Решение № 3714 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6177/2011 г.

ВАСIV отделение14.03.2012 г.докладчик Диана Гърбатова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 65 от 14.02.2011 г., постановено от Административен съд - Хасково, по адм. д. № 601/2010 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 3714 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6177/2011 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Пламен Иванов Камбуров, подадена чрез упълномощен адв. Денчева, против решение № 65 от 14.02.2011 г., постановено от Административен съд - Хасково, по адм. д. № 601/2010 г. С жалбата, в съдебно заседание и с писмени бележки се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касационния жалбоподател решението е неправилно и необосновано, защото съдът незаконосъобразно е приел, че от него не е подадено в законния срок до 15.05.2009 г. общо заявление за подпомагане по схемите и мерките по образец, както предвижда Наредба № 5/27.09.2009 г., при получено необходимо съдействие за идентифициране и регистриране на ползваните площи. Касаторът твърди, че процедурата за подаване на заявлението през 2009 г. е започнала с посещението му на 11.03.2009 г., но не е завършена по вина на ОСЗ - Хасково и съдът неправилно е обсъдил и кредитирал свидетелските показания. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да уважи жалбата срещу оспореното бездействие, като задължи ответника да изпълни посочените в нея фактически действия и претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът - Общинска служба "Земеделие" - Хасково не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото правилно е тълкувана и възприета от съда нормата на чл. 257 от АПК, изискваща бездействие на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативния акт. За да отговори на въпросите по предмета на спора съдът е анализирал писмените и устните доказателства, условията за кандидатстване за директни плащания, по чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата и изводът му, че срокът за подаване на заявление е пропуснат в резултат на поведението на жалбоподателя, е правилен и доказан. Като прецени доводите на жалбоподателя и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 65 от 14.02.2011 г. е отхвърлена жалбата на Пламен Иванов Камбуров срещу следните бездействия на Общинска служба по земеделие - Хасково: 1/ По чл. 5, ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки - да му предостави формуляр на заявление за регистрация, попълнен с наличните за него данни за предходната 2008 г.; 2/ По чл. 7, ал. 2 от същата наредба и чл. 32, ал. 2, т. 4 от Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните (отм.) - да регистрира в Системата за идентификация на земеделските парцели, ползваните от жалбоподателя земеделски площи /блокове на земеделско стопанство и земеделски парцели/ за Кампания 2009 г. в общ размер 262,90 ха; 3/ По чл. 9, ал. 3 и чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от същата наредба - да приеме заявлението за регистрация и въвеждане на съответните данни от него в Системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане и след като общото заявление за плащане на площ получи УИН, да бъде разпечатано в 3 екземпляра и предоставено за подпис; 4/ По чл. 10, ал. 3 от същата наредба - при невъзможност за въвеждане на данните от заявлението на жалбоподателя за регистрация в електронен вид в негово присъствие, да му предостави вх. номер с дата и да насрочи две дати за окончателното въвеждане на данните в Системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, за получаването на УИН и за разпечатване на попълнен формуляр на общо заявление за плащания на площ в 3 екземпляра, които да подпише; 5/ По чл. 10, ал. 7 от горепосочената наредба и чл. 32, ал. 2, т. 5 от Устройствения правилник на МЗХ (отм.) - да предаде заявлението за регистрация и общото заявление за плащания на площ и придружаващите го документи в Областната разплащателна дирекция - Хасково срещу надлежно попълнен и подписан приемо-предавателен протокол; 6/ По чл. 6 от същата наредба и УПМЗХ (отм.) - да му окаже необходимото съдействие при попълване на заявленията, идентифициране и регистриране на ползваните от жалбоподателя площи. За да достигне до този резултат Административният съд - Хасково е приел за безспорно обстоятелството, че жалбоподателят след като е подал заявление за корекция на данни в СИЗП на 11.03.2009 г., той не се е явил в законния срок до 15.05.2009 г. за да подаде заявлението си за регистрация и заявлението за подпомагане. Първоинстанционният съд е преценил, че жалбоподателят не се е явил по независещи от ОСЗ - Хасково причини да подаде заявленията си в посочения срок, поради което за ответната служба не са възникнали задълженията, визирани в раздел III от приложимата Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за подпомагане на площ /обн. ДВ, бр. 22 от 2009 г., в сила от 01.03.2009 г./ От тук е изведено заключение, че въпреки, че всички сочени от жалбоподателя задължения са регламентирани в нормативен акт, те са обусловени от активното поведение на земеделския производител да се яви в ОСЗ и да подаде заявлението си в срок до 15.05.2009 г., което в конкретния случай не е осъществено, поради заболяване на жалбоподателя. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Атакуваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Административният съд - Хасково точно е установил, че предмет на делото са претенции, имащи характер на осъдителни искове, предявени с правно основание чл. 257 от АПК. За да се уважи такъв иск следва да е констатирано неправомерно поведение на административния орган, което да се изразява в неизпълнение от негова страна на задължение да извърши определени фактически действия. В случая следва да се установи бездействие, с което ответникът да е нарушил субективно право, уредено в нормативния акт и с това да е влошил неблагоприятно положението на лицето, чрез неизплащане на полагащите му се субсидии за обработваеми земеделски площи. В мотивите на съдебното решение първоинстанционния съд е разгледал и анализирал подробно всички относими обстоятелства, включително и графика за предварителна регистрация в системата за идентификация на земеделски стопани и списъка на бенефициентите, желаещи да се регистрират за землището на с. Узунджово, като безспорно е установил, че жалбоподателят е пропуснал да подаде заявление за подпомагане по схемите и мерките в срок до 15.05.2009 г., който факт, който не се оспорва и от него. Основният спор между страните е дали Общинската служба по земеделие - Хасково е извършила необходимите действия да уведоми жалбоподателя и доколко тези бездействия са вменени на административния орган, като негово пряко задължение по Наредба № 5 от 27.02.2009 г., относима към настоящата хипотеза. За да разреши спора съдът правилно е анализирал писмените и устните доказателства и условията за кандидатстване за директни плащания, посочени в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от горепосочената наредба. В мотивите на обжалваното решение точно е отразено, че ОСЗ - Хасково е изготвила график на желаещите да регистрират в СИЗП от 30.03.2009 г. до 15.05.2009 г., който е бил поставен на три места в службата и за посочената в графика дата жалбоподателят не е бил канен да се яви по телефона, защото такова задължение служителите в ОСЗ нямат предвидено в приложимата наредба. С оглед на това, че срокът за подаване на заявлението е пропуснат по независещи от службата причини, настоящият съдебен състав счита, че изводите на пъроинстанционния съд са правилни и обосновани. Обстоятелството, че жалбоподателят е бил с влошено здравословно състояние, изискващо болнично лечение, не променя фактическата обстановка, тъй като би могъл да упълномощи пълномощник, действащ от негово име, съобразно чл. 15 от приложимата наредба, поради което решението на съда е произнесено в съответствие с материалния закон. Решаващият съдебен състав счита, че е налице и друго самостоятелно основание за отхвърляне на претенциите на жалбоподателя. По силата на чл. 257, ал. 2 от АПК съдът при евентуалното уважаване на жалбата, следва да осъди административният орган да извърши фактическото действие и да определи срок за това. В случая това е неизпълнимо, защото срокът за подаване на общото заявление за кампания 2009 г. е изтекъл към момента на сезиране на съда - жалбата е подадена на 15.10.2010 г., към която дата кампания 2009 г. за подпомагане на земеделските производители е приключила. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора искането на касатора за присъждане на направените по делото разноски следва да се остави без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

1