Решение № 13133 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5188/2018 г.

Решение № 13133 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5188/2018 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Самоков, чрез проц. представител юрисконсулт П. Л., против решение № 205/22.02.2018 г., постановено по адм. д. № 706/2017 г. по описа на Административен съд София област. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Р. Ш., [населено място], против заповед № ЛС-01-911/10.06.2016 г. на кмета на Община Самоков, с която е наредено да се изземе общински терен, находящ се в имот с идентификатор 15285.8.494 по КК на с. Говедарци, върху който е разположена "Сграда с предназначение дърводелска работилница" с обща застроена площ 142 кв. м. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Обоснован е изводът на съда, че атакуваната заповед на кмета на Община Самоков е издадена в нарушение на чл. 65, ал. 1 ЗОбС. Наличен е документ за собственост, даващ на жалбоподателката право на владение на спорния имот. Процесното решение се явява второ, след като ВАС е върнал делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав. Съобразно указанията на ВАС решаващият съд е назначил служебно съдебно-техническа експертиза за установява идентичността между двете сгради, закупената през 1997 г. и тази от АЧОС, като е потвърдил констатираното съвпадение. Касаторът твърди, че за имотите не е налице идентичност, въпреки че в т. 1 от жалбата си признава, че спорният имот не е идентифициран съгласно изискванията на ЗКИР. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на Р. Ш. следва да се присъдят направените по делото разноски за един адвокат в размер на 600 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав