Решение № 8967 от 27.9.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП), чрез процесуален представител ст. юрк. Консулов против Решение 5870 от 14.10.2022 г. на Административен съд София - град (АССГ), постановено по адм. дело 5567/2022 г., с което по жалба на ДИКС ГЕЙМИНГ ЕООД е отменено негово Решение 000030-4746/19.05.2022 г. на изпълнителния директор на НАП, с което е оставено без уважение искането на дружеството за възстановяване на заплатена от него по сметка на НАП държавна такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта (ЗХ), в размер на 25 000 лв., преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне и НАП е осъдена да заплати разноски по делото. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, поради необоснованост на изводите на съда, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспореният административен акт да се потвърди като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - ДИКС ГЕЙМИНГ ЕООД, чрез процесуален представител адв. Груйчев, в писмен отговор счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в установената форма. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но оспорваното решение на изпълнителния директор на НАП не е в съответствие с материалноправните разпоредби. В тази връзка решаващият съд е изложил съображения, че лицензът, издаден с решението от 29.03.2022 г., е за организиране на хазартни игри с игрални автомати (30 бр.) в игрална зала и облагането на тази дейност е уредено в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Съгласно чл. 242, ал. 1 ЗКПО, хазартната дейност от игри с игрални автомати, за каквато е издаден лиценз в случая, се облага с алтернативен данък по ЗКПО, който е изключен от обхвата на чл. 30, ал. 6 ЗХ и за нея не се дължи държавна такса съгласно тази разпоредба. Приел е, че дружеството се облага с алтернативен на корпоративния данък, тъй като се облага дейността от организиране на посочените в ЗКПО хазартни игри. Следователно, лицензът е за дейност, облагана с алтернативен данък. Посочил е, че изричната уредба на чл. 30, ал. 7 ЗХ предвижда, че за този вид хазартни игри се събират само таксите по ал. 1. По тези съображения е приел за неоснователно събирането на такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ. Така постановеното решение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗХ за разглеждане на документи по подадени искания за издаване на лицензи или за извършване на промени по издадени лицензи по този закон, с изключение на лицензи за онлайн залагания, за издаване на удостоверения с вписани промени по издадени лицензи, както и за извършване на други административни услуги, се събират държавни такси по тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите. Предвид чл. 30, ал. 5 от ЗХ (в редакция ДВ бр.105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО се събират само таксите по ал. 1. С изменението от ДВ бр. 69/2020 г. предишната ал. 5 на чл. 30 ЗХ е променена на ал. 7, като запазва съдържанието си. Във връзка с горното, АССГ правилно е приел за приложима разпоредбата на чл. 30, ал. 7 ЗХ, според която за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане, се събират само таксите по ал. 1. Цитираната норма не се явява нова по отношение на заплатените от касатора такси, същата е съществувала и към момента на подаване на заявление с вх. 26-Д-50/21.01.2022 г за издаване на първоначален лиценз на дружеството за организиране на хазартни игри с игрални автомати и към момента на издаване на Решение 00030-3268/29.03.2022 г. на изпълнителния директор на НАП. Хазартните игри с игрални автомати се облагат с данък по чл. 242, ал. 1, т. 1 ЗКПО, поради което чл. 30, ал. 7 ЗХ (предишна чл. 30, ал. 5 от ЗХ до изменението ДВ бр. 69/2020 г.), изключва дължимостта на таксата по чл. 30, ал. 6 ЗХ, която е различна от дължимата такса по чл. 30, ал. 1 от ЗХ и е обусловена от броя жители в населеното място, в което ще се извършва дейността, или пък със срока на валидност на лиценза. На основание чл. 218, ал. 1 ЗКПО данъчно задължените лица посочени в глава Пета от същия закон, вместо с корпоративен данък се облагат с алтернативен данък за дейностите, посочени в тази част. Издаденият на дружеството лиценз е за дейност, облагана с алтернативен данък. Не може да се сподели разбирането на касатора, че със ЗИД на ЗХ (обн. ДВ, бр. 69/2020 г.) е въведена промяна в режима на таксуване, при което заявителят следва да бъде облаган с две различни държавни такси. След като дейността на търговеца се облага с алтернативен данък, изричната уредба на чл. 30, ал. 7 ЗХ не допуска противоречиво тълкуване, като посочва, че за този вид хазартни игри се събират само таксите по ал. 1. Това обоснова недължимост на таксата по чл. 30, ал. 6 ЗХ в настоящия случай. Предвид изложените съображения, се заключва, че заплатената по сметка на НАП такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ в размер на 25 000 лв. не се дължи и е следвало да бъде възстановена при поискването ѝ. От горното се налага извод за липса на касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. С оглед изхода на спора, на ответника по касация следва да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски в размер на 1560 (хиляда петстотин и шестдесет) лева за адвокатско възнаграждение, доказани с договор за правна защита и съдействие и извлечение от банков превод. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение