Решение № 966 от 26.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12501/2020 г.

Решение № 966 от 26.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12501/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Сухиндол, представлявана от кмета инж. П. Чернев, против Решение № 238/20.08.2020 г. по адм. д. № 131/2020 г. на Административен съд- Велико Търново, с което е отхвърлено оспорването на общината срещу Заповед № РД01-0010/08.01.2020 г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане за преустановяване на настаняването в Дом за пълнолетни лица с деменция – с. Горско Косово, община Сухиндол, обл. Велико Търново, потвърдена с Решение № РД05-26/05.02.2020 г. на министъра на труда и социалната политика. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на административния акт. Ответникът– изпълнителният директор на Агенция за социално подпомагане /АСП/, чрез юриск. Кехайова в съдебно заседание, както и в писмения си отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, същата е неоснователна. С Решение № 238/20.08.2020 г. по адм. д. № 131/2020 г., Административен съд- Велико Търново е отхвърлил оспорването на община Сухиндол срещу Заповед № РД01-0010/08.01.2020 г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане за преустановяване на настаняването в Дом за пълнолетни лица с деменция – с. Горско Косово, община Сухиндол, обл. Велико Търново, потвърдена с Решение № РД05-26/05.02.2020 г. на министъра на труда и социалната политика. За да постанови този съдебен акт, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган – изпълнителния директор на АСП и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. От доказателствата по делото първоинстанционният съд е направил извод, че е доказана недостъпност на социалната услуга във всички помещения за хора с увреждания в дома, съгласно изискванията на чл. 40е, т. 1 от ППЗСП, както и факта, че в действителност не на всяко настанено лице е предоставено спално помещение, мебелирано и оборудвано по подходящ начин, както изисква чл. 40е, т. 5 от ППЗСП. Съдът е приел, че са спазени и административнопроизводствените правила и е съобразена целта на закона, като не са налице основавания за отмяна на акта. Решението е правилно. То се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби и е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора обстоятелства и факти, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесната заповед съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу заповедта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от жалбоподателя за нейната незаконосъобразност. Установено е от фактическа страна, че е извършена проверка в ДПЛД- Горско Косово от Инспектората към изпълнителния директор на АСП във връзка с направени предходни констатации през месец декември 2019 г. от експерти в Дирекция "Национален превантивен механизъм" към омбудсмана на Република България. В резултат на извършената проверка, Инспекторатът към изпълнителния директор на АСП е констатирал неспазване на стандартите и критериите за местоположение и материална база, съгласно изискванията на чл. 40е, т. 1, 4 и 5 от ППЗСП. Не е осигурена достъпност до социалната услуга във всички помещения в нея за хора с увреждания; не са налични помощни средства за комуникация, монтираните системи за повикване не работят; на потребителите не е осигурено помещение, мебелирано и оборудвано по подходящ начин, съобразно установените потребности и личния избор; в спалните помещения са настанени по шест потребители, липсват нощни шкафчета и гардероби за съхранение на личните вещи. Това са и посочените фактически основания в заповедта, обжалвана по административен ред и потвърдена с Решение № РД05-26/05.02.2020 г. на министъра на труда и социалната политика. На първо място, настоящият състав подчертава, че възражението на касатора за неправилно посочване на разпоредбата на чл. 18а, ал. 6 от Закона за социално подпомагане като правно основание в заповедта, е неоснователно. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, съгласно разпоредбата на чл. 18а, ал. 6 от ЗСП всички дейности в областта на социалните услуги се предоставят при спазване на критерии и стандарти, определени с правилника за прилагане на закона и с наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца, приета от Министерския съвет, която намира приложение както при социалните услуги за деца, така и при тези за пълнолетни.. Цитираната разпоредба е в сила от 23.02.2010 г., като същата е отменена с § 3, т. 7 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за социалните услуги, който съгласно § 45 от ПЗР на СЗП влиза в сила на 01.07.2020 г. Предвид гореизложеното, разпоредбата на чл. 18а, ал. 6 от ЗСП е действаща към момента на издаване на оспорената заповед. По делото е безспорно установено, че на потребителите не е осигурено необходимото пространство съобразно личните им потребности и нуждата от поддържане на лична хигиена; в спалните помещения на дома са настанени по шест души, като институцията разполага само с една баня и две санитарни помещения, а стените в пералното помещение са овлажнени и с нарушена цялост. Мебелировката на помещенията по отношение на гардероби и шкафчета е недостатъчна и често е повреждана или унищожавана. Наличието на висящи кабели при проверката доказва и повреди в системата за повикване, което води до нарушаване на възможността за комуникация между потребителите и персонала. В този смисъл неспазването на изискванията на чл. 40е, т. 1 от ППЗСП, касаещи достъпността до социалната услуга и всички помещения в нея за хора с увреждания, е доказан факт, а е безспорно, че достъпът от първия етаж до входа на двора е невъзможен за потребителите, ползващи инвалидни колички. Рампата касае само входа на дома, а не движението в самия него. Установено е занижено качество на предоставяната социална услуга и неспазване на всички стандарти и критерии за предоставяне на социални услуги, регламентирани в ППЗСП. От доказателствата по делото се установява, че в действителност не на всяко настанено лице е предоставено спално помещение, мебелирано и оборудвано по подходящ начиправилно съдът е приел за неотносими съдът представените в съдебно заседание от страна на жалбоподателя писмо, изх. № 30 от 12.05.2020 г. и писмо, изх. № 17-18-1/18.05.20 г., тъй те касаят период следващ издаването на процесната заповед, като това важи и за предписание, изх. № 3 П-01-202/19.11.2019 г., което е със срок на изпълнение до 30.05.2020 г. Обосновано съдът е приел, че процесната заповед е законосъобразна – издадена е съгласно материалноправните норми, от компетентен по материя, по място и по степен административен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и съобразяване с целта на закона. Решаващият съд правилно е разпределил доказателствената тежест, като в тежест на жалбоподателя е било, при условията на пълно главно доказване, да обори констатациите на административния орган, като ангажира годни доказателствени средства, че не е извършил описаните нарушения. Такова доказване в процеса не е извършено. Налице са, както и в касационната жалба, единствено твърдения за процесния период, в който е извършена проверката. Поради неспазване на заложените критерии и стандарти в ППЗСП за качество, което е било установено по надлежния ред от компетентния орган, е издадена процесната заповед, която цели защита в пълна степен интересите на една изключително уязвима група от хора, които нямат близки или са изоставени от тях, не могат да се издържат от имуществото си и които изцяло зависят от грижите на този тип доставчици на социални услуги. Преустановяване на настаняването в Дома за пълнолетни лица с деменция възстановява социалния баланс и препятства нарушаването на основни постулати в специалното законодателство, като не поставя занапред в риск правата и законните интереси на възрастните хора, защитени с нормата, закрепена в текста на чл. 51, ал. 3 от Конституцията на Република България. Предвид изложеното, съдът счита, че не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и претендираните от ответника разноски, съдът намира, че касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Агенция за социално подпомагане, представлявана от изпълнителния директор, сумата от 100 (сто) лева, представляваща съдебни разноски за юристконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,