Решение № 743 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10022/2019 г.

Решение № 743 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10022/2019 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба на П. Вачковски срещу решение № 411/17.07.2019 г., постановено по адм. дело № 1048/2018 г. по описа на Административен съд – Плевен, в частта с която искът на лицето е отхвърлен в размера над 300 лева до пълния претендиран размер от 28 060 лева, ведно с дължимата законна лихва, както и за присъждане на лихва върху главницата от датата на изплащане на хонорара до датата на влизане в сила съдебното решение № 235/21.03.2018 г. постановено по АНД № 421/2018 г. по описа на PC-Плевен, с което е отменено наказателно постановление. Излага твърдения за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че в случая съдът неправилно е приел, че не е осъществен фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Поради това моли да бъде отменено обжалваното решение и ответникът да бъде осъден да заплати исковата сума, както и разноските, сторени в двете съдебни инстанции. Ответникът - Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Плевен не изразява становище по основателността на касационната жалба. Участващият в производство на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховна административна прокуратура излага становище, че касационната жалба е частично основателна, а атакуваното решение – частично неправилно. Намира, че решението е неправилно като материално незаконосъобразно и необосновано в частта, с която е отхвърлена исковата претенция в размер на 80 лева, представляваща платено възнаграждение за получена адвокатска услуга – написване на възражение срещу АУАН. Счита, че разходът представлява имуществена вреда, причинена пряко и непосредствено от издадения административен акт. В останалата част, за размера от 27 680 лева, намира касационната жалба за неоснователна, поради липса на установени всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за вреди. Излага съображения за недопустимост на инцидентна претенция за обявяване на нищожност на Заповед за прилагане на ПАМ в касационната инстанция. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Плевен е уважил иска на П. Вачковски до размер от 300 лева, сума представляваща адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба срещу НП и процесуално представителство пред съд. В останалата част искът е отхвърлен за горницата над в размера над 300 лева до пълния претендиран размер от 28 060 лева, ведно с дължимата законна лихва, както и за присъждане на лихва върху главницата от датата на изплащане на хонорара до датата на влизане в сила съдебното решение по АНД № 421/2018 г. по описа на PC-Плевен. В частта с която е уважен иска и ответникът е осъден за плати на ищеца, решението не е атакувано и е влязло в сила, предвид на което решението в тази част не е предмет на касационен контрол. За да отхвърли иска в останалата част административният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника. Съдът е приел, че искът следва да бъде отхвърлен относно претендираната сума в размер на 80 лева, за която се твърди, че е платена от ищеца на адв. Начев за изготвяне на възражение по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу издадения му АУАН, въз основана на който е издадено и частично отмененото наказателно постановление. Съдът е посочил, че по НАХД № 421/2018 г. по описа на РС-Плевен не е приложен договор за правна защита и съдействие, изразяваща се в изготвяне на възражение срещу АУАН, а видно от приложеното по делото възражение, същото е подадено лично от Вачковски, без в него да е отразено, че е чрез адв. Начев. Досежно останалата част от исковата претенция, съдът е приел, че се претендират вреди от незаконосъобразни действия при извършена проверка от контролни органи, изразяващи се в сваляне и изземване на регистрационни табели на МПС. Счел е, че действията са в изпълнение на издаден административен акт – Заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, с който се разпорежда прекратяване на регистрацията на МПС и въз основа на съставен АУАН на Вачковски за нарушение на чл. 150 от ЗДвП. Свалянето и изземването на регистрационните табели е в рамките на изпълнение на тези актове и представлява форма на изпълнение на същите, която се реализира преди акта да е влязъл в законна сила, предвид допуснато по закон предварително изпълнение. Така мотивиран, съдът е приел, че не е налице действие, чиято незаконосъобразност да се установява в хипотезата на чл. 204, ал. 4 от АПК. Съдът е посочил, че не се претендират вреди от нищожен административен акт - Заповедта за прилагане на ПАМ, поради което не е налице и хипотезата на чл. 204, ал. 3 от АПК. При тази установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за уважаването на искова претенция в горепосочените части и е отхвърлил същата като неоснователна и недоказана. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав намира, че съдебното решение е валидно, допустимо и съответно на материалния закон, при произнасяне по същество на спора. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице, на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Липсата дори на един от елементите на фактическия състав препятства реализирането на отговорност на държавата или общините, по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, което предполага отхвърляне на предявения на това основание иск. Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая е безспорно установено, че е налице частично отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, като предхождащо издаването му е издаването на АУАН. От събраните доказателства обаче не се установява, че Вачковски е претърпял вреда в пряка причинна връзка при атакуването на издадения АУАН. Възражението е подадено лично от Вачковски, без да е налице представителство осъществено от адв. Начев. АС Плевен коректно е посочил, че по НАХД № 421/2018 г. по описа на РС-Плевен не е приложен договор за правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на възражение срещу АУАН. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ доказателствената тежест за доказване по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти пада върху ищеца, а в случая това не е направено – в съдебното производство по административно-наказателното дело не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като договор за правна защита и съдействие, списък на разноските, фактури и др. касаещи ангажирането на адв. Начев за изготвяне на възражение срещу издадения АУАН. Този извод не се променя от представения с исковата молба пред първоинстанционния съд Договор за правна защита и съдействие № 0002648 от 12.12.2017 г., в който е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение е изплатено в брой. Договорът за правна защита и съдействие, в частта му удостоверяваща плащане в брой, е частен свидетелстващ документ с недостоверна дата. Поради това той не се ползва с материална доказателствена сила. Представянето на този документ, извън рамките на съдебното производството по административно-наказателното дело, не основава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, респективно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Отделно от горното с още по-голяма сила е обстоятелството, че възражението е подадено и подписано лично от Вачковски, без по категоричен начин да е установено, че е осъществено каквото и да било съдействие от страна на адв. Начев. Настоящата инстанция споделя напълно направените в тази връзка изводи на Административен съд – Плевен. Относно претенцията за имуществените вреди настъпили в резултат на незаконосъобразни действия на контролните органи -длъжностни лица от ОД на МВР-Плевен при проверка на 12.12.2017 г., в хода на която са свалени и иззети регистрационните табели на управляваното от ищеца МПС, настоящата инстанция намира решението за мотивирано. Действията на органите на ОДМВР са в изпълнение на издаден административен акт - заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, с която се разпорежда прекратяване на регистрацията на МПС. Неоснователен се явява доводът на касатора, че действията са в пряка връзка и представляват пряка последица от проверката и съставянето на място на АУАН. Действително първоизточникът е издаденият АУАН, но налагането на принудителната административна мярка е в резултат на Заповедта за прилагане на ПАМ. Чието обжалване е по различен ред от този за атакуване на наказателното постановление издадено в резултат от АУАН. Възражението, че ищецът – настоящ касатор не е бил уведомен за издадената заповед за прилагане на ПАМ, противоречи на данните и фактите отбелязани в протокол от проведено открито съдебно заседание от 06.02.2019 г. по адм. д. № 1048/2018 г. по описа на АС - Плевен, именно, че заповедта е връчена на датата 05.10.2018 г. Действително същата е била съставена на покойния баща на Вачковски, което води на извода за нейната нищожност. Претенция за обявяване нищожността на акта не е предявявана в хода на производството по ЗОДОВ, предвид което такава направена едва в настоящото касационно производство по ЗОДОВ е недопустимо. Дори заповедта за прилагане на ПАМ да беше обявена за нищожна, настоящата инстанция намира за недоказана исковата претенция на Вачковски в размера от 27 680 лева. Позоваването на обстоятелства, които са резултат от установеното нарушение и издадената заповед за прилагане на ПАМ, като такива които са препятствали изпълнението на задължения по трудово правоотношение на ищеца, са немотивирани и не обективира физическа невъзможност на Вачковски да ги осъществява. Същият не е бил задържан и е могъл да изпълнява задълженията си, макар и без процесното МПС. Представените доказателства за наложени санкции от американското дружество, настоящата инстанция намира за частни документи, като липсват доказателства за достоверността на датата отразена върху тях. Същите са съставени за нуждите на исковото производство по ЗОДОВ пред административния съд, поради което липсват доказателства за реално претърпяна имуществена вреда, която да е в причинна връзка с отмененото наказателно постановление. С оглед направените фактически констатации административният съд законосъобразно е приел, че имуществената отговорност на ответника не следва да бъде ангажирана, тъй като не е доказана кумулацията от предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Постановеното решение, в частта с която предявеният от Вачковски иск е отхвърлен, е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, разноски на касатора не се дължат, а на ответника поради липса на участие в производството и претенция за присъждане на възнаграждение, разноски не се следват. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение