Решение № 5200 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2425/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Д. И. Н., гражданка на Кот ДИвоар, подадена чрез процесуалния представител адв. Д. Радославова, против решение №4102 от 01.02.2026г., постановено по адм. дело №11348/2025г. на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед №5392 ПАМ-1171/15.10.2025г. на За началник на отдел „Миграция“ – СДВР, с която й е наложена ПАМ „Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“, която да се изпълни в страната на произход на чуждата гражданска – Кот ДИвоар. С касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост– касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и произнасяне по същество, при което оспорената заповед да бъде отменена.

Ответникът – Началник отдел "Миграция" при СДВР, чрез упълномощения представител юрисконсулт Д.Иванова, в представена писмена молба прави искане за оставяне без уважение касационната жалба, респ. да се потвърди изцяло съдебното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд – София-град е било образувано по жалба на Д. И. Н., гражданка на Кот ДИвоар, срещу заповед №УРИ ПАМ 5392-1171 от 15.10.2025г. на Началник на отдел „Миграция“ – СДВР, с която на оспорващата е наложена принудителна административна мярка „Връщане до страна на произход “ Кот ДИвоар, на основание чл. 39а, ал.1, т. 2, чл. 41, т. 4 и чл. 44, ал.1 от ЗЧРБ. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна.

За да постанови този резултат, е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при изложени кратки мотиви, при липса на нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материално-правни разпоредби и целта на закона.

Съдът сочи, че за да издаде оспореният административен акт, административния орган е счел, че са налице предпоставките по чл. 1, т. 4 от ЗЧРБ. В жалбата не се съдържали доводи, че към момента на издаване на заповедта, чуждата гражданка е притежавала валидно разрешение за пребиваване на територията на страната или валидна виза за влизане на територията на страната. Въз основа на което е направен извода, че към 15.10.2025г. чужденката не е изпълнила задължението си по чл. 34, ал.1 от ЗЧРБ да напусне страната до изтичане на разрешения срок на пребиваване, т.е. същата е била незаконно пребиваваща на територията на страната и молбата й за предоставяне на международна закрила е отхвърлена с влязло в сила решение на ДАБ, което представлявало основание за налагане на принудителна административна мярка по чл. 41, т. 2 и т. 4 от ЗЧРБ. Съдът е приел, че заповедта е издадена и в съответствие с чл. 44, ал.2 от ЗЧРБ, тъй като към момента на постановяването й не е имало данни за подадени последващи молби до ДАБ за предоставяне на международна закрила, както и за образувани производства по ЗУБ или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване. Установено е, че не са налице културни и социални връзки на чужденеца с други български граждани на територията на страната.

С оглед представените по делото доказателства съдът е приел, че безспорно на чужденката са и извършени медицински прегледи, във връзка с оплаквания за болки в крайниците, в резултатна което са и предписани медикаменти, но в медицинските документи няма данни, за това, че същата страда от сериозно заболяване. Съдът изрично е посочил, че документите са от 2024г., като след това няма данни за провеждани допълнителни изследвания, както и да са извършвани прегледи, което води на предположението, че симптомите са отшумели.

На следващо място съдът е извършил, преценка на информацията за страната на произход на чужденката, обсъдена в съвкупност с доказателствата по делото, от което е прието, че за оспорващата не съществува обоснован и потенциално възможен риск да бъде подложена на изтезание, при завръщането й в страната на произход. Същата не заявява, че там е била подлагана на нечовешко или унизително отношение или наказание, както и на произволно задържане от страна на правителствени органи или неправителствени организации. Няма данни, при завръщане в страната си на произход чужденката да бъде обект на преследване. Въз основа на което е прието, че административният акт не е незаконосъобразен, но при евентуално влизане в сила на административният акт, административния орган преди да предприеме действия по изпълнение на същия, следва съгласно чл. 44а, ал. 5 от ЗЧРБ да извърши задълбочена проверка. Съдът е посочил, че дори административният орган да не се откаже от изпълнението на административния акт, за чужденката остава възможността да поиска от ЕСПЧ налагане на привременни мерки съгласно правило 39 от Правилника на съда, с което да се спре изпълнението на мярката.

На последно място съдът е приел за неоснователно възражението за допуснато нарушение на чл. 35 от АПК.

Обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените от касатора пороци на съдебния акт, представляващи касационни основания, налагащи отмяната му. При пълно и вярно изяснени правнозначими факти, съдът е достигнал до обосновани и съответни на материалния закон, правни изводи, за които в оспореното решение е изложил конкретни и законосъобразни мотиви.

Не намира основание оплакването на касатора за противоречие на обжалваното решение с чл. 172а, ал. 2 от АПК. По делото пред първоинстанционния съд са събрани всички възможни допустими и относими доказателства, въз основа на които съдът е изградил фактическите си установявания, подробно обсъдени са относимите доказателства в мотивите на оспореното решение, и въз основа на които съдът е формирал правните си изводи, за които в съдебния акт са изложени ясни и конкретни мотиви.

Правилни са и изводите на съда за неоснователност на твърденията за нарушение на чл. 35 АПК. На първо място следва да се посочи, че допускането на нарушение на административнопроизводствените правила не винаги и безусловно обосновава наличие на отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Процесуалната норма предвижда, че само същественото нарушение на административнопроизводствените правила е основание за отмяна на административен акт. Съществени административнопроизводствени нарушения по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК са тези, които поставят под съмнение истинността на правно или доказателствено значимите факти в конкретния случай или тези нарушения, които водят до компрометиране на фактическата обстановка, приета от административния орган при постановяване на оспорения акт. За да бъде определено едно нарушение на административнопроизводствените правила като съществено, което е основание за отмяна на административен акт по чл. 146, т. 3 от АПК, то следва да е повлияло или да е могло да повлияе на съдържанието на административния акт. Съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което ако не е било допуснато би могло да се стигне до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. Настоящият състав намира, че твърдяното от касатора нарушение не е от категорията на съществените. От една страна съдът правилно е прието, че в случая чужденката е била уведомена за започналото административно производство. Видно от доказателствата по делото, в това число докладна записка №УРИ5392р-1010 от 15.10.2025г. чужденката е уведомена за началото на производството за налагане на ПАМ, както и че й е указано в 7-дневен срок от получаване на съобщението може да представи своите възражения, обяснения или допълнителни доказателства, но същата не е предприела действия. Но дори и да се приеме, че чужденката не е била надлежно уведомена за започналото административно производство, това нарушение не е съществено, тъй като с оспорването на административният акт пред съда, засегнатото лице може да защитят ефективно своите права чрез искания за събиране на доказателства, представяне на такива, респ. излагане на възражения. От друга страна соченото в касационната жалба неизслушване на чужденката преди да й бъде наложена мярката, преценено в контекста на установените по делото правнорелевантни факти, не представлява нарушение на административнопроизводствените правила, още по-малко от категорията на съществените, което да налага отмяната на издадената заповед. В конкретния случай, предвид данните по делото, на чужденката и е била дадена възможност да даде обяснения, да представи възражения и доказателства, но същата не го е направила, а от друга страна същата е упражнила своите права, като е оспорила издадения административен акт, поради което атакуваната заповед не е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Неоснователно е оплакването на касатора за неправилно приложение на чл. 44а, ал. 5 ЗЧРБ. Посочената разпоредба касае изпълнението на наложената ПАМ, а не налагането й. След като чужденецът е подал молба и по нея е образувано производство по реда на ЗУБ, приключило с влязло в сила решение на административния орган, спазването на принципа non-refoulement е съобразен в това специално производство от органа, компетентен да предостави международна закрила, от една страна. От друга страна, нормата на чл. 44а, ал. 6 ЗЧРБ създава допълнителна законова гаранция за чужденеца, че той няма да бъде върнат в държава, в която животът и свободата са му застрашени, и той е изложен на опасност от преследване, изтезание или нечовешко, или унизително отношение. При обжалване на ПАМ-връщане, в тежест на чужденката е да докаже тези обстоятелства, ако ги твърди, съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 АПК. В настоящия случай, жалбоподателят не е ангажирал доказателства, сочещи за наличието на обстоятелствата по чл. 44а, ал. 5 ЗЧРБ.

При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да бъде определено на 102.26 евро.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,