Решение № 2914 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7059/2017 г.

Решение № 2914 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7059/2017 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, във връзка с чл. 83, ал. 4 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Р." ООД срещу Решение № 2324/6.04.2017 г., постановено по административно дело № 6607/2016 г. по описа на Административен съд - С. - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991500001489/20.02.2015 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 929/9.06.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се правните изводи на съда, че е налице соченото в акта за дерегистрация материално-правно основание по чл. 176, т. 3 от ЗДДС за издаването му, като се твърди, че по делото е установено със заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), че дружеството е заплатило изцяло задълженията по посочените в акта за дерегистрация справки - декларации (СД). Оспорват се и изводите на съда, че акта за дерегистрация е издаден в съответствие с целта на закона, като в тази насока се излагат доводи, че дружеството в нито един момент не спряло плащанията на задълженията си по СД, но поради действието на данъчно - осигурителната сметка, плащанията били разпределяни за погасяване на стари задължения, установени с РА, а отделно от това приходната администрация запорирала всичките му банкови сметки за обезпечаване на задължението му по РА, по които сметки били налични достатъчно средства за погасяване на задълженията му по цитираните в акта за дерегистрация СД. В заключение се претендира отмяна на оспореното решение и решаване на спора по същество, като се отмени издадения акт за дерегистрация, както и се присъдят направените по делото разноски. Ответната страна - директора на Дирекция "ОДОП" - С., чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното съдебно решение. Претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд - С. град (АССГ) е бил Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991500001489/20.02.2015 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - С., с който на основание чл. 176, т. 3 от ЗДДС е разпоредено прекратяване на регистрацията по ЗДДС на "Р." ООД от датата на връчване на акта. Като фактическо основание за издаване на акта е посочено, че при извършена проверка е установено, че "Р." ООД не внася дължимия данък по ЗДДС по СД от м. 05.2014 г. до м. 02.2015 г. За да отхвърли жалбата на дружеството, на първо место АССГ е приел, че обжалвания акт за дерегистрация е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, съдържа формално правни и фактически съображения за издаването му. След това съдът е разгледал материалната законосъобразност на акта за дерегистрация, като приел, че основанието по чл. 176, т. 3 от ЗДДС е установено по делото, а заключението на вещото лице не опроверга изводите на органите по приходите, че към 28.01.2015 г., дружеството има непогасени задължения за ДДС, така както са описани в протокола от същата дата. Приел е, че образуваното изпълнително производство с длъжник жалбоподателя за събиране на задълженията по ДДС по ревизионния акт и по месечните справки декларации, както и наложените запори по банкови сметки на жалбоподателя, не освобождават жалбоподателя от задължението му своевременно да плаща задълженията си. Посочил е, че не е съгласен с вещото лице, че дружеството имало достатъчно средства по представеното извлечение от банкова сметка, тъй като се касаело за авоар около 26 000 лева към определена дата - 31.07.2015 г., а задълженията на дружеството по РА и СД били значително повече. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. По силата на чл. 106, ал. 1 от ЗДДС, прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит, освен в случаите, когато този закон е предвидил друго. Нормата на чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС предвижда като основание за дерегистрация наличие на обстоятелство по чл. 176 от същия закон. Съгласно чл. 176, т. 3 от ЗДДС, компетентният орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което системно не изпълнява задълженията си по този закон. При така посочената нормативна уредба, при издаването на акт за дерегистрация на някое от основанията, посочени в чл. 176 от ЗДДС органът по приходите има оперативна самостоятелност и извършва преценка относно наличието или липсата на необходимост от прекратяване на регистрацията по ЗДДС. С. чл. 169 от АПК, във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК, при оспорване на акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали органът разполага с такава оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. След като е безспорно, че в случая органът по приходите разполага с оперативна самостоятелност, то съдът е длъжен да провери дали с избраната от него възможност се постига целта, за която законът го е оправомощил да издаде акта /чл. 4, ал. 2 от АПК/ и ако тази цел се постига - доколко са спазени изискванията за съразмерност, регламентирани в чл. 6 от АПК. В конкретния случай, органът по приходите е приел наличието на основание по чл. 176, т. 3 ЗДДС, предвид обстоятелството, че дружеството не е внесло декларирания ДДС за внасяне със СД, издадени от м. 05.2014 г. до м. 02.2015 г. По делото не е било спорно и е установено с протокол от 28.01.2015 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП - С., че "Р." ООД има установени задължения за ДДС по РА № Р-16-1402148-091/08.12.2014 г. и по СД за периода м. 05.2014 г. - м. 02.2015 г., но като фактическо основание за издаване на Акта за дерегистрация е посочено само неизпълнението на задълженията на "Р." ООД за внасяне на дължимия данък по СД от м. 05.2014 г. до м. 02.2015 г. От заключението по назначената по делото ССчЕ се установява, че общия размер на ДДС по цитираните в акта за дерегистрация СД възлиза на 4 813,87 лева, от които главница - 4 664,62 лева и лихви - 149,25 лева. Извършените транзакции по сметка на задълженото лице за периода 13.01.2015 г. - 13.05.2015 г. възлизат на 5 731,32 лева, като в табличен вид е посочен вальора, вида транзакция, периода на СД и преведената сума. От същата таблица се установява, че цитираните в акта за дерегистрация, като неплатени суми по СД за данъчни периоди м. 12.2014 г. и м. 01.2015 г. са изцяло заплатени. В тази му част заключението се базира на представената по делото Сметка на задълженото лице, под сметка Данък добавена стойност. Със заключението е представен в табличен вид как са разпределяни плащанията от дружеството за периода от м. 01.2014 г. до м. 02.2015 г. по справки декларации, както и че разпределението на сумите, събрани по образуваното изпълнително дело на "Р." ООД е както следва: ДДС по РА № Р-16-1402148-091/8.2.2014 г. за данъчен период от 1.03.2013 г. до 28.02.2014 г. - главница 429 718,80 лева, ДДС по СД за периода 1.04.2014 г. - 31.12.2014 г. общо 4 832,54 лева, в това число главница от 4 664,62 лева и ДДС по СД за м. 02.2015 г. - главница 2 302 лева. При разпита на вещото лице в съдебно заседание от 7.11.2016 г., същото е потвърдило, че задълженията по СД са изцяло погасени, като част от задълженията на дружеството били погасявани през м. 01.2014 г., а другите до 15.02.2015 г. Следователно по делото е установено, че задълженията по СД за данъчни периоди м. 12.2014 г. и м. 01.2015 г. са платени в срок, а целия размер на задълженията по цитираните в акта СД е погасен до 15.02.2015 г., т. е. преди издаване на акта за дерегистрация от 20.02.2015 г. Наред с това по делото е установено, че в хода на ревизионно производство, приключило с издаване на РА № Р-16-1402148-091/08.12.2014 г., всички банкови сметки на дружеството са запорирани с наложени предварителни обезпечителни мерки. Установено е също, от заключението по назначената ССчЕ, че за проверяваните периоди дружеството е разполагало с достатъчно средства по банковите си сметки, предоставени на органите по приходите за покриване на задълженията по СД, цитирани в обжалвания акт. В тази му част заключението се базира на представеното по делото извлечение от транзакции по банкова сметка на дружеството в Банка "П. Б." ЕООД. При запорирани банкови сметки на дружеството, по които са налични парични средства за погасяване на задълженията по СД, настоящата инстанция счита, че при превратно упражняване на власт е издаден акт за дерегистрация на дружеството на основание чл. 176, т. 3 от АПК за системно неизпълнение на задължението за внасяне на ДДС по СД в общ размер на 4 813,87 лева, от които главница - 4 664,62 лева и лихви - 149,25 лева. В случай, че органа по приходите е считал, че дружеството има публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения е следвало да издаде акт за дерегистрация на друго основание, а именно по чл. 176, т. 4 от ЗДДС. С оглед на изложеното, настоящата инстанция счита, че актът за дерегистрация е издаден в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 176, т. 3 от ЗДДС и при несъответствие с целта на закона, а като е достигнал до извод за законосъобразността му, АССГ е постановил решение в противоречие с материалния закон. Като неправилно, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, с което се постанови отмяна на процесния Акт за дерегистрация. С оглед изхода на спора, решението е неправилно и в частта на присъдените в полза на Дирекция "ОДОП" - С. разноски за първоинстанционното производство, поради което подлежи на отмяна и в частта за разноските. От друга страна, на касатора "Р." ООД следва да се присъдят направени пред първата инстанция разноски в размер на 250 лева за държавна такса и възнаграждение на вещо лице, както и направените пред касационната инстанция разноски от 25 лева за държавна такса или общо разноски по делото в размер на 275 лева. С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение