Решение № 9422 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12177/2008 г.

Решение № 9422 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12177/2008 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс и чл. 233 от Закон за Министерството на вътрешните работи, вр. чл. 20, ал. 4 от Закон за изпълнение на наказанията (отменен). Образувано е по жалбата на Николай Ценов Николов от гр. Стара Загора против заповед № ЛС-05-27 от 11.07.2008 г. година на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 20, ал. 4 от ЗИН (отм.), и чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение от длъжност инспектор II степен "Социални дейности и възпитателна работа" в затвора Стара Загора. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, постановена при нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Релевира конкретни оплаквания за неспазване на срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, оспорва извършване на вмененото му действие, послужило като основание за налагане на дисциплинарното наказание. Желае отмяна на заповедта. Ответникът министър на правосъдието чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Моли за нейното отхвърляне. С оглед събраните по делото доказателства, Върховният административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното: Със заповед № ЛС-05-27 от 11.07.2008 г. година на министъра на правосъдието, на основание чл. 227, ал. 1, т. 7, предложение второ и т. 10 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, приложим на осн. чл. 20, ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията (отм.), за това, че в периода от м. ноември 2007 г. до 10.04.2008 г., когато е задържан от служители на РПУ Стара Загора непосредствено след вземане на нерегламентирана сума от роднина на лишен от свобода, е осъществил опити да въздейства върху решение на инспекторите по "Социална дейност и възпитателна работа" лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода да бъде предложен за прекатегоризация в условията на затворническо общежитие преходен тип. Посочено е, че деянията са несъвместими с чл. 14, чл. 15, чл. 31 е чл. 69 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана", уронващи престижа на службата. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с пряк правен интерес, адресат на индивидуалния административен акт, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Конкретните действия, послужил като основание за налагане на дисциплинарното наказание са подробно посочени в заповедта. Въз основа на повод и данни за извършено дисциплинарно нарушение - чл. 239 от ППЗМВР, съдържащи се в съобщение за извънредно произшествие от 11.04.2008 г., изпратено от началника на Затвора в гр. Стара Загора до директора на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", придружена с копие документите от водената наказателна преписка от разследващите органи, е било образувано дисциплинарното производство против жалбоподателя. В съобщението е посочено, че 10.04.2008 г. на паркинг в гр. Стара Загора, жалбоподателят е бил задържан от служители на РПУ Стара Загора, непосредствено след вземане на подкуп от 1000 лв. от брат на лишен от свобода, с цел последният да бъде преместен общежитие от преходен тип към Затвора - гр. Бургас. Образувано е било досъдебно производство за престъпление по чл. 304б, ал. 1 от НК, на 11.04.2008 г. и е била взета постоянна мярка за неотклонение "задържане под стража", изменена в "подписка". на 25.04.2008 г. В рамките на досъдебното производство жалбоподателят като обвиняем, не е отстранен от служба с акт на разследващия прокурор. Дисциплинарното производство е образувано със заповед № ЛС-05-10 от 9.05-2008 г. на министъра на правосъдието по чл. 230 от ЗМВР. С нея е определен дисциплинарно разследващ орган, конкретизирани са правата на служителя по чл. 243 от ППЗМВР, посочени са задълженията на разследващия орган да изготви справка за резултата от него. Дисциплинарно разследващият орган е предприел многократни опити да връчи заповедта по чл. 230 от ЗМВР. на служителя. Въпреки, че към момента на издаване на заповедта по чл. 230 от ЗМВР и към датата на получаването й от разследващия орган - 14.05.2008 г., жалбоподателят не е бил задържан под стража, не е отстранен от изпълнение на служебните задължения от разследващия прокурор, няма данни същият да е бил на служебното си място и да е изпълнявал служебните си задължения. Към този момент - 14.05.2008 г. не е бил в отпуск за временна нетрудоспособност. Видно от представената в преписката докладна записка от 3.06.2008 г. разследващият орган е е получил заповедта по чл. 230 от ЗМВР на 14.05.2008 г. и още на същия ден са направил опити за връчването й на жалбоподателя. Член от комисията се е обадил на жалбоподателя на домашния телефон и го е информирал, че трябва да се яви на работа за връчване на заповедта. Жалбоподателят е отказал да се яви на работа за връчване на заповедта. В същия ден, присъствието на двама свидетели, инспекторът "Човешки ресурси" като член на дисциплинарно разследващия орган, е посетил дома на жалбоподателя, но не го е открил там. По-късно на същия ден до жалбоподателя е изпратено писмо с обратна разписка с уведомление да се яви на работа пред разследващия орган за връчване на заповедта и разясняване на правата му в дисциплинарното производство. Обратната разписка е била получена в същия ден - 14.05. На следващия ден служителят не се е явил, а в Затвора е било представен болничен лист за временна нетрудоспособност за периода от 15.05.2008 г. до 21.05.2008 г. Домът на жалбоподателя отново е посетен от инспектора "Човешки ресурси" в присъствие на двама свидетели за връчване на заповедта, но жалбоподателят отново не е открит. на 15.05. и на 16.05.2008 г. На 17.05.2008 г. заповед № ЛС-05-10 от 9.05.2008 г. е изпратена с писмо с обратна разписка, но след три посещения на служител на куриерската фирма на 19.05.2008, 20.05.2008 г. и 21.05.2008 г. жалбоподателят не е открит на домашния адрес. Заповедта е връчена едва на 2.06.2008 г., като в протокола за това процесуално действие, подписан при условията на отказ от свидетели, е отразено, че служителят е уведомен за необходимостта да се яви пред комисията за даване на обяснение и за запознаване със справката на разследващия орган, но е отказал да се яви по какъвто и да е повод пред комисията. В рамките на проведеното дисциплинарно производство, след връчване на заповедта за образуване на дисциплинарното производство, са взети сведения от неучастващи в него лица за действията на жалбоподателя - рапорт № 2365 от 5.06.2008 г. и рапорт № № 2367 от 5.06.2008 г. на инспектори по социални дейности, от които се установява, че жалбоподателят неформално и извън служебните му задължения е молил лишеният от свобода, от чийто брат е взел пари, да бъде предложен за прекатегоризация в условията на затворническо общежитие. За извършеното дисциплинарно разследване е изготвена справка № 1405/12.06.2008 г., Същата е била занесена в дома на жалбоподателя за връчване от член на разследващия орган в присъствие на свидетели, но жалбоподателят не е бил намерен в дома си. Изготвено е предложение от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за налагене на дисциплинарно наказание уволнение на осн. чл. 227, ал. 1 т. 7 и т. 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Въз основа на него е издадена обжалваната в настоящото производство заповед № ЛС-05-27 от 11.07.2008 г. на министъра на правосъдието, с която е наложено дисциплинарното наказание и на това основание е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя с Министерството на правосъдието. С оглед събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, съдът намира обжалваната заповед за законосъобразна. Същата е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на изискването на чл. 246 от ППЗМВР, вр. чл. 20, ал. 4 от ЗИН (отм.) за съдържание. Спазени правилата на дисциплинарното производство. В рамките на същото, жалбоподателят не е дал обяснения за вмененото му нарушение, отказал е явяване за даване на обяснение, отказът е удостоверен в протокол от свидетели Както към момента на получаване на заповедта по чл. 230 от ППЗМВР, така и когато е направен опит за връчване на справката за резултата от разследването, жалбоподателят не е бил на работа, въпреки, че не е бил в отпуск по болест (временна нетрудоспособност) или в друг разрешен от закона отпуск, не е отстранен от работа с акт на разследващия прокурор, в нарушение на служебните си задължения, същият не е бил на служебното си място (същият не може извлича права от собственото си противоправно поведение). Отказът, удостоверен в протокол от 2.06.2008 г. пред свидетели да се яви по какъвто и да е повод пред дисциплинарно разследвания орган, включително и за даване на обяснения, сочи на приложение на разпоредбата на чл. 243, ал. 2 от ППЗМВР. В този случай недаването на обяснения е по причина на служителя и не може да се приеме за нарушение на административнопроизводствените правила. Установено е наличието на фактическото основание, представляващо основание за търсене на дисциплинарната отговорност на служителя, то съответства на приложимата материалноправна норма на чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Излизайки извън служебните си задължения, служителят нерегламентирано е искал от натоварените затова служители, да извършат прекатегоризация на лишен от свобода, с цел същият да бъде преместен от Затвора в затворническо общежитие. Осъществен е съставът на чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР - жалбоподателят е превишил правомощията си използвал е служебното си положение за лична облага на трето лице - получаване облекчен режим за изтърпяване наказанието, извън установения за това ред и основания. Действията на жалбоподателя представляват нарушение на чл. 14, 15, чл. 31 и чл. 69 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана" при Министерство на правосъдието, което представлява самостоятелно основание за налагане на дисциплинарното наказание. Нарушение на етичните правила, което в случая уронва престижа на службата, предвид обстоятелствата, при които са извършени, представлява тежко нарушение на служебните задължения по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и на основание чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР води до санкциониране с наказание "уволнение". Възражението за неспазване на срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР е неоснователно. Двумесечният срок за налагане на наказанието тече от откриване на нарушението, което съгласно чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР предполага органът, компетентен да наложи наказанието да разполага с достатъчно доказателства за извършеното нарушение и самоличността на нарушителя, т. е от представяне на справката от дисциплинарно наказващия орган, съдържаща доказателствата, събрани в хода на разследването на министъра на правосъдието. Видно от датата на изготвяне на справката, при липса на доказателства кога преписката е получена от наказващия орган, а същото така и въз основа на датата на изготвяне на обжалваната заповед, срокът по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР е спазен. С оглед изложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение