Решение № 15198 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8764/2013 г.

Решение № 15198 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8764/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Наим Акрам, гражданин на Пакистан, срещу решение № 2989 от 07.05.2013 г., постановено по адм. дело № 3202/2013 г. от Административен съд - София град. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ) оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - София град е отхвърлил жалбата на Наим Акрам срещу решение № 332 от 12.03.2013 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че посочените от жалбоподателя причини за нежелание за връщане в страната му по произход не са от кръга на обстоятелствата по смисъла на чл. 8, ал. 1 и ал. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и на чл. 9, ал. 1, ал. 6 и ал. 8 от същия закон. От изявленията на жалбоподателя, не се установявало по отношение на него да е налице "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ по някой от посочените в ал. 1 на същия законов текст признаци. Оспорващият не твърдял спрямо него да са отправяни преки заплахи от държавен орган или организация, а единствената причина да напусне страната си е липсата на работа, с която да се издържа. Според съда същият не бил обект на нападение и не бил преживял никакво насилие в държавата си на произход. Съдът е посочил също така, че жалбоподателят не е твърдял спрямо него да са предприемани действия на преследване, на физическо и/или психическо насилие. Съдът е приел, че от справките (едната от м. 09.12 г. другата от м. 02 2013 г.) на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" се установявало, че провинцията, от където идва жалбоподателя е спокойна. Съдът е приел също, че по отношение на жалбоподателя не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Не се установявало лицето да е било принудено да напусне страната си, поради реална опасност от тежки посегателства, да е получавало лични заплахи срещу живота и личността си, а напротив сочи, че никога не е бил малтретиран и преследван, както и че ако се върне в Пакистан няма да има проблеми. Върховният административен съд преценява касационната жалба като неоснователна. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съдопроизводствени нарушения. Въз основа на формираните обосновани изводи, административният съд е приложил правилно материалния закон. От информацията, дадена от жалбоподателя при интервютата му в ДАБ става ясно, че той е напуснал страната си на произход по икономически причини, а именно да търси работа, за да изхранва семейството си, а не поради това, че изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, национална, политическа или социална принадлежност. В този смисъл основателен е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето му на бежански статут. Не са налице предпоставките на закона - чл. 9 от ЗУБ за предоставянето на жалбоподателя и на хуманитарен статут. Както правилно е посочил административният съд, от приложените по делото справки (от 2012 г. и 2013 г.) за ситуацията в Пакистан, не се установяват данни за наличие на безогледно насилие в страната на произход на чужденеца. В справката от 2012 г. изрично е посочено, че за гр. Гуджранвал, в района на който се намира и селището, от което е чужденецът, не е открита информация за инциденти, свързани със сигурността през последните две години. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс