Решение № 7234 от 18.7.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Сдружение Българска федерация по спортни танци [ЕИК] със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. Васил Левски 75 срещу мълчалив отказ на министъра на младежта и спорта за издаване на спортен лиценз по заявление на същата федерация вх. 09-00-4569/27.12.2019 г. Жалбоподателят излага аргументи за незаконосъобразност на административния акт, тъй като заявлението е подадено от лицензирана спортна федерация в срока по § 6, ал. 2 от ПЗ на Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) и към него са приложени всички изискуеми документи. Отбелязва, че действително към датата на подаване на заявлението е била издадена заповед на същия административен орган за отнемане на лиценза на федерацията, но тази заповед впоследствие е отменена с влязло в сила съдебно решение. Това съдебно решение има действие по отношение на всички чл. 177, ал. 1 АПК и с обратна сила заличава последиците от отменения административен акт. Относно издадения междувременно лиценз на друга спортна федерация за същия спорт излага аргументи за неговата нищожност. Иска отказът да бъде отменен и преписката да бъде изпратена на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира разноските по водене на делото. Ответникът министърът на младежта и спорта, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че с влязла в сила Заповед РД-10-42 от 20.12.2019 г. на министъра на младежта и спорта е лицензирана друга спортна федерация за същия спорт сдружение Българска федерация на клубовете по спортни танци, което по аргумент от чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗФВС е пречка за издаване на лиценз на жалбоподателя, тъй като законът допуска издаването на лиценз за определен спорт само за една федерация. Моли да бъде отхвърлена жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Съдът, като обсъди доказателствата по делото и становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред министъра на младежта и спорта е започнало по заявление вх. 09-00-4569/27.12.2019 г. на жалбоподателя - Сдружение Българска федерация по спортни танци за издаване на спортен лиценз по чл. 21, ал. 1 ЗФВС. Заявлението е подадено по образец, утвърден от министъра на младежта и спорта, и съдържа опис на приложените към него документи: учредителен протокол; устав; информация за международната спортна организация; правила за осъществяване на спортната дейност в съответствие с правилата на международната спортна организация; заявление за членство или документ, удостоверяващ членство в международна спортна организация; списък на спортните клубове членове на заявителя; декларации за съответствие с изискванията на чл. 15 ЗФВС за клубовете членове на заявителя; списъци на лицата, които извършват обучението, тренировъчната и състезателната дейност в членовете на заявителя; доказателства за образованието, професионалната правоспособност, квалификация и опит на лицата от горния списък; договори с лицата от същия списък; програма за развитие на съответния вид спорт по чл. 20, т. 7 ЗФВС; акт за приемане на програма за развитие на съответния вид спорт по чл. 20, т. 7 ЗФВС; правила за провеждане на състезания от държавния спортен календар; акт за приемане на правилата за провеждане на състезания от държавния спортен календар; годишен спортен календар за провеждане на състезания; акт за приемане на годишния спортен календар; правила за статута на спортистите аматьори и на професионалните спортисти, за придобиването, прекратяването и отнемането на състезателни права на спортистите; списъци на спортните обекти за развитие на тренировъчната и състезателната дейност за вида спорт на територията на страната, с които заявителят или членовете му разполагат; документи за собственост, договори за ползване или наем или предварителни договори за сключване на окончателен договор след издаване на спортен лиценз за спортните обекти; бюджет на сдружението-заявител; акт за приемане на бюджета; електронен носител на изрично изброени документи. Преди подаването на горното заявление спортният лиценз на федерацията-жалбоподател е отнет със Заповед РД-10-11 от 16.07.2019 г. на министъра на младежта и спорта. Посочената заповед е отменена с окончателно Решение 1941 от 16.02.2021 г. по адм. дело 8961/2019 г. на ВАС, петчленен състав. С влязла в сила Заповед РД-10-42 от 20.12.2019 г. на министъра на младежта и спорта е лицензирана друга спортна федерация за същия спорт сдружение Българска федерация на клубовете по спортни танци. По делото не се спори, че липсва произнасяне на административния орган с изричен акт по заявлението на жалбоподателя. Жалбата по съдебен ред е подадена на 27.05.2020 г. чрез административния орган. Въз основа на горната фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване административен акт мълчалив отказ, от лице с правен интерес от оспорването и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. При проверка на срочността на жалбата съдът съобрази разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ЗФВС, с която законодателят е определил 4-месечен срок за произнасяне на заявлението за издаване на спортен лиценз. В случая заявлението е подадено на 27.12.2019 г. Срокът за произнасяне е изтекъл на 27.04.2020 г. В срока за произнасяне, както и към настоящия момент липсва изричен акт на административния орган по подаденото заявление. Жалбата по съдебен ред е подадена на 27.05.2020 г. Следователно е спазен едномесечният срок по чл. 149, ал. 2 АПК за обжалване на мълчалив отказ. По горните съображения жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. На основание чл. 142, ал. 2 АПК съдът приема, че отмяната на акта за отнемане на лиценза на федерацията-жалбоподател съставлява нов факт от съществено значение за решаване на настоящия спор, поради което следва да бъде взет предвид при преценка на отказа за съответствие с материалния закон. Съдебното решение за отмяна на акта за отнемане на лиценза има конститутивно действие и заличава с обратна сила действието на акта за отнемане на лиценза. Въз основа на изложените съображения съдът приема, че към момента на подаване на заявлението федерацията има действащ лиценз и за нея е приложим преференциалният преходен режим за подновяване на лиценза по § 6 от ПЗ на ЗФВС. Съгласно § 6, ал. 1 от ПЗ на ЗФВС лицензираните спортни федерации привеждат дейността си в съответствие с изискванията на закона в срок до една година от влизането му в сила. Съгласно ал. 2 в срока по ал. 1 спортните федерации представят в Министерството на младежта и спорта и документите по чл. 21, ал. 1, т. 7, 8 и 10. Съгласно ал. 3 на спортна федерация, която не е изпълнила задълженията си по ал. 1 и 2, се отнема спортният лиценз и се заличава от регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1. Съгласно ал. 4 на спортна федерация, която изпълни задълженията си по ал. 1 и 2, министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице издава безсрочен спортен лиценз. В случая федерацията е спазила едногодишния срок по § 6, ал. 1 за подаване на документите по чл. 21, ал. 1, т. 7, 8 и 10 ЗФВС. Законът е влязъл в сила на 18.01.2019 г., а документите са подадени на 27.12.2019 г. Следователно административният орган дължи проверка дали същата е привела дейността си в съответствие с новия закон. Изходът от административното производство е или издаване на безсрочен лиценз, или заличаване на федерацията - законодателят не допуска приключване на производството с мълчалив отказ. Волята на законодателя е да се даде приоритет на производството по подновяване на лиценза на действащата федерация. Предоставянето на лиценз на нова федерация по общия ред не дерогира този приоритет и не съставлява пречка за произнасяне по искането за подновяване на лиценза на старата федерация. По изложените съображения отказът следва да бъде отменен и преписката да се изпрати на органа за произнасяне с изричен акт, тъй като въпросът дали федерацията е привела дейността си в съответствие със закона е предоставен на преценката на административния орган. Косвеният съдебен контрол на валидността на влезли в сила административни актове е недопустим в настоящото съдебно производство, поради което съдът не следва да обсъжда доводите на жалбоподателя за нищожност на акта за лицензиране на другата федерация. Съобразно изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът следва да осъди Министерството на младежта и спорта юридическото лице, в чиято структура е органът ответник, да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски държавна такса в размер на 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв. с ДДС. Относно държавната такса искането за горницата над 10 лв. е неоснователно. Дължимата държавна такса от сдружението в качеството му на юридическо лице с нестопанска цел е в размер на 10 лв., а не на 30 лв., каквато е реално платената сума т. 2б, б. а от Тарифа 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието. Относно адвокатското възнаграждение възражението на ответника за прекомерност е неоснователно. Претендираната сума отговаря на действителната фактическа и правна сложност на спора. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение