Решение № 7719 от 12.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Електроразпределение Север" АД срещу Решение 7666/ 14.12.2022 г., постановено по адм. дело 6351/ 2022 г. на Административен съд- София град (АССГ). В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост и неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател навежда доводи за нарушение на материалния закон, тъй като е налице противоречие на постановеното решение с Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба 6/ 2014 г.) Смята, че като е приела, че жалбата на В. Спасов срещу определеното място на присъединяване е неоснователна, а условията за това определени от ЕР Север съответстват на нормативните изисквания и е прекратил производството в тази част, Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР или Комисията) е постановила обосновано и правилно решение. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество, като се отмени Решение Ж- 215 от 09.05. 2022 г. на КЕВР. По делото е постъпила и касационната жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране срещу Решение 7666/ 14.12.2022 г., постановено по административно дело 6351/ 2022 г. на Административен съд- София град (АССГ). Смята, че правомощие на ЕР Север е да определи мястото на присъединяване на ФЕЦ. Счита, че изводите комисията в тази насока са напълно правилни и законосъобразни, а именно, че дружеството законосъобразно е разпределило задълженията на страните във връзка с присъединяването. Касационният жалбоподател- "Електроразпределение Север" ЕАД в съдебно заседание чрез адв. Кирилова моли да се уважи касационната жалба и отмени съдебното решение, като неправилно и да се потвърди акта на КЕВР. Иска да се присъдят сторените разноски. Касаторът - Комисия за енергийно и водно регулиране в открито съдебно заседание, чрез юрисконсулт Бельова моли да се уважи касационната жалба. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- В. Спасов в открито съдебно заседание, чрез адв. Иванова моли да се отхвърлят жалбите и потвърди първоинстанционното решение. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество, на основанията по чл. 218, ал. 1 АПК за НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционният съд е Решение Ж-215/19.05.2022г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта му, с която на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката във връзка с чл. 147, ал.1 от Наредба 3 е прекратено административното производство, образувано по жалба вх. Е-11В-00-44/18.11.2021г., подадена от В. Спасов срещу Електроразпределение Север АД в частта относно възражението му за определяне на мястото на присъединяване и описаните задължения на страните по изграждане на присъединителните съоръжения във връзка с границата на собственост на електрическите съоръжения. В съдебният акт АССГ посочил, че В. Спасов е подал Искане от 31.05.2021 до ЕР Север АД за проучване на условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа /ФЕЦ/ с номинална мощност 30 kW, предвидена за изграждане по реда на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ в УПИ V-447, община Разград, [населено място], улица Белмекен 17 към електроразпределителната мрежа. След предоставяне на изискваната информация, от страна на ЕР Север е издадено Становище становището с изх. П.-1080/15.06.2021г. определено място за присъединяване на ФЕЦ в ново електромерно табло, което ще се монтира на фасадата на трафопост ,,Т-1 Балкански, както и е посочено, че присъединяването ще се осъществи след реконструкция на същия трафопост и подмяна на съществуваща трансформаторна машина в него, което ще се извърши от ,,ЕР Север АД, съгласно инвестиционната му програма за 2024г., с оглед предотвратяване влошаване на техническите показатели на електроснабдяване на съществуващите обекти в района. Заявителят е останал недоволен от така подаденото становище. Поради това административното производство било започнало по негова жалба, подадена срещу "Електроразпределение Север" АД, депозирана в КЕВР. С жалба вх. Е-11В-00-44 от 18.11.2021г. жалбоподателят Спасов оспорил пред КЕВР становището на разпределителното дружество в частта на определените условия и срок на присъединяване. Предмет на обжалване пред АССГ било Решение Ж-215/ 19.05.2022 г. на КЕВР в частта му, с която е прекратено производството по отношение мястото на присъединяване, съгласно Наредба 6 от 24.02.2014 г., Глава пета, Раздел II на В. Спасов за обект: Фотоволтаична електроцентрала /ФЕЦ/ 30 kW в УПИ V-447, кв. 68 в [населено място], общ. Разград, предвиден за изграждане по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ С обжалваното решение от съда е ОТМЕНЕНО Решение Ж-215/19.05.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта му, с която на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката във връзка с чл. 147, ал. 1 от Наредба 3 е прекратено административното производство, образувано по жалба вх. Е-11В-00-44/18.11.2021г., подадена от В. Спасов срещу Електроразпределение Север АД в частта относно възражението му за определяне на мястото на присъединяване и описаните задължения на страните по изграждане на присъединителните съоръжения във връзка с границата на собственост на електрическите съоръжения. Преписката е върната на Комисията за енергийно и водно регулиране за произнасяне по жалбата на В. Спасов, съобразно указанията, дадени в решението. За да приеме този резултат съдът e приел, че административното решение е издадено от компетентен орган КЕВР и при спазване на установената писмена форма. Преценил, че са изложени съответните установени факти, ясни са направените правни изводи, позволяващи да се изведе волята на административния орган за издаване на акт с посоченото съдържание. Според съдът обаче тези изводи не съответстват на материалния закон, което определя решението на КЕВР, като неправилно. Този извод е извел, като се е позовал на чл.24, ал.1 от ЗЕВИ и глава Пета, раздели II- VI на Наредба 6/ 2014 г. Счел, че неправилното приложение на материалния закон се свежда до противоречие на адм. акт с нормативното определяне на местоположението на точката в конструкцията на предназначените за пренос на електрическа енергия съоръжения в присъединявания обект или електрическа централа, към които са свързани съоръженията за присъединяване. Поради тези съображения съдът достигнал извод, че КЕВР е постановила незаконосъобразно решение. Решението на адм. съд е ПРАВИЛНО. Неоснователни са доводите в касационната жалба доводи за необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното съдебно решение. Съдебният акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, и след анализ на приложените доказателства. Съдът е обсъдил установените факти, тяхната взаимна връзка и възраженията на страните- чл.172 а, ал.2 АПК. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон. Според чл.76, ал. 4, т. 2 от Закона за енергетиката, КЕВР контролира съответствието на изпълнението на лицензионната дейност с условията на лицензията, включително изпълнението на задълженията за предоставяне на достъп до мрежите, както и правилното прилагане на условията за предоставяне на достъп. Съобразно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката, в правомощието на КЕВР е да разглежда подадени жалби от клиенти срещу лицензианти, като при нужда осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии и съответствието на извършените лицензионни дейности, с предвидените в тях условия. В случая с процесното решение това изискване на посочената разпоредба от ЗЕ е спазено от административния орган. Eдна от целите на енергийната политика на Европейския съюз, е насърчаването на възобновяемите видове енергия и увеличеното й използване (член 1 от Директива (ЕС) 2018/ 2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници). Основната цел на Общността, посочена в Съображение 17 от Директива 2009/28/ ЕО, е именно подобряването на енергийната ефективност. В същото съображение е посочено, че Политиките за енергийна ефективност и енергоспестяването са най- ефективните методи, с които държавите- членки могат да увеличат процентния дял на енергия от възобновяеми източници. Един от принципите в този сектор е повишаване на енергийната ефективност при производството, преноса, разпределението и крайното потребление на енергия и природен газ, по аргумент от чл.23, т.14 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Безспорно е, че в унисон с посочените принципи енергийните обекти по чл.24, ал.1, т.1 ЗЕВИ ползват облекчена процедура за присъединяване към електроразпределителната мрежа. Според транспонираната в закона Директива 2009/28/ЕО, държавите членки могат да установят такива опростени и облекчени процедури за Малките проекти и за децентрализираните устройства за производство на енергия от възобновяеми източници. Неоснователно е твърдението на касаторите за неспазване от съда, на разпоредбите на приложимите законови норми. Правилен е изводът на съда за незаконосъобразност на оспореното решение на регулаторния орган. Правилно съдът е преценил приложението на чл. 116, ал. 1 ЗЕ, според който oператорът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия, разположен на съответната територия. В случая приложими са разпоредби на Наредба 6 от 24.02.2014г. и по-конкретно в раздел II на Глава пета, озаглавен Присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ". Мрежовият оператор отговаря за надеждното функциониране на мрежата и поради това има капацитета да определя условията и реда за присъединяване на нови обекти. Това задължение произтича от разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 5 от ЗЕ, чл. 28, ал. 1 ЗЕВИ и чл. 97, ал. 1 от Наредба 6 от 24.02.2014г. Съгласно чл. 87, ал. 2 от Наредбата 6/2014 г., изискванията за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници са следните: 1. лицето следва да е титуляр на право на собственост или на друго вещно право върху имота/сградата или да е наемател на имот, в който се предвижда да бъдат изградени обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии; 2. лицето да е заплатило цена за проучване на условията и реда на присъединяване по ценоразписа на услугите на съответния мрежови оператор. На Електроразпределение Север АД съгласно ЗЕ е въведено задължение при условията на всеобщо предлагана услуга да осъществява дейността по разпределение на електрическа енергия през мрежата на територията на лицензията, дадена му от КЕВР. Според чл. 27, ал. 2 от ЗЕВИ, разходите за изграждане на съоръженията за присъединяване на енергийния обект на производител към съответната мрежа от границата на собственост на електрическите съоръжения до мястото на присъединяване, както и разходите за развитие, включително реконструкция и модернизация, на електрическите мрежи във връзка с присъединяването, са за сметка на собственика на съответната мрежа. Адм. съд правилно е тълкувал материалния закон по отношение мястото на присъединяване, мястото на поставяне на средството за търговско измерване и границата на собственост на електрическите съоръжения. Правилно е изградил своя анализ съобразно разпоредбите на § 1, т. 7 от ДР на Наредба 6 от 24.02.2014 г., касаещи дефиницията за място на присъединяване, както и на чл. 70, чл. 71 ал. 1 и ал. 2 и чл. 94 от Наредба 6 по отношение правилата за определяне мястото на присъединяване и границата на собственост на електрическите съоръжения. Административният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт, като е преценил процесното решение на КЕВР за неправилно. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски е неоснователно. Не са представени доказателства за сторени разноски в касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Трето отделение