Решение № 9080 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15840/2009 г.

Решение № 9080 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15840/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс. Образувано е по касационните жалби на Общински съвет - Велинград и кмета на Община - Велинград, против решение № 481 от 20.10.2009 г., постановено по адм. дело № 419/2009 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Общинския съвет оспорва решението, в частта му с която са отменени разпоредбите на чл. 15, ал. 7; чл. 32, ал. 2; чл. 66, ал. 2 и чл. 107, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет - Велинград. От своя страна кмета на общината обжалва решението в частта, с която е отхвърлено оспорването му против чл. 32, ал. 3 от същия правилник. И в двете жалби са развити подробни съображения по отношение на оспорените части на съдебното решение с твърдения за неправилност и незаконосъобразност. Процесуалния представител на Общински съвет - Велинград оспорва жалбата на другата страна, докато кмета на Община Велинград не взема становище по насрещната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби, Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, приема за установено следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Пазарджик е решение решение № 168, взето по протокол № 10/1.06.2009 г. на Общински съвет - Велинград, с което са изменени и допълнени разпоредбите на чл. 15, ал. 7; чл. 32, ал. 2 и 3; чл. 66, ал. 2 и чл. 107, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет - Велинград. Изложени са мотиви, че оспорените разпоредби от наредбата /без тази на чл. 32, ал. 3/ са незаконосъобразни, тъй като влизат в противоречие с разпоредби на актове от по-висока степен и по специално на ЗМСМА. Прието е, че с изменените разпоредби на чл. 15, ал. 7 и чл. 66, ал. 2 от Правилника - предвиждащи получаване на възнаграждение от експерти, консултанти и юристи на общинския съвет - определено от неговия председател и съгласуване на внесени предложения с юрист, имащ договор за консултантски услуги - противоречат на законов императив - чл. 17, чл. 25, т. 6, чл. 29а и чл. 44, ал. 1, т. 16 ЗМСМА - доколкото общинския съвет няма самостоятелен бюджет и щат. Установено е, също така, че незаконосъобразно е изменена и разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от правилника, с която се предоставя правото на общинския съвет да ползва материално- техническата база и услугите на общинската администрация, във връзка с изпълнение на задълженията му като общински съвет- безплатно. Счетено е, че тази разпоредба пряко нарушава закона- чл. 34, ал. 4 ЗМСМА. Съдът намерил за незаконосъобразно и решението на общинския съвет/чл. 107, ал. 1 от Правилника/, с което се вменява във задължение на кмета на общината ежемесечно да изпраща на председателя на общинския съвет издадените от него актове, което е в противоречие с чл. 44, ал. 1, т. 18 ЗМСМА. Накрая, съдът приел, че законосъобразно общинския съвет, в чл. 32, ал. 3 от правилника си - приел, че на общинските съветници не може да бъде отказван достъп до информация, необходима им за работата като общински съветници и отхвърлил оспорването в тази му част. Решението е изцяло правилно. Съгласно чл. 29а от ЗМСМА общинският съвет няма самостоятелен щат, а дейността му се подпомага и осигурява от общинската администрация. Следователно правилно административния съд е приел, че председателят на общинският съвет няма право да сключи договор с гражданскоправен характер за осъществяване на обслужваща дейност, като да ангажира експертни оценки, макар и в защита интересите на общината. Общинският съвет няма самостоятелна гражданска правосубектност, различна от тази на общината. Вярно е, че съгласно чл. 25, т. 6 от ЗМСМА, председателят на общинския съвет представлява същия пред трети лица, но общинският съвет не е юридическо лице и не може чрез своя председател самостоятелно да встъпва в граждански правоотношения. ЗМСМА не урежда и възможност общината да встъпва в граждански правоотношения чрез председателя на общинския съвет. Оспореното решение касае дейност по подпомагане работата на общинския съвет, но по силата на цитираната разпоредба общинската администрация е натоварена с извършването й. Правомощията на органите на местното самоуправление са предмет на императивна законова уредба. Решението на общинския съвет, касаещо разпоредбите на чл. 15, ал. 7 и чл. 66, ал. 2 от Правилника - както правилно е отбелязал първоинстанционния съд са взети в нарушение на чл. 17 от ЗМСМА, чл. 25, т. 6 и чл. 29а от ЗМСМА. Обстоятелството, че в общинския бюджет са предвидени средства за такива разходи, не дава основание за друг извод. Разпоредител с бюджетните средства е кметът на общината. Кметът отговаря за разходването на средствата, постъпили както от републиканския бюджет, така и от собствени приходи на общината. От тази гледна точка общинският съвет не разполага със средства, чието разходване да определя сам, поради което не би могъл да сключва договори от гражданскоправен или друг характер. Единственото правомощие на общинския съвет съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗМСМА е съставянето на самостоятелен бюджет на общината за средствата от собствени приходи. За изпълнението на същия отговаря кметът. Законосъобразен е извода на съда, че задълженията на кмета на общината, пряко произтичащи от закона и по специално чл. 44, ал. 1, т. 18 ЗМСМА - не могат да бъдат разширявани с подзаконов акт. Преценката на съда, че разпоредбата на правилника /чл. 32, ал. 3/- въвеждаща оторизиран достъп до информация на общинския съветник - не противоречи на закон или друг нормативен акт е правилна и също следва да бъде потвърдена. Първоинстанционният съд, както бе посочено, е отменил оспорените разпоредби на нормативния административен акт, с изключение разпоредбата на ал. 3 на чл. 32. В тази връзка е приел, че решението е взето от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия по чл. 21, ал. 1, т. 8 във вр. с чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 8 ЗНА и чл. 8, ал. 2 от Закона за общинската собственост, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Този извод се споделя и от настоящия съдебен състав. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение