Решение № 2512 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13533/2016 г.

Решение № 2512 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13533/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], Южна промишлена зона, подадена чрез процесуалния представител адв. Узунов, против Решение № 1660/21.10.2016 г., постановено по адм. дело № 1115/2016 г. по описа на Административен съд /АС/ Б.. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробно развити съображения в подкрепа на всяко от наведените оплаквания. Претенцията е за отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата на дружество [фирма] срещу акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П-02000216037433-004-001/10.03.2016 г. на орган по приходите при ТД на НАП - [населено място]. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "ОДОП" [населено място] при ЦУ на НАП, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: По фактите не е имало спор пред първоинстанционния съд и те са следните: Производството пред приходния орган е образувано по искане вх. № ИТ-00-1852/16.02.2016 г. по описа на ТД на НАП - [населено място], направено от [фирма]. Дружеството е поискало да му бъдат възстановени ДДС в размер на 90 000.00 лв. и 7 592.13 лв. лихва, които са платени на 04.12. 2015 г. по сметка на [ЮЛ] по РА № Р-2221014000310-091-001/13.03.2015 г. След извършена проверка органът по приходите в АПВ № П-02000216037433-004-001/10.03.2016 г. е направил констатация, че съгласно информационната система на НАП в данъчно-осигурителната сметка на [фирма] няма надвнесени суми, подлежащи на възстановяване по чл. 129 от ДОПК. Установено е също, че [фирма] няма изискуеми публични задължения към 10.03.2016 г. и не е образувано производство по принудително изпълнение. В резултат на направените констатации приходният оран е отказал прихващане или възстановяване на претендираните от оспорващия суми. издаденият АПВ, с който е постановен изричен отказ е потвърден по административен ред. За да отхвърли жалбата срещу АПВ, първоинстанционният съд е приел, че процесният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и е материално-законосъобразен като постановен в съответствие с разпоредбата на чл. 129, ал. 6 вр. с ал. 3 ДОПК. Съдът е приел, че сумата, която жалбоподателя претендира да му бъде възстановена е част от внесената на 04.12.2015 г. от [фирма] в ТД на НАП [населено място] сума по данъчно-осигурителната сметка на [ЮЛ], в общ размер на 163 248.75 лв. Същата представлява част от установените с РА № Р-2221014000310-091-001/13.03.2015 г. задължения за ДДС и лихви за просрочие на [ЮЛ]. Приел е, че разглежданият случай не попада в хипотезите на чл. 129 от ДОПК, след като безспорно е установил, че по данъчно-осигурителната сметка на [фирма] не са налице неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци и лихви и е приел, че не е налице и хипотезата на чл. 129, ал. 5 от ДОПК. Решението е правилно. Фактическата обстановка по делото е изяснена и е безспорна. Спорът е правен относно наличието или липсата на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 129, ал. 5 ДОПК. Административният съд е преценил, че разглежданият случай не попада в хипотезите на чл. 129 от ДОПК, след като безспорно е установил, че по данъчно-осигурителната сметка на [фирма] не са налице неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци и лихви и е приел, че не е налице и хипотезата на чл. 129, ал. 5 от ДОПК, а именно предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт, с който в полза на задълженото лице да е признато правото на получаване на: 1. суми за неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, такси, глоби, имуществени санкции, установени, събрани или наложени от органите по приходите, включително внесени по писмено указание или становище; 2. незаконосъобразно отказани за възстановяване суми; 3. присъдени суми, обезщетения и направените разноски. Сумата, върху която се претендира възстановяване е била доброволно наредена от касатора по данъчно-осигурителната сметка на [ЮЛ], във връзка с влязъл в сила РА № Р-2221014000310-091-001/13.03.2015 г., с който на сдружението са установени задължения по ЗДДС в общ размер от 510 408.83 лв. По делото е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано от съда, като обективно и безпристрастно дадено, неоспорено от страните, от което се установява, че на 04.12.2015 г. по сметка на ТД на НАП [населено място] е направен превод в размер на 163 248.75 лева с наредител [фирма] и посочено задължено лице [ЮЛ]. Основанието за плащането е погасяване на задължения, установени с РА № Р-22221014000310-091-001/13.03.2015 г. и период 01.02.2013 г. - 30.04.2014 г. Касаторът твърди, че следва да му бъде възстановена претендираната с ИПВ № ИТ -00-1852/16.02.2016 г. надвнесена сума в размер на 90 000 лв. главница и 7 592,13 лв. лихва. Като основание за искането си посочва, че [фирма] е участвало в договора за ЗЗД /[ЮЛ] само и единствено по отношение участие в открита процедура по ЗОП за обект "Предотвратяване на наводнения на коритото на река Т. в [община]", но няма сключен договор за ЗЗД за участие на [фирма] в доставка свързана с [фирма] от 2014 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че за спора е без правно значение дали жалбоподателят е бил обвързан с доставките от [фирма]. Този извод се извежда от факта, че оспорващият е платил сумата от 90 000.00 лв. ДДС, ведно със съответните лихви, като определени изискуеми и ликвидни задължения с посочения РА, касаещи [ЮЛ], в което [фирма] е съдружник. В този смисъл следва да се отбележи, че определените публични задължения в РА са по отношение на ДЗЛ, като не са разпределени по доставките между съдружниците в [ЮЛ]. След като оспорващото дружество счита, че от сумата в размер на 163 248,75 лева, недължимо е платена сумата от 97 592,13 лева, като чуждо задължение, то има правото да иска нейното възстановяване по общия исков ред, но не и от приходните органи чрез издаването на АПВ. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени от касатора, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на спора не се дължат разноски в полза на касатора, на ответника по касационната жалба също не се присъждат разноски, тъй като такива не са поискани за касационното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение