Решение № 9335 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4806/2017 г.

Решение № 9335 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4806/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните жалби на С. А. Т. и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието, срещу Решение № 18 от 31.01.2017 г., постановено по адм. дело № 179/2015 г. по описа на Административен съд К.. С. А. Т., чрез процесуалния си представител адвокат Чанков обжалва решението в частта му, с която са отхвърлени предявените от него искове за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди. Счита същото за нищожно, недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което уважат изцяло предявените от него искове. В хода на производството касационният жалбоподтел е починал, като по делото са конституирани неговите наследници - З. А. Т., Б. С. Т., М. С. Т. и Е. С. Т., които поддържат подадената касационна жалба, . Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГД "ИН"/ чрез процесуалния си представител юрисконсулт Чолаков обжалва решението в частта му, с която е уважен предявеният срещу нея иск, с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и иска отмяната му в тази част. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, за които решението е неблагоприятно в обжалваната от всяка от тях част, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд К. се е развило по исковата молба на С. А. Т. против ГДИН, гр. С., с която е предявил обективно съединени искове за обезщетяване на претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в страдание и унижение на човешкото достойнство, произтичащи от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на З. Б. дол, проявени в период, в който е изтърпявал наказание лишаване от свобода в този затвор, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане. За обезщетяване на причинени му неимуществени вреди от неосигуряване на непрекъснат достъп до течаща вода претендира сума в размер на 10 000 лева; за тези, произтичащи от пренаселеност на килиите, неосигуряване на достатъчна и дължима се по закон жилищна площ сума в размер на 10 000 лева; за незаконосъобразно бездействие за лечение на заболяването му "диабет" сума в размер на 30 000 лева и за незаконосъобразно бездействие относно дължимо се лечение на бъбречното му заболяване сума в размер на 30 000 лева. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка. Въз основа на установените по делото факти, при обсъждане на наведените от страните доводи е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения от Т. иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди произтичащи от неосигуряване на непрекъснат достъп до течаща вода в периода, посочен в исковата молба, през който ищеца е изтърпявал наказание в З. Б. дол, като произтичащи от бездействието на администрацията на същия затвор. За да постанови този резултат съдът е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) по въведените обстоятелства от ищеца, като е определил размера на дължимото се обезщетение при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. В останалата му част до претендираната сума този иск, както и останалите обективно съединени искове е отхвърлил като неоснователни, при приетото, че по делото не се доказват законовите предпоставки, основаващи търсеното обезщетение, конкретно наличие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ответника. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилен е извода на административния съд, че в случая е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за неимуществени вреди, произтичащи от неосигуряване на непрекъснат достъп до течаща вода на ищеца в периода, предмет на исковата молба. Налице е законово задължение, произтичащо от чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС, което не изпълнено, както правилно е прието в обжалваното решение. Доводите на касационния жалбоподател ГД"ИН" за неприложимост в случая на тази разпоредба в периода, в който ищецът е изтърпявал наказание в З. Б. дол са неоснователни. Съобразно наложеното на ищеца наказание, режимът на изтърпяването му и т. 6 от заповед № 10-04-656 от 30.05.2009 г. на Министъра на правосъдието, в спалното помещение е следвало да има постоянно течаща вода, неизпълнението на което задължение е доказано по делото. Неоснователни са доводите в касационната жалба на ГД "ИН" за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди, съответно за необоснованост на обжалваното решение. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск, същите са приети за установени въз основа на събраните по делото доказателства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Правилно съдът е приел, че са доказани и подлежат на обезщетяване вредите, пряко произтичащи за ищеца от изтърпяване на наказание в посочения в исковата молба период при несъответни на закона условия. Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение, като задължава Държавата да осигури на лишените от свобода, от една страна, условия, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на задължения в следствие на което са претърпени вреди, които са в пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Неоснователни са доводите в касационните жалби относно размера на присъденото обезщетение. Определеният размер на обезщетението съответства на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства в периода, предмет на исковата молба, пряко относими към увреждането, от което се претендират вреди. Обжалваното решение е правилно в частта му, с която са отхвърлени предявените искове за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, произтичащи от пренаселеност на килиите, в които е изтърпявал наказание ищеца, при твърдяно неосигуряване на достатъчна и дължима се по закон жилищна площ; както и за незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора във връзка с лечение на заболяванията на ищеца. Установено е от доказателствата по делото, включително свидетелските показания на посочените от ищеца свидетели, че през целия период, в който той е изтърпявал наказание в З. Б. дол, не е допуснато жилищната площ на лишените от свобода да е под установения в закона размер. При установените по делото факти в съответствие със закона е изводът на първоинстанционния съд, че не е налице незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, от което да са и произтекли и претендираните за причинени вреди. Установено е от представените по делото писмени доказателства, както и от заключенията на назначените по делото съдебно-медицински експертизи, че ищецът е имал сочените в исковата молба заболявания преди постъпването му в затвора, а след това те са надлежно лекувани, като многократно е консултиран амбулатурно и му е провеждано болнично лечение. В самата искова молба не се твърдят конкретни факти за непроведено, дължимо се медицинско обслужване на ищеца, такива не са установени и по делото от събраните доказателства. Правилен е при установената по делото фактическа обстановка изводът на административния съд, че в случая не са налице изискуемите се от чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки, при което предявените искове се явяват неоснователни. В съответствие с разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ с решението са присъдени дължимите се от страните разноски по делото. При така изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед този изход на спора на страните не се следват разноски пред настоящата инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение