Решение № 13074 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1741/2014 г.

Решение № 13074 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1741/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Българска агенция по безопасност на храните против решение № 7794 от 11.12.2013 г., постановено по адм. д. № 10536/2012 г. по описа на Административен съд София - град, в частта му, с която касаторът, на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), е осъден да заплати на Ангел Иванов Попов сумата 4188.87 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.06.2013 г. до окончателното й заплащане, както и сумата 432.52 лв., представляваща направени по делото разноски. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Ангел Иванов Попов, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски в касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните: Решението е постановено в съответствие с материалния закон. По несъмнен начин по делото е установено, че с влязло в сила решение на 03.06.2013 г. са отменени заповеди от 27.09.2012 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните, с които на Ангел Иванов Попов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Установено е, че за релевантния период от шест месеца Попов е работил 10 дни по трудов договор, за което е получил възнаграждение в размер на 169.13 лв. От приложените заверени копия на трудова книжка, служебна книжка и удостоверение от Агенцията по заетостта е установено, че лицето за процесния период не е работило. Размера на обезщетението е изчислен като е взет размера на основаната месечна заплата на Попов за шест месеца, като от сумата е приспаднато полученото трудово възнаграждение. Следователно присъденото възнаграждение е в съответствие с изискванията на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Твърдението на касатора, че не е представен документ от НОИ, който да установи, че за периода 02.10.2012 г. - 02.04.2013 г. Попов не е внасял осигуровки, е неоснователно. От представените по делото доказателства е установено, че за посочения период с изключение на полученото възнаграждение за 10 работни дни жалбоподателят не е работил. Установено е, че Попов не е работил по трудово и служебно правоотношение (приложени служебна книжка, трудова книжка, удостоверение от Агенцията по заетостта и направени констатации с оригиналите). Правилно съдът е присъдил законната лихва върху главницата, считано от 03.06.2013 г., когато е възникнало правото на обезщетение. Правилно съдът е възложил разноските по делото на ответната страна, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, като е изчислил същите съобразно с уважената част на иска. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение предвид действителната фактическа и правна стойност на делото не е прекомерно. Твърдението на касатора, че адвокатското възнаграждение следва да се определи по чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й към момента на постановяване на решението), е неоснователно. В случая предметът на спора не е трудов, както се твърди в касационната жалба, а е налице предявен оценяем иск за присъждане на обезщетение за незаконно прекратяване на служебно правоотношение. По тази причина касаторът е заплатил и държавна такса в размер на 2% от размера на уважения иск за касационното обжалване. При постановяване на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърденията на касатора в тази насока са декларативни и не сочат конкретни нарушения, допуснати от първоинстанционния съд. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат, тъй като не са приложени доказателства, установяващи такива да са направени. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,