Решение № 3070 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10759/2013 г.

Решение № 3070 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10759/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Драгоман, против решение № 605 от 11.06.2013 г., постановено по адм. дело № 299/2013 г. по описа на Административен съд - София област /АССО/. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави искане за отмяната му. Ответникът - Николай Добромиров Бадънков, чрез процесуален представител - адвокат - Владимиров оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени доводите в жалбата и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АССО отменя заповед № 401/21.02.2013 г. на директора на РД "ГП" - Драгоман, с която на Николай Бадънков на основание чл. 224, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 6 и 11 и ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, но в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - за посочване на фактически и правни основания за издаването й; в същата не се съдържат доказателствата, въз основа на които е установено нарушението. Решението е правилно и обосновано. Изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на изискванията за форма и в противоречие с материално правните норми на ЗМВР и ППЗМВР е законосъобразен. Като фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание в заповедта са посочени следните обстоятелства: на 5/6.09.2012 г.; 6.10.2012 г.; 11/12.10.2012 г. и 14.10.2012 г. на ГКПП - Калотина, в качеството си на ръководител на дежурната смяна не е упражнил контрол над подчинените си служители - полицай Димитрина Клисарска, полицай Петя Балинова, полицай Димитър Трифонов, полицай Николай Николов и други служители, като е допускал своеволно да сменят работните си места; да предоставят личните си пароли и гранични печати за работа на други служители от смяната и да осъществяват граничните проверки на пътниците, не съгласно установения технологичен ред, в нарушение на изискванията на Инструкция рег. № I-187/27.11.1998 г. за работа с АИС "Граничен контрол" на ГКПП; "Организационно-технологични правила за работа с АИС "Граничен контрол", утвърдени с МЗ рег. № Iз-2489/22.10.2012 г. Настоящият състав приема, че заповедта е издадена от компетентния орган съгласно чл. 228, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и в установената форма. Административният акт е писмен, подписан е от неговия издател, но споделя извода на първоинстанционния съд, че не съдържа изброените в чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР реквизити, включващи време, място на извършване, описание на нарушението, нормите, на които поведението на служителя противоречи, вида и размера на наказанието и основанието за налагането му. В конкретната хипотеза съдът намира, че оспорваната заповед не съдържа задължителни реквизити от сочените в чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. В оспорваната заповед не се съдържа точно и изчерпателно мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение от жалбоподателя. От изписаното в заповедта не става ясно кой служител с кого е сменял работното си място и парола; кога и какви са действията на Бадънков, довели до нарушение на служебната дисциплина. В оспорваната заповед е прието, че същият е допуснал нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за МВР, изразяващо се в неупражняване на контрол над подчинени и неизпълнение на служебни задължения или на заповеди, но не е посочено изчерпателно кои са тези негови действия, сочещи на това нарушение на служебната дисциплина. Отделно от това в оспорената заповед не са посочени доказателствата, въз основа на които е установено нарушението. В оспорената заповед е посочено като доказателство единствено справката, но не и останалите доказателства както сочи нормата на чл. 246, ал. 1 от ЗМВР. Безспорно не е необходимо доказателствата, въз основа на които е установено дисциплинарното наказание да се описват подробно в заповедта за налагането му, но законодателя определя в разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, какво следва да е минимално необходимото съдържание на същата и доказателствата следва да фигурират в нея. Атакуваната заповед не притежава необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК вр. чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, както правилно е приел и АССО. В конкретния случай дисциплинарната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за неупражняване контрол над подчинени и неизпълнение на служебни задължения и заповеди т. е за две дисциплинарни нарушения, извършени в различни периоди - на 5/6.09.2012 г.; 6.10.2012 г.; 11/12.10.2012 г. и 14.10.2012 г. За всяко дисциплинарно нарушение е следвало да се определи съответно дисциплинарно наказание. Като не е изпълнено това изискване е нарушен закона от дисциплинарно наказващия орган. Не става ясно от заповедта по какъв начин е определено едно общо наказание за извършени две дисциплинарни нарушения по чл. 227, ал. 1, т. 6 и т. 11 от ППЗМВР. Оспорваната заповед, в частта й относно определянето вида и размера на наложеното наказание не е мотивирана, тъй като не съдържа обосновка за налагането му съгласно изискванията на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, съобразно тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Тези обстоятелства са били взети предвид и преценени от първоинстанционния съд и правилно заповедта е отменена като незаконосъобразна. С оглед изхода на спора касатора следва да заплати на ответника сумата от 500 лева разноски за тази инстанция. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,