико Търново, НП е отменено изцяло. Решението на РС е обжалвано от ДКЕВР (сега КЕВР) и с Решение № 338 от 30.11.2015 г. постановено по КНАХД № 10329/2015 г. по описа на Административен съд- Велико Търново първоинстанционното решение е оставено в сила. В производството по оспорване на НП пред двете съдебни инстанции ищцовото дружество е ползвало адвокатска защита, видно от представени пълномощни ( л. 320 и л. 327) в производството по НАХД № 549/2015 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. АССГ е установил, че в исковото производството пред него са представени договори за правна защита и съдействие, по силата на които "Енерго-Про мрежи" АД (сега "Електроразпределение Север" АД- гр. Варна) е възложило на Адвокатско дружество "Вeличков, Желязков и партньори" да осъществява правна защита и процесуално представителство във връзка с обжалване по реда на ЗАНН на НП № 359/17.12.2014 г. на Председателя на ДКЕВР (сега КЕВР) пред всички редовни съдебни инстанции срещу възнаграждение в размер на по 1356 лв. за всяка съдебна инстанция, което следва да бъде заплатено по банков път по посочена в договора сметка в 10-дневен срок от издаване на фактура по договора. От представените в исковото производство писмени доказателства - два броя фактури, кредитен превод и отчет по сметка с предмет "правна защита и съдействие" по посочените по-горе договори, на стойност 1356 лв. с ДДС, съдът е установил, че уговорените суми за адвокатско възнаграждение за всяка съдебна инстанция са платени по банков път и сумите са постъпили по сметка на адвокатското дружество преди приключване производството пред съответната съдебна инстанция по ЗАНН. Въз основа на така установената фактическа обстановка и, базирайки се на ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, административният съд е заключил, че платените в съдебните производства по атакуване на наказателното постановление адвокатски възнаграждения съставляват имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. По отношение на претендирания размер на обезщетението, съдът е уважил възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение пред двете съдебни инстанции. В тази връзка съдът е приел, че заплатеното адвокатско възнаграждение и за двете инстанции е прекомерно и следва да бъде намалено до минималния размер, без да се отчита имуществения интерес, предвиден в чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, а именно до размер от 300 лева. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. В тази връзка АССГ е приел исковете за основателни и доказани до размер от 360 лева за всяка съдебна инстанция в рамките на административно-наказателното производство, водело до отмяната на процесното НП с влязло в сила съдебно решение, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 30.11.2015 г. до окончателното им изплащане, а за разликата над 360 лева за всяка една от двете редовни съдебни инстанции до предявения размер от по 1356 лева за всяка от тези две инстанции, исковете са отхвърлени като неоснователни и недоказани. По горните съображения, АССГ е уважил частично предявените от "Електроразпределение Север" АД- гр. Варна искове и е осъдил Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на дружеството - ищец на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ претендираното обезщетение в общ размер от 720 лв., представляващо направените от него разноски за адвокатско възнаграждение по обжалване на наказателното постановление пред двете съдебни инстанции, като е отхвърлил исковите претенции за сумата над присъдените общо 720 лв. до общия претендиран размер от 2712 лв. Съдът е уважил направеното възражение от ответника за прекомерност на претендираните разноски в исковото производството и с оглед уважената част от иска, е присъдил разноски в общ размер на 273. 54 лв., като е отхвърлил претенцията за разноски за разликата до пълния предявен размер от 842 лв. като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие при и по повод упражняване на административна дейност и реално причинена вреда, произтичаща пряко и непосредствен от него/тях. Правилен е изводът на съда за наличието на всички, кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена вреда от отмяната на НП по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Според правната доктрина водещи при определяне съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, към момента на водене на конкретния административно-наказателен съдебен процес, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за прилагане разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от този закон. На следващо място, независимо от обстоятелстовото, че в съдебните административно-наказателни производства както пред РС-Велико Търново, така и пред Административен съд – Велико Търново, не са представени договорите за правна защита и съдействие, въз основа на които се претендират вредите /същите са представени за първи път в исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ/, доколкото плащането на уговореното в тях адвокатско възнаграждение е извършено по банков път / удостоверено с валидни банкови документи/ към дата, предхождаща приключване на всяка от двете съдебни фази на административнонаказателното производство, своевременното им извършване е доказано по основание. С ТР № 1 от 15 март 2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на ВАС е прието, че делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди единствено и само такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т. е да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от материалния интерес на спора. По този начин Наредбата се опитва да наложи разбирането, че фактическата и правна сложност се определят от материалния интерес по спора, а не от вида на делото и извършените по него процесуални действия. Подобно равенство противоречи на материалния закон. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото размерът им следва да се определя от едновременното приложение на два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – Решение № 9273 от 27.07.2016 г. по адм. д. № 3002/2015 г., потвърдено с решение № 5485 от 2.05.2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 1403/2017 г. Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т. 47 от решението СЕС посочва, относно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: "В случая разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие, отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България) формулира в решението си от 27 юли 2016 г. и които се отнасят по-специално до достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги. " Изложеното потвърждава тезата, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатската услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗА. При противоречие на подзаконов нормативен акт със закон, следва приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА. В случая е установено, че една и съща адвокатска кантора е ангажирана от ищеца в производството по обжалване на множество еднотипни наказателни постановления, съдебните производства по обжалването не се отличават с правна и фактическа сложност и в случая са приключили и в двете съдебни инстанции след провеждане на едно единствено открито съдебно заседание. При така установените обстоятелства и при съобразяване на обема на осъществената правна защита настоящата инстанция намира, че обоснованият и справедлив размер на адвокатското възнаграждение за всяка една инстанция е в размер на 500 лева. По горните съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска на "Електроразпределение Север" АД- гр. Варна срещу КЕВР за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление № НП-359/17.12.2014 г. на председателя на КЕВР по НАХД № 549/2015 г. по описа на РС Велико Търново, за сумата над 360 (триста и шестдесет) лв. до 500 (петстотин) лв., ведно със законната лихва, считано от 30.11.2015 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и в частта, с която е отхвърлен иска на "Електроразпределение Север" АД - гр. Варна срещу КЕВР за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разноски във връзка със защита срещу отменено наказателно постановление № НП-359/17.12.2014 г. по КНАХД № 10329/2015 г. по описа на АС Велико Търново за сумата над 360 (триста и шестдесет) лв. до 500 (петстотин) лв., ведно със законната лихва, считано от 30.11.2015 г. до окончателното изплащане на обезщетението и вместо него КЕВР следва да бъде осъдена да заплати на "Електроразпределение Север"АД- гр. Варна по още 140 лв обезщетение за претърпени имуществени вреди във вид на платено адвокатско възнаграждение по НАХД № 549/2015 г. по описа на РС Велико Търново и по КНАХД № 10329/2015 г. по описа на АС - Велико Търново /или общо 280 лв. по двете дела/, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумите. В останалата част обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Съобразно уважената част от исковете на "Електроразпределение Север"АД - гр. Варна следва да се присъдят разноски по делото в размер на общо 343. 04 лева, включващи, както следва: адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете пред първата инстанция в размер на 38 лева, за настоящата инстанция в размер на 293. 04 лева и такса за касационно обжалване в размер на 12. 50 лева. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, на касатора КЕВР не се дължат разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,