Решение № 2530 от 9.3.2023 г. на ВАС, VII о.

от 29.07.2021 г., адресирано до ВТУ Т. Каблешков се сочело, че е налице висяща процедура за разсрочване на публичните му задължения, поради невъзможност за сформиране на законоустановения кворум за провеждане на заседание на Столичен общински съвет в периода на кореспонденцията. Според касационния жалбоподател по отношение на висшето училище била налице обективна невъзможност за представяне на решение на СО за разсрочване на задълженията му, въпреки инициираната процедура. Твърди се, че ВСУ Л. Каравелов е основен кандидат в процедурата и именно той следвало да покрива всички изисквания, доколкото същият получавал над 80% от точките за спечелване на проекта. Наведени са доводи за незаконосъобразност на акта, тъй като изпълнението на проекта могло да продължи и без двамата партньори на ВСУ Л. Каравелов с оглед обстоятелството, че частта от процедурата, която се изпълнявала от двамата партньори била незначителна по своя обем и характер. Изложени са оплаквания за постановяване на административния акт в нарушение на административнопроизводствените правила, с оглед позоваването от страна на органа не на представените от кандидатите официални документи и писмени доказателства, а на писма от публични институции. Освен това ръководителят на органа се бил позовал единствено на доклада на Комисията по оценка, която неточно приемала и излагала фактите досежно представените доказателства. Мотивите на съда не съдържали конкретика и аргументи годни да обосноват направения извод за неоснователност на жалбата. Въз основа на тези възражения, касаторът прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отмени обжалвания административен акт или делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на административния съд. Ответникът, Ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020 чрез процесуален представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд - София-град е образувано по жалба на Висше строително училище (ВСУ) Любен Каравелов срещу решение 0438-5 от 10.09.2021 година на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020 година, с което е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на проектното предложение на ВСУ Л. Каравелов с рег. BG05М2ОР001-2.016-0021 Модернизация на учебния процес във ВСУ Л. Каравелов, ВТУ Т. Каблешков и ЕПУ, процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор на проектни предложения BG05М2ОР001-2.016 Модернизация на висшите училища. За да отхвърли подадената жалба, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване процедурата по издаването му и в съответствие с материалния закон и неговата цел. При извършена служебна проверка на основанията по чл.218, ал.2 АПК, касационната инстанция приема, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим. Във връзка с приложимите правни норми следва да се уточни следното:

от 29.07.2021 г. от СО, адресирано до ВТУ Т. Каблешков, съгласно което е налице висяща процедура за разсрочване на публичните задължения на висшето училище за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци. РУО на ОП НОИР е изискал служебна информация от НАП във връзка с неплатени задължения на ЕПУ, същата е предоставена с писмо с изх. 2544-00-944 на ТД на НАП София. Изискана е служебна информация във връзка с неплатените задължения за местни данъци и такси от ВСУ Т. Каблешков от СО Общински приходи, в отговор е постъпило писмо от СО от 10.08.2021 година за размера на изискуемите задължения на ВТУ Т. Каблешков. С оспорения административен акт, след като са взети предвид представените от ВСУ Л. Каравелов допълнителни документи и извършените служебни справки, е постановен процесният отказ за предоставяне на БФП. Административният акт е мотивиран с констатирано несъответствие на партньорите ЕПУ и ВТУ Т. Каблешков с изискването на т.12.2 Недопустими партньори от УК по програмата, тъй като за същите са налице обстоятелства за отстраняване от участие в процедурата съгласно ЗОП. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.2 ЗУСЕФСУ в процедура чрез подбор по ал.1, т. 1 (каквато е процесната) не могат да участват и безвъзмездна финансова помощ не се предоставя на лица, за които са налице обстоятелства за отстраняване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка съгласно ЗОП или които не са изпълнили разпореждане на Европейската комисия за възстановяване на предоставената им неправомерна и несъвместима държавна помощ. Горното законово изискване е пресъздадено и в т.12.2 Недопустими партньори от УК, във връзка със същото към момента на кандидатстване партньорите декларират липсата на обстоятелства за отстраняване от участие в декларация по чл.25 ЗУСЕСИФ и чл.7, ал.1 ПМС 162/2016 г. Нормата на чл.7, ал.1 ПМС 162/2016 г. въвежда изрична забрана за предоставяне на БФП на лица, за които са налице обстоятелства за отстраняване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка съгласно чл.54 ЗОП. Основанията за отстраняване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка от своя страна са регламентирани в чл.54 ЗОП. Текстът на чл.54, ал.1, т.3 ЗОП въвежда забрана за участие в процедурата и съответно отстраняване на участник, който има задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и лихвите по тях към държавата или към общината по седалището на възложителя и на кандидата или участника. На основание разпоредбата на чл.56, ал.1, т.1 ЗОП по повод констатирано наличие на непогасени задължения от страна на ЕПУ към НАП за задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 ДОПК и от страна на ВТУ Т. Каблешков към СО за местни данъци и такси в нарушение на чл.54, ал.1, т.3 ЗОП, ръководителят на УО е дал възможност на партньорите да представят доказателства за предприемането на мерки, който да гарантират тяхната надеждност, въпреки констатираното основание за отстраняване. Кандидатът ВСУ Л. Каравелов е следвало да представи доказателства, че задълженията на неговите партньори по чл. 54, ал. 1, т. 3 ЗОП са погасени или че същите са разсрочени, отсрочени или обезпечени. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че от представените пред ръководителя на УО доказателства по отношение ЕПУ не се установява задълженията към НАП да са погасени, разсрочени или отсрочени. Както в производството пред административния орган, така и в рамките на съдебното производство пред първоинстанционния съд не се доказва издаването на разрешение за отсрочване или разсрочване, респ. отказ по чл.187в ДОПК. Представения по преписката протокол с изх. С212225-026-0035081 от 06.07.2021 година не притежава характеристиките и не представлява краен акт, с който отсрочването или разсрочването на задълженията е разрешено по смисъла на чл.183 и сл. ДОПК. Обосновани са изводите на административния съд и досежно недоказаната обезпеченост на задълженията. Според представените по делото доказателства цялото имущество на университета е предмет на обезпечение /вписани възбрани/ запори от частен съдебен изпълнител, предхождащи обезпечителните мерки наложени от НАП, а видно от информацията за ЕПИ от НАП, изложена в писмо с изх. 2544-00-944 задълженото лице е категоризирано като такова с несъбираем дълг. По делото не се съдържат и не са представени доказателства, които да обосноват по несъмнен начин, че е изпълнено изискването на чл.56, ал.1, т.1 ЗОП за погасяване, разсрочване, отсрочване или обезпечение на установените задължения, съответно за липса на основание за отстраняване от участие в процедурата. Правилен е и изводът досежно задълженията на ВТУ Т. Каблешков за непогасеност на публичните му задължения. Обстоятелствата сочени от касационния жалбоподател, във връзка с инициираната процедура по разсрочване на задълженията за местни данъци и такси са неотносими предвид изричното законово изискване за липса на задължения или съответно изричен акт за отсрочване, разсрочване или обезпечаване на същите. В рамките на предоставения от органа срок за представяне на доказателства, че кандидатът отговаря на изискванията за допустимост, а и в проведеното пред първата инстанция съдебно производство, това не се доказва. Предвид липсата на представен акт на компетентен орган за отсрочване/разсрочване на задълженията за ВТУ Т. Каблешков са налице обстоятелства за отстраняване от участие в процедурата по смисъла на чл.54, ал1, т.3 ЗОП. При тази фактическа установеност законосъобразно ръководителят е пристъпил към издаването на процесния за предоставяне на БФП по чл.38, т.3 ЗУСЕФСУ . Изискването за допустимост по чл. 25, ал. 2 ЗУСЕФСУ е относимо за всички лица участващи в процедурата, както за кандидата, така и за неговите партньори като независимо от частта, която ще се изпълнява от същите. Твърденията на касатора в обратната посока противоречат и на разпоредбата на чл.7, ал.5 ПМС 162/2016 г. съгласно, която изискванията по ал.1 и 2 се прилагат и за партньорите на кандидата, като за тяхното доказване се прилага редът по ал.7. Съгласно т.12.2. от УК недопустими партньори в процедурата са именно такива, за които са налице обстоятелства за отстраняване от участие по ЗОП. Относимите обстоятелства се декларират от всички лица, като за същите се доказват преди сключване на договора. Проверката по чл.36, ал.2 ЗУСЕФСУ се прилага както спрямо кандидата, така и по отношение неговите партньори съгласно регламентацията на т.12.2. и т.27 УК. Доколкото кандидатът ВСУ Л. Каравелов е подал проектно предложение за участие в процедурата с двама партньори, то законосъобразно органът е изследвал допустимостта на всеки един от тях за участник в процедурата. Ръководителят на УО е извършил самостоятелна преценка на доказателствата събрано в процедурата по чл.36, ал.2 ЗУСЕФСУ , която се осъществява на етап последващ одобряването на оценителния доклад на комисията по чл.33 ЗУСЕФСУ етап. Събраните допълнителни доказателства не подлежат на преценка от оценителната комисия и техният анализ не попада в компетентността на помощния орган, ето защо доводите на касационния жалбоподател за позоваване от страна на органа единствено на доклада на Комисията по оценка се явяват необосновани. Същото се отнася и до твърдението за разглеждане единствено на писма на публични институции. Ръководителят на УО е извършил подробен анализ на събраните в административното производство доказателства, както тези от извършените служебни проверки, така и доказателствата представените от кандидата. Обосновано административния съд приема, че в рамките на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосноват незаконосъобразност на оспорения акт. Ето защо настоящата инстанция приема, че законосъобразно ръководителят на УО е отказал на предоставянето на БФП на основание чл.38, т.3, хипотеза първа във вр. с чл.36, ал.2 ЗУСЕФСУ с оспорения пред административния съд акт. Изложеното мотивира заключение за законосъобразност на индивидуалния административен акт. Достигайки до същия правен извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на касационния ответник за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в размер от 150 (сто и петдесет) лева за настоящата съдебна инстанция, на основание чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ.