Решение № 15496 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8613/2017 г.
ВАСII отделение18.12.2017 г.докладчик Надежда Джелепова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 790 от 22 май 2017 г., постановено по адм. д. № 662/2016 г. по описа на Административен съд Б.. ОСЪЖДА община Р. и ЕТ "Р. - 1 - Х. Е." със седалище гр. Р. да заплатят на "Е. М." ЕАД със седалище гр. С. направените пред касационната инстанция разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15496 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8613/2017 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от кмета на община Р., чрез пълномощника му адв. Р. Н., и от ЕТ "Р. - 1 - Х. Е." със седалище гр. Р., чрез пълномощника му адв. Е. Я., срещу решение № 790 от 22 май 2017 г., постановено по адм. д. № 662/2016 г. по описа на Административен съд Б., с което е отменена заповед № РД 15-747/27 септември 2016 г. на кмета на община Р.. В двете касационни жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "Е. М." ЕАД със седалище гр. С., чрез пълномощника се адв. Р. К., намира за неоснователни двете касационни жалби. Другият ответник - "А." ООД със седалище гр. Р., не е изразил становището си по подадените касационни жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд Б. е образувано по жалба на "Е. М." ЕАД срещу заповед № РД 15-747/27 септември 2016 г. на кмета на община Р., с която на основание чл. 129, ал. 2, във връзка с чл. 109, ал. 1, т. 2, чл. 110, ал. 1, т. 2 и чл. 134, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е одобрен подробен устройствен план - план за регулация - изменение на уличната регулация от о. т. 532, през о. т. 533 до о. т. 534, кв. 152 по плана на гр. Р. и обособяване на нова улична регулация от о. т. 532 - о. т. 533а - о. т. 533б - о. т. 533в - о. т. 533 - о. т. 534, кв. 152 съгласно приложените чертежи - неразделна част от заповедта. Съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена при липсата на мотиви и при нарушение на материалния закон, поради което я е отменил. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за наличие на отменителни основания по отношение на оспорената заповед на кмета на община Р. е законосъобразен. От данните по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че липсват конкретни обстоятелства, обосноваващи приложението на посоченото в административния акт основание за изменение на подробния устройствен план - настъпването на съществени промени в обществено-икономическите и устройствените условия, при които е бил съставен планът. Липсата на мотиви за посоченото основание за изменение на подробния устройствен план по чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорената заповед по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Тук следва да се отбележи, че след като е констатирал липсата на мотиви за издаването на административния акт, първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал това нарушение като такова по чл. 146, т. 2 от АПК. Това обстоятелство обаче не се е отразило на правилността на постановеното съдебно решение като краен резултат. Неоснователни са възраженията на двамата касатори относно това, че мотивите за издаването на оспорената пред административния съд заповед се съдържат в приложените към административната преписка документи. По принцип няма пречка мотивите за издаването на заповедта да са изложени не в самия административен акт, а в преписката по издаването му. В случая обаче, както правилно е приел и административния съд, това не е така. Мотиви за изменението на подробния устройствен план поради настъпили съществени промени в обществено-икономическите и устройствените условия, при които е бил съставен измененият план не се съдържат нито в обяснителната записка за изменението на плана, нито в решението на ОбЕСУТ и в заданието за проектиране или в друг документ от административната преписка по издаването му. В тази връзка необосновано е позоваването в касационната жалба на ЕТ "Р. - 1 - Х. Е." на разпоредбата на чл. 208 от ЗУТ. Обстоятелството, че са изтекъл срока, визиран в цитираната норма, не обуславя автоматично изменението на подробния устройствен план. Изтичането на този срок е основание за изменение на плана, но на друго правно основание - чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Наличието на предпоставките за изменение на подробния устройствен план на основание, различно от посоченото в оспорената заповед, не е основание да се приеме законосъобразност на последната. С оглед горното оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и предвид направеното от ответника по касация "Е. М." ЕАД искане за присъждане на направените пред тази инстанция разноски, касаторите ще следва да бъдат осъдени да заплатят разноските за адвокатски хонорар в размер на 600 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,