Решение № 12726 от 25.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4722/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ню Бояна филм АД, чрез адв. Методиева като процесуален представител, срещу решение 1557 от 11.03.2024 г., постановено по адм. дело 8772/2023 г. по описа на Административен съд-София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение 343 по протокол 77 от 25.05.2023 г. на Столичен общински съвет. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита за неправилни изводите на съда, че с оспорения акт поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68134.1945.643 се урегулира за първи път, поради което е необходим предварителен договор за прехвърляне на собственост по отношение на частта от имота му с идентификатор 68134.1945.1189, отредена за уширяване на улицата пред новопроектираните УПИ, както и че не е налице спор за собственост. Оспорва приетото от съда, че с предвиденото застрояване е спазена разпоредбата на чл. 35, ал. 2 ЗУТ. Излага доводи за издаване на оспорения акт при условията на превратно упражняване на власт, поради което предвиждането на тротоар с отнемане на част от имота му и жилищно строителство в рамките на технологичната площадка на Киноцентъра в частен интерес е незаконосъобразно. Според касатора в нарушение на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ не се привеждат всички регулационни граници в съответствие с имотните граници. Иска обезсилване на съдебното решение поради това, че съдът излиза от рамките на допустимата легитимна преценка, която може да упражни по закон, а евентуално неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения акт, както и присъждане на направените за двете инстанции разноски. Ответниците Столичният общински съвет и Столична община, район Витоша не вземат становище. Ответникът - "Саза Тур" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Александрова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК,. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е решение 343 по протокол 77 от 25.05.2023 г. на Столичния общински съвет (СОС), с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА, чл. 21, ал. 7 във вр. с ал. 1 ЗОС, чл. 110, ал. 1, т. 1, чл. 17, ал. 1, чл. 134, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 2, чл. 14, ал. 3, т. 1 и ал. 4, чл. 108, ал. 5, чл. 35, ал. 2, чл. 32, ал. 1 ЗУТ, т. 14 и т. 34 от приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО и протокол ОЕСУТ ЕС-Г-11/14.02.2023 г., т. 14, е одобрен проект за: 1. План за регулация на ПИ с идентификатор 68134.1945.643 за създаване на нови УПИ VIII-643 За сграда със смесено предназначение, ПГ и трафопост и УПИ IX- За озеленяване, кв. 1, м. Национален киноцентър в съответствие с устройствени зони Смф2 и Тзв по ОУП на СО и изменение на плана за регулация на контактен УПИ VII-189 За киноцентър, кв. 1; изменение на план за улична регулация от о.т.113 до о.т.114 за промяна профила на улицата по червените, сини, кафяви и зелени линии, цифри, текст, щрихи и зачертавания; 2. План за застрояване на нов УПИ VIII-643 За сграда със смесено предназначение, ПГ и трафопост, кв.1, м. Национален киноцентър, съгласно приложения проект, без допускане на намалени разстояния към вътрешно регулационни граници, съседни имоти и/или сгради, включително през улица. С обжалваното решение оспорването на Ню Бояна филм АД, собственик на ПИ с идентификатор 68134.1945.1189, за който е отреден УПИ VII-189 За киноцентър, кв. 1, засегнат от одобреното изменение на ПУП ПРЗ, е отхвърлено като неоснователно. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореното решение на Столичния общински съвет е издадено от компетентен орган съгласно чл. 129, ал. 1 ЗУТ, при спазване на законоустановената форма по чл. 59, ал. 2 АПК, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Обосновава извод за изпълнение на предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като имотните граници на ПИ с идентификатор 68134.1945.643 съвпадат с проектираните регулационни граници на новосъздадените УПИ VIII-643 и УПИ IX, кв. 1, м. Национален киноцентър, поради което съгласието на жалбоподателя не е необходимо. Приема, че в хипотезата на първа регулация по чл. 17, ал. 2, т. 1 ЗУТ, когато ПИ се урегулира самостоятелно за първи път, не е изискуем предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи. Излага съображения, че одобреното изменение на ПУП- ПРЗ е в съответствие с ОУП на Столична община, като по отношение на предвиденото застрояване са спазени условията на чл. 31, ал. 2 и ал. 5 ЗУТ, както и на чл. 35, ал. 2 ЗУТ. Посочва, че са налице изискванията на чл. 14, ал. 3 и ал. 4 ЗУТ, както и че процедиранато устройствено решение при условията на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ е законосъобразно, защото е извършено по кадастралните граници на имотите предмет на плана. По отношение проекта за изменение на плана за улична регулация в частта по о.т. 113-114 съдът приема, че има за цел привеждането й в съответствие с устройствена зона Терени за транспортна инфраструктура (Тти) по ОУП пред лицето на новопредвидените два УПИ и създаване на тротоар, като е направено техническо уеднаквяване на профила на улицата спрямо предходните регулационни планове. Излага доводи, че направеното проектно предложение не противоречи на изискването на чл. 169 и чл. 6 АПК, както и на чл. 108, ал. 5 ЗУТ. По тези съображения достига до извод за законосъобразност на решението на СОС и отхвърля оспорването като неоснователно. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно по следните съображения: Неоснователно е възражението за недопустимост на съдебния акт. В случая съдът се произнася по допустима жалба, подадена от Ню Бояна филм АД в качеството му на лице с правен интерес в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Въпросът относно обхвата на извършената съдебна проверка е относим към правилността на решението, а не към неговата допустимост. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства, като са изслушани и приети три заключения на съдебно-технически експертизи, въз основа на които съдът извършва правилни фактически установявания. Обсъдени са и поддържаните пред него възражения. Направените от съда правни изводи са обосновани и съответни на приложимия закон, поради което се споделят от настоящата инстанция. Оспореното решение на СОС е прието от компетентен орган с оглед на неговия предмет съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 7 във вр. с ал. 1 ЗОС. Изводът на съда за спазване на предвидената форма е правилен, тъй като правните и фактически основания за издаване на административния акт се съдържат както в обстоятелствената му част, така и в документите, предхождащи постановяването му. Налице са посочените в оспореното решение правни основания за приемането му. ПИ с идентификатор 68134.1945.643, собственост на ответника Саза тур ЕООД се урегулира за първи път в два самостоятелни УПИ VIII-643 За сграда със смесено предназначение, ПГ и трафопост и УПИ IX- За озеленяване, кв. 1, м. Национален киноцентър при съобразяване с устройствените зони по ОУП на Столична община (Смф2 и Тзв), в които попада. Обстоятелството, че имотът е бил част от технологичната територия на Националния киноцентър, урегулиран със заповед от 19.04.1948 г., както и при последващите му изменения през 1961 г. и 1972 г., не променя този извод. Според заключението на основната съдебно-техническа експертиза със заповед от 17.12.2007 г. на главния архитект на Столична община е одобрено изменение на ПУП ПРЗ за създаване на нови УПИ I-за национален киноцентър и УПИ VII-189, кв. 1, като видно от графичната част на тази заповед (приложение 3 към заключението на вещото лице инж. Бирова) ПИ 643 е извън обхвата на УПИ VII-189, т. е. е неурегулиран съгласно действащия план. Ето защо, изводът на съда, че той се урегулира за първи път с оспореното решение на СОС, поради което в случая е приложима разпоредбата на чл. 17, ал. 2, т. 1във вр. с ал. 1 ЗУТ, е правилен. За територията е налице влязла в сила кадастрална карта от 2010 г., в която са нанесени имотите, собственост на касатора и ответното дружество. По делото е безспорно установено, че регулационната граница между новообразуваните с оспорения акт два УПИ и УПИ VII-189 съвпада с имотната граница между ПИ с идентификатори 68134.1945.643 и 68134.1945.1189, с което са изпълнени предпоставките на хипотезата по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ по отношение промяната в регулационните граници на засегнатия УПИ, собственост на касатора. Цитираната разпоредба е приложима, когато при последвало одобрен регулационен план изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните, без да дава възможност за преценка относно правилността на нанасянето в кадастралната карта. Единственото условие е кадастралната карта да е влязла в сила, респ. нейното изменение, което в случая е налице - регулационната граница между двата имота е нанесена по действащия за УПИ VII-189, кв. 1 ПУП от 2007 г. и се разминава с кадастралната такава по одобрената през 2010 г. кадастрална карта за тях. В хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ не се изисква съгласие на собствениците на засегнатите УПИ, поради което липсата на такова от страна на касатора за изменение на регулационната граница между неговия имот и ПИ с идентификатор 68134.1945.643 не е основание за материална незаконосъобразност на оспорения акт. Законосъобразен е изводът на съда, че обстоятелството дали кадастралните граници са нанесени правилно в кадастралната карта е ирелевантно, поради което доводите в касационната жалба за наличие на спор за материално право са неотносими в настоящото производство. Оспореният проект в частта, в която се променя габарита на улицата между о.т. 113 и 114 с предвиждане на тротоар от 2,25 м, обособен частично от имот с идентификатор 68134.1945.643 и в резултат на отнемане на 68 кв. м от имота на касатора с идентификатор 68134.1945.1189, е пред лицето на новообразуваните УПИ, като по този начин са спазени нормативните изисквания на чл. 14, ал. 3 и ал. 4 ЗУТ, а отделно от това се осигурява и равномерен профил на пътното платно на ул. Кумата в тази част. Установено е от вещото лице по повторната съдебно-техническа експертиза, че по двата предходни плана от 1961 г. и 1990 г., с които е одобрена уличната регулация, не е предвиден тротоар от южната страна на уличното платно, като при о.т. 114 съществува несъвпадение на линиите на уличната регулация на профила на улицата, което се отстранява с предвиждането на тротоар пред лицата на двата новосъздадени УПИ. Правилно съдът приема, че предвид отнемането на 68 кв. м от ПИ с идентификатор 68134.1945.1189 поради попадането им в проектирания тротоар, следва да се реализира отделно отчуждително производство след влизане в сила на одобрения ПУП ПРЗ, като се определи равностойно парично обезщетение за касатора като собственик на имота. Изрично в оспорения акт е посочено, че изменението на уличната регулация е с цел привеждането й в съответствие с устройствена зона Тти по ОУП на Столична община. Обстоятелството дали отчуждаването на засегнатата част от имота на касатора ще се осъществи в срока по чл. 208 ЗУТ и свързаната с това възможност за реализиране на правата по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ е ирелевантно за преценката относно законосъборазността на оспорената заповед в тази част. Доводите, че е следвало да се извърши продължаване на тротоара и пред имота на жалбоподателя правилно са приети за неоснователни, доколкото със заповед РА-50-33/17.01.2019 г. на главния архитект на Столична община (оспорването срещу която е отхвърлено с влязло в сила съдебно решение) е разрешено изработването на ПУП с териториален обхват - ПИ с идентификатор 68134.1945.643, УПИ VII-189 за киноцентър и улица между о.т. 113 и о.т. 114, като разработката е процедирана по искане на заинтересовано лице, а не служебно от административния орган. Оспореното решение на СОС е постановено в разрешените параметри и обхват, което не изключва възможността за собственика на УПИ VII-189 да поиска изменение на уличната регулация с предвиждане на тротоар и в частта, касаеща неговия имот. От данните по делото се установява, че по ОУП на Столична община имотът, който се урегулира, е разположен в две устройствени зони Тзв и Смф2, като новосъздадените УПИ са в съответствие с границите на тези зони. В частта относно одобрения проект на плана за застрояване на УПИ VIII-643, кв.1 за сграда със смесено предназначение, ПГ и трафопост са спазени предвидените устройствени параметри: максимална плътност на застрояване - 40%; максимален коефициент на интензивност (Кинт) - 1,2; минимална озеленена площ - 40%, от която мин. 50% е с високостеблена растителност. Противно на твърденията в касационната жалба предвиденото застрояване на сграда със смесено предназначение е допустимо за зоната, в която попада новосъздадения УПИ VIII-643, поради което доводите, че същото ще доведе до компрометиране на технологичния процес на киноцентъра са неоснователни. По делото не са установени допуснати намалени разстояния към вътрешно регулационните линии спрямо съседния УПИ VII-189, кв. 1 и разположените в него сгради. От заключенията на вещите лице инж. Бирова и арх. Николов е видно, че са спазени условията на чл. 31, ал. 2, ал. 5 и чл. 35, ал. 2 ЗУТ. Изследвани са разстоянията, котирани в одобрения проект на застроителния план от новопроектираната сграда до сградите с идентификатори 68134.1945.1189.20, 68134.1945.1189.27 и 68134.1945.1189.28, като са съобразени изискуемите такива по чл. 31, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ до страничните граници и южната граница (дъно) на УПИ VIII-643, кв. 1 спрямо УПИ VII-189 и УПИ IX- За озеленяване. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че ПУП-ПЗ на УПИ VIII-643 е одобрен при спазване на правилата на чл. 31, ал. 2 ЗУТ относно разстоянията на основното застрояване до страничните регулационни граници, чл. 31, ал. 5 ЗУТ по отношение нормативите за разстояния с оглед дълбочината на основното застрояване, както и на чл. 35, ал. 2 ЗУТ по отношение на разстоянието на нежилищните сгради до вътрешните граници при свободно застрояване. Отделно от това в случая следва да се има предвид, че изпълнените в УПИ VII-189 сгради, собственост на касатора не са предвидени за запазване видно от графичната част на одобрения за него ПУП ПРЗ от 2007 г. Противно на възражението в касационната жалба не е налице нарушение по чл. 35, ал. 2 ЗУТ, основано на това, че тези сгради са контактни с регулационната граница по разработката, поради което тази граница следва да отстои на 3 метра от тях. В случая регулационната граница е приведена в съответствие с кадастралната такава, като не се установява засягане на съществуващи сгради в имота на касатора, а напротив застрояването в УПИ VIII-643 е предвидено при спазване на изискванията на цитираната разпоредба. Съдът отговаря подробно и аргументирано на възражението, поддържано от жалбоподателя относно съответствието на плана с принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и изискването на чл. 108, ал. 5 ЗУТ, като приема, че одобреният вариант на проекта по отношение предвиденото изменение на уличната регулация е най-икономичен и дава възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти. Установено е по делото, че чрез предвиждането на тротоар, с което се променя габарита на улицата, се постига хомогенност на профила й и се осигурява достъп до новосъздадените УПИ, което налага включването в нейния обхват както на част от имота на заявителя, така и от имота на касатора. Правилно съдът приема, че в случая правата на Ню Бояна филм АД не са ощетени в по-голяма степен от най-необходимото за целта, като извършената намеса от страна на административния орган е законосъобразна при отчитане на баланса между частния и обществения интерес. Засегнатата площ от имота на жалбоподателя не може да бъде намалена с оглед на обстоятелството, че са съобразени изискванията на ЗУТ и Наредба РД-02-20-2/20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно транспортната система за урбанизираните територии относно размерите на улиците, в зависимост от техния клас, като в случая одобреното изменение на улица Кумата като част от първостепенната улична регулация съответства на тези правила. Същевременно в разширението й попадат части и от двата имота частна собственост, което предвид нормативното изискване за осигуряване на лице на новосъздадените УПИ до улица не може да бъде преодоляно, като е направено по начин, по който правата и интересите на собствениците да бъдат засегнати в минимална степен. В ЗУТ не е предвидено задължение за собственика на имота, достъп до който се осигурява с изменението на уличната регулация, да прехвърли еквивалентна част от него на собственика на другия имот, от който също се отнема за уширяване на улицата. В този смисъл са неоснователни доводите за постановяване на решението на СОС при условията на превратно упражняване на власт. Неоснователно е и възражението в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспореното решение поради липсата на взето становище от Министерство на културата, свързано с технологичните нужди на Националния киноцентър и обхвата на нужната територия за това. По делото не се установява, че одобреният проект подлежи на съгласуване по реда на ЗКН, тъй като липсват данни имотът да попада в защитена територия на културното наследство. Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 9 ЗУТ съгласие на съответния министър е необходимо при изменения на подробните устройствени планове за промяна на предназначението на урегулирани поземлени имоти, отредени за обекти на образованието, науката, здравеопазването или културата, но по отношение на тези, които са собственост на държавата или общините, каквото основание в случая не е налице, тъй като УПИ VII-189 - "за киноцентър", кв. 1 е частна собственост. Доводите в касационната жалба за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила също са неоснователни. Изпълнено е задължението по чл. 168, ал. 1 АПК като проверката относно законосъобразността на оспорения административен акт е извършена на всички основания по чл. 146 АПК. Съгласно чл. 201 ГПК във вр. с чл. 144 АПК съдът може да възложи допълнително заключение, когато даденото такова не е достатъчно пълно и ясно или повторно заключение, когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. В случая след оспорване от страна на процесуалния представител на жалбоподателя на първоначалното заключение от съда са допуснати две нови съдебно-технически експертизи, изготвени от арх. Николов и инж. Алексиева, вкл. по поставените от страната допълнителни въпроси. Несъгласието с констатациите на експерта арх. Николов не обосновават необходимостта от назначаване на повторна експертиза, доколкото в съдебно заседание същият изрично заявява, че с предвиденото застрояване в УПИ VIII-643 не се допускат намалени отстояния към вътрешните регулационни граници и към сградите в имота на жалбоподателя, поради което правилно съдът оставя без уважение искането на страната за допускането й с оглед липса на предпоставките, визирани в чл. 201 ГПК. Предвид изложеното изводът на съда за материална законосъобразност на оспорения акт е в съответствие със събраните по делото доказателства и приложимите материалноправни разпоредби. Не се установяват сочените основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. Същото като правилно следва да се остави в сила. При този изход по спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответника "Саза Тур" ЕООД за присъждане на разноски, касаторът следва да бъде осъден да заплати направените такива за касационната инстанция в размер на 1500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 20.09.2024 г., преводно нареждане и списък по чл. 80 ГПК. Възражението за неговата прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото, поради което уговореният и внесен адвокатски хонорар не следва да се редуцира. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,