Решение № 5974 от 15.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12153/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Г. К., чрез адв. Т. Тенчев като процесуален представител, против решение 514 от 14.08.2023г., постановено по адм. дело 99/2022г. по описа на Административен съд Пазарджик. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за доказани предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за отговорността на ответната дирекция. Поддържа, че събраните доказателства установяват настъпването на неимуществените вреди в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразните действия и бездействия на затворническата администрация, а претендираният размер на обезщетението е съобразен с вида на увреждането, неговия интензитет и продължителност. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи изцяло предявеният иск. В съдебно заседание, жалбоподателката лично и чрез адв. Тенчев, поддържат доводите и исканията в жалбата. Претендират присъждане на деловодни разноски. Ответникът Главна дирекция Изпълнение на наказанията /ГДИН/ МП , чрез пълномощниците си юрк. Р. Русчев и юрк. М. Василева, устно в съдебно заседание и в представен писмен отговор, изразяват становище за неоснователност на жалбата. Считат оспореното решение за обосновано и правилно. Прави се искане за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административният съд е сезиран от М. Г. К. с иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против ГДИН за присъждане на обезщетение в размер на 30 000,00лв. за неимуществени вреди, претърпени в периода 21.06.2007г.-04.05.2017г., когато е изтърпявала наказание лишаване от свобода в затвора гр. Сливен, от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на затвора гр. Сливен, изразяващи се в психически тормоз и подигравки, както и в отказ да вземат мерки за прекратяване на побои и обиди от други лишени от свобода лица спрямо ищцата, довели до развиване на [заличен текст] заболяване [заличен текст] от същата, както и от незаконосъобразни бездействия на служители на затвора гр. Сливен във връзка с лечението на възникналото [заличен текст] заболяване. От фактическа страна, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът е приел за установено, че ищцата е постъпила в затвора гр. Сливен на 15.10.2007г. като подсъдима с мярка за неотклонение задържане под стража , а от 06.02.2009г. изтърпява влязла в сила присъда на Окръжен съд Пазарджик по НОХД 830/2007г., с което й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 11 години за престъпление по чл.115 от НК, като е освободена от затвора на 04.05.2017г.; че при постъпване в затвора К. е освидетелствана от специалисти в медицинския център и с оглед констатации за неадекватно поведение, споделени страхови преживявания, слухови халюцинации и тревожност е консултирана с психиатри, вкл. от диспансер в гр. Пловдив, които я диагностицират като [заличен текст] със заболяване [заличен текст] , а впоследствие [заличен текст] и е предписано медикаментозно лечение, но лицето е отказало приема на лекарства, вследствие на което се е влошило състоянието й, като в периода 11.07.2012г.-12.09.2012г. е лекувана в СБАЛЛС Ловеч с диагноза [заличен текст] ; че след връщането на ищцата в затвора е спазвана назначената поддържаща терапия и са провеждани консултации с лекари психиатри, удостоверени с издадени амбулаторни листове за извършени прегледи. Съобразно заключение на вещо лице по назначената съдебно-психиатрична експертиза, съдът е приел наличие на [заличен текст] на ищцата, които се свързват с [заличен текст], вероятно вследствие на тежка [заличен текст], прекарана в детството и които са овладeни при стационарното лечение. Относно поведението на К. и отношението спрямо нея от служителите от администрацията на затвора и други лишени от свобода лица, съдът е установил от разпита на ИСДВР, че ищцата е имала проблеми с комуникацията, за преодоляване на които й е оказвано съдействие; че първоначално е имала прояви на физическа саморазправа и отправяне на обиди на етническа основа по отношение на други осъдени лица, а по отношение на служителите е проявявала неподчинение и неизпълнение на техни разпореждания, отклоняване от строя, обидни квалификации, за извършването на които са й налагани дисциплинарни наказания, но в по-късен етап от пребиваването в затвора е констатирана позитивна промяна, с оглед на което на К. е определен по-лек режим за изтърпяване на наказанието. Съдът е обсъдил и показанията на свидетелите, посочени от ищцата, за това, че същата преди да влезе в затвора е била спокойна, а след излизане от затвора е претърпяла негативна промяна по отношение на психическото състояние като е станала агресивна и конфликтна и е отказвала да приема лекарства. При горните данни, с оспореното решение, административният съд е приел предявения иск за неоснователен и го е отхвърлил изцяло. Отречено е наличието на предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника и конкретно наличието на посочените от ищцата незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация. За изцяло недоказани са приети твърденията в исковата молба за лошо отношение на служителите от администрацията в затвора - психически тормоз и подигравки, както и откази да вземат мерки за прекратяване на побои и обиди от други лишени от свобода лица спрямо ищцата. По отношение твърдението на К., че затворническата администрация не е предприела адекватни мерки за лечение на [заличен текст] й заболяване в периода след болничния престой до 12.09.2012г., съдът е приел същото за недоказано. От анализа на събраните доказателства е констатирал, че длъжностни лица при ответника са предоставяли на ищцата предписаните лекарства и са осигурявали провеждане на консултации с лекари психиатри, като в този смисъл са обсъждани данните в приложените документи от медицинския център в затвора, амбулаторни листове за прегледи, както и показанията на свидетелите, работили в МЦ. Съобразно заключението на вещото лице, съдът е отрекъл като недоказани поддържаните от К. доводи за това, че е развила [заличен текст] заболяване вследствие поведението на служителите в затвора, като е приел, че болестта вероятно се дължи на преживяна в детството й [заличен текст], а негативните промени в психиката са обичайна последица от дългия престой в затвора, като са съпричинени от отказа на лицето за медикаментозно лечение. С горните мотиви е отхвърлена исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в пълен размер. Решението е валидно и допустимо и правилно. Касационната инстанция констатира, че относимите за спора факти са установени в производството пред административния съд, който ги е анализирал обективно и във връзка с предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Изводите на съда за недоказаност на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията при ответника, са обосновани от събраните доказателства и съответстват на материалния закон, поради което обжалваното решение не страда от пороците по чл.209, т.3 от АПК. Идентично на приетото от административния съд, настоящият касационен състав счита за неоснователен предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно визираната разпоредба, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, т.е. кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица, постановени при извършване на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменен по надлежния ред акт или установеното незаконосъобразно действие или бездействие, както и пряка причинна връзка между последните и вредите. В случая, правилно административният съд е приел, че не е установено наличието на първата законова предпоставка, което обуславя неоснователността на исковата претенция. Предявеният иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди се основава на първо място на твърденията на ищцата, че е развила [заличен текст] заболяване вследствие на неправомерни действия на длъжностни лица при ответника /от администрацията в затвора гр. Сливен/, изразяващи се в психически тормоз и подигравки спрямо нея, както и на неправомерни бездействия на същите, които не са предприели мерки за прекратяване на побои и обиди от други лишени от свобода лица спрямо ищцата. Доказателства в подкрепа на изложеното не са представени по делото от ищцата, на която принадлежи доказателствената тежест, каквито надлежни указания са дадени от съда. Липсват писмени доказателства, установяващи соченото поведение на служители на ответника. Обратно, от показанията на свид. Й. е видно, че ищцата е имала проблеми в комуникацията със служителите и с другите лишени от свобода лица, както и прояви, нарушаващи реда и дисциплината в затвора. Единствено свид. С. К. син на ищцата твърди, че майка му е имала проблеми със съкилийничка , за които е информирала администрацията, но не са предприети мерки за нейната защита. Освен, че изхождат от лице, за което съществуват съмнения за заинтересованост поради родството с ищцата, но и тези показания са лишени от конкретика и не са подкрепени с други писмени или гласни доказателства. Логичният извод от изложеното е, че доколкото не е установено незаконосъобразно поведение на затворническата администрация, не е налице и причинна връзка с настъпилото [заличен текст] заболяване на ищцата, независимо, че последното е доказано по делото. Само фактът, че К. не е проявявала признаци на болестта преди да влезе в затвора, а диагностицирането е извършено по време на престоя на същата в затвора, не е достатъчен за да се приеме, че заболяването е причинено от действия и бездействия на служителите, несъответни на задълженията им по закон да не нарушават забраната по чл.3 от ЗИНЗС. Както се посочи, доказателства за неправомерни прояви на ответника не са събрани по делото. Нещо повече, в заключението на вещото лице има данни за това, че вероятна причина за болестта е прекарана в детството [заличен текст]. На второ място, претенцията за обезвреда се свързва с твърдения за незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация, която не е предприела адекватни мерки за лечение на [заличен текст] заболяване на ищцата в периода след болничния престой на същата, т.е. от 12.09.2012г. до излизането от затвора на 04.05.2017г. Както се посочи по-горе, административният съд е приел недоказаност на изложените в този смисъл доводи на К., а обратно на наведени оплаквания в касационната жалба, формираните мотиви се основават на обективен и пълен анализ на събраните доказателства. Не се спори и е доказано от приложената епикриза, че ищцата е била на болнично лечение в СБАЛЛС Ловеч за около два месеца, като й е предписана поддържаща медикаментозна терапия. Налице са показания на свидетелите Т. М. и Д. П. фелдшери в затвора в гр. Сливен и Н. А. психиатър в затвора, за процедурата по предоставяне на предписани лекарства на лишените от свобода при пребиваването им в затвора, видно от които лекарствата се раздават от фелдшерите в медицинския център, които при необходимост обясняват на пациента ползите и нуждата от приемането на лекарствата, но не прибягват до насилствени действия, като са длъжни да отразят отказа на лицето да приема лекарства в личния му амбулаторен картон. Конкретно за ищцата се сочи, че предписаната терапия при болничното лечение е стриктно изпълнявана, но същата периодично е отказвала да приема лекарства. Данни за предоставяне на лекарства са отразени в картона на лицето, както и случаите, когато е отказано приемането им /вж. страници от ЛАК на К. на л.93 и сл. от делото/, с което се опровергават доводите в касационната жалба за неизпълнение на задълженията от служителите на ответника за продължаване лечението на ищцата. Доказано е поведение на администрацията в съответствие с изискванията на чл. 149, ал.1 от ЗИНЗС за снабдяване с лекарства. От друга страна, видно от свидетелските показания на медиците в затвора Сливен и от представените амбулаторни листове /л.141 и сл./, ищцата е преглеждана и консултирана с лекари-психиатри в периода след изписването й от болницата в гр. Ловеч, с което се доказва изпълнение на задълженията по чл.147, ал.1 и ал.2 вр. с чл. 128, ал.1 от ЗИНЗС от служителите на ответника, респ. липсата на нарушение на забраната по чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, както и на основание за ангажиране отговорността на държавата за причинени вреди. Неоснователни са оплакванията в жалбата в обратен смисъл. По посочените съображения настоящата инстанция намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че не е установена първата предпоставка за ангажиране отговорността на ГДИН, а именно незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица на ответника, поради което предявеният иск за обезщетение е неоснователен, а обжалваното решение за отхвърлянето му, е правилно. Не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което оспореният съдебен акт следва да се остави в сила. При този изход на спора, касаторът няма право на разноски, а искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ за сума в размер на 100 лева, определена при приложението на чл. 37 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение