Решение № 7587 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4973/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на С. Н. А., подадена чрез упълномощен адвокат Джонев, съдържаща искане за отмяна на влязло в сила решение № 13182 от 03.04.2026 г., постановено от Административен съд – София - град /АССГ/, Второ отделение 37 състав, по адм. д. № 3869/2026 г. В искането за отмяна, с писмено становище от 16.06.2026г. и в писмена защита от 25.06.2026г. се сочат правни основания за отмяна по чл. 239, т. 4 и т. 5 АПК. Според искателя атакуваното съдебно решение противоречи на предходно влязло в сила решение № 2091 от 29.03.2022г., постановено по адм. д. № 2752/2022г., с което Административен съд - София - град е отменил по жалба на С. Н. А. действия на органа по изпълнението, обективирани в покана за доброволно изпълнение от 21.03.2022г. на кмета на район "Надежда" - Столична община. Искателят развива тезата, че е лишен от право на процесуална защита, тъй като не му е дадена възможност да изрази становище по писмения отговор на ответника и да ангажира доказателства, с което е нарушен принципа за равенство на страните в процеса. Твърди, че решаващият състав на АССГ се е произнесъл в много кратък срок, а не в регламентирания в закона едномесечен срок, с което му е отнел възможността за участие в съдебното производство. Претендира отмяна на влязлото в сила решение № 13182 от 03.04.2026 г. на Административен съд – София - град, като нарушаващо принципите на справедливост, разумност и съразмерност. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът кметът на район "Надежда" - Столична община оспорва искането за отмяна чрез упълномощен юрисконсулт П.-Гетова, която с писмено становище от 13.05.2026г., в открито съдебно заседание и с писмена защита пледира за отхвърляне молбата на С. Н. А. като неоснователна, защото при постановяване на оспореното съдебно решение не са допуснати релевираните от искателя нарушения. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а при евентуално уважаване молбата за отмяна, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на искателя. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира искането, предявено от С. Н. А., за отмяна на влязлото в сила решение, за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМО - подадено от надлежна страна в законния срок, визиран в нормата на чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК. Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: С атакуваното решение № 13182 от 03.04.2026 г. е отхвърлена жалбата на С. Н. А. срещу действия по изпълнение от 24.03.2026 г., представляващи принудително изземване на общинско жилище, находящо се в гр. София, [жк], [адрес]. За да достигне до този резултат решаващият състав на АССГ е провел производство по реда на чл. 294 – чл. 298 АПК и е приел, че на изпълнение по реда на чл. 267 АПК подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителните основания, предвидени в кодекса или в друг закон, като текстът на чл. 268 АПК посочва кои са изпълнителните основания и между тях са визирани влезлите в сила индивидуални административни актове - които не подлежат на обжалване или подадената протев тях жалба е отхвърлена с влязло в сила съдебно решение. Не е било спорно между страните, че заповед № РНД20-РД56-245/30.09.2020 г., издадена от кмета на район "Надежда"- Столична община, е влязъл в сила адм. акт за изземване на общински имот. С оглед на това първостепенният съд е преценил, че при наличие на валидно изпълнително основание за органа по изпълнението е налице задължение да започне и проведе изпълнително производство, като в конкретната хипотеза от доказателства по делото е видно, че такова изземване на общинското жилище е извършено. Съобразена е разпоредбата на чл. 271, ал. 1, т. 1 АПК, според която орган по изпълнението, при изпълнение срещу граждани и организации, е административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, освен ако в изпълнителното основание или в закона е посочен друг орган. Отчетена е и нормата на чл. 284, ал. 1 АПК, изискваща за всяко предприето и извършено от него действие органът по изпълнението да съставя протокол, в който посочва деня, мястото на извършването му, направените от участниците искания и заявления и направените разноски по изпълнението. Протоколът се предявява срещу подпис на присъствалите страни и трети лица, участващи в изпълнението. Първостепенният съд е счел, че в конкретната хипотеза са спазени процесуалните правила, защото е изпълнено предвиденото в чл. 277, ал. 1 АПК задължение на органа по изпълнението да отправи до длъжника покана за доброволно изпълнение в 14-дневен срок от получаването й, като целта на поканата е да извести задълженото лице за възможността в определения срок по своя воля да изпълни задължението, след което се провежда процедурата по принудително изпълнение, според чл. 277, ал. 2, т. 4 АПК. В мотивите на атакуваното решение е отразено, че изпращането на покана представлява едновременно задължителен стадий от изпълнителния административен процес и най-ранният момент, в който длъжникът разбира за предприетото срещу него изпълнение, поради което връчването на поканата е предпоставка за законосъобразност на актовете и действията в изпълнителното производство. Установено е, че поканата за доброволно изпълнение е връчена през месец юли 2025 г. и изтеклият от този момент до извършването на действието по изпълнение не опорочава последното. Не е възприето становището на оспорващото лице, че адм. орган се бил е отказал мълчаливо или конклудентно от това изпълнително действие, доколкото такъв вид действие - мълчаливо или конклудентно не е предвидено в изпълнителния процес по реда на АПК. В искането, по което е образувано настоящото съдебно производство, се сочат основания за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 4 и т. 5 АПК. С противопоставимото решение № 2091 от 29.03.2022г., постановено от АССГ, по адм. дело № 2752/2022г., по жалба на С. Н. А. съдът е отменил фактически действия на органа по изпълнението по принудително изземване на общинското жилище от С. Н. А., като посоченото от искателя решение от 29.03.2022г., е касаело конкретни пороци, изразяващи се в неправилно посочен 7- дневен срок, вместо законния 14-днеиен срок в поканата за доброволно изпълнение и с посочена дата на фактическото принудително изземване на общинското жилище от С. Н. А.. Това решение не отменя влязлата в законна сила заповед за принудително изземване № РНД20-РД5б-245/30.09.2020г. на кмета на район „Надежда“ - СО, издадена на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, потвърдена с решение № 2528 от 17.03.2022г., постановено от ВАС, четвърто отделение, по адм. дело № 9382/2021г., с което е оставено в сила решение № 525 от 01.02.2021г., постановено по адм. дело № 10713/2020г. по описа на АССГ, нито лишава район „Надежда“ - СО от правото да проведе нова законосъобразна процедура по изпълнение. Безспорно органът по изпълнението има право да образува ново изпълнително производство след отмяна на предходно действие, с нова покана за доброволно изпълнение, така, като в случая е осъществено. Оспорените от искателя нови фактически действия на компетентни длъжностни лица от районната администрация по изземване на общинското жилище са предприети след отправена на осн. чл. 277 АПК нова покана за доброволно изпълнение от органа по изпълнението до С. Н. А., като новото изпълнително производство е проведено на валидно изпълнително основание - влязлата в сила заповед за принудително изземване, потвърдена с решение № 2528 от 17.03.22г., на ВАС - четвърто отделение, по адм. дело № 93 82/2021г., което изп. основание не е погасено по давност. По тези съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователно твърдението на искателя за наличие на основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК. По отношение инвокираното в молбата за отмяна основание по чл. 239, т. 5 АПК, тричленният съдебен състав на ВАС счита, че също не е налице. Това е така, защото в случая искателят не е бил лишен от право на участие в процеса. Производството по реда на чл. 297 АПК се провежда в закрито заседание, като са приложими разпоредбите на Глава тринадесета АПК. Без правно основание е оплакването на искателя, че не му е дадена възможност да представи писмено становище по отговора на ответника, тъй като в АПК не е регламентирана такава възможност. Твърденията за незаконосъобразно експресно произнасяне от съдията, постановил съдебното решение, чиято отмяна се иска, също е неоснователно, тъй като жалбата против фактическите изпълнителни действия е постъпила в АССГ на 31.03.2026г. и атакуваното решение е постановено на 03.04.2026г. В случая е съобразено изискването на чл. 252 АПК, по силата на което искането за защита срещу фактически действия на адм. орган се разглежда незабавно от съда. Относно оплакванията, развити в искането за отмяна досежно необсъждане на предходните съдебни актове, пристрастност, "съда не е чел делото", нарушаване на принципите на равенство в процеса, справедливост, разумност, съразмерност и др. не съставляват отменителни основания по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК и не следва да се обсъждат в настоящото решение. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователна молбата за отмяна, предявена от С. Н. А., което налага отхвърляне искането му за отмяна на влязлото в сила решение № 13182 от 03.04.2026 г., постановено от АССГ, Второ отделение, 37 състав, по адм. д. № 3869/2026 г. С оглед изхода на спора претенцията на искателя за присъждане на разноски се оставя без уважение. В полза на ответника следва да се присъдят своевременно претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 евро. На основание на горното и на чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,