Решение № 16147 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8304/2018 г.

Решение № 16147 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8304/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на С. С., регистрирана като ЕТ с фирма "Т. 63-С. С." срещу решение № 712/27.03.2018 г. по адм. д. № 3102/2017 г. на Административен съд П.. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-кметът на район "Т.", община П. не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу заповед № 6-Z17-490/04.10.2017 г., издадена от кмета на Район "Т."-О. П., с която е наредено изземване от ЕТ "Т. 63-С. С." на около 161, 82 кв. м. от общински ПИ с идентификатор 56784.540.864, представляващ УПИ II-комплексно застрояване и обществени мероприятия, кв. 71 по плана на ЖР "Т.", гр. П., върху който са разположени подробно описани в заповедта по вид и площ дървени подиуми и навеси. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Жалбоподателката се намира във фактическа власт на имота, като е сключила договор за наем с "Логимекс" ООД. Според разпоредбата на чл. 14 НРУИРПМОСТОП въз основа на резултатите от търга кметът на общината или на района издава разрешение за поставяне и разрешение за ползване по съответния предвиден в двете приложими наредби ред. Търгът е приключил с протокол от 10.03.2016 г., а констативният протокол е съставен на 21.08.2017 г. и са изтекли всички срокове за представяне и одобряване на проекти и за издаване на разрешителни в полза на жалбоподателката. Що се касае до разрешение за поставяне на маси за открито сервиране и тенти, то е издадено в полза на трето лице-"Логимекс" ООД. Що се касае до разминаването на площите по обжалваната заповед и фактическото положение, установено от вещото лице, то част от съоръженията са премахнати поради неспряното предварително изпълнение, допуснато по закон. Така постановеното решение е правилно. Съдът е установил кои са релевантните за спора факти и спрямо тях правилно е приложил материалния закон. С разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС законодателят е предвидил бърза административна процедура за защита на общинската недвижима собственост, която се осъществява, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от кмета на общината /или района/ е необходимо наличието на три законови предпоставки: недвижим имот, който е общинска собственост; осъществяване на владение или държане от друг правен субект и това фактическо действие да е без правно основание. В случая безспорно се установява липсата на законово основание за твърдяното владение или държане върху части от имот, собственост на общината. Обстоятелството, че касаторката е спечелила проведения публичен търг за определяне на ползвател на терен, частна общинска собственост, не създава правно за нея основание за владеенето или държането на имота. Финализирането на процедурата изисква издаване на разрешение за поставяне и разрешение за ползане, които в случая липсват. От представянето на проекта е изминал значителен период от време, което бездействие е могло да бъде преодоляно от касаторката, като същата е могла да упражни правото си на възражение и/ или обжалване при неиздаването на разрешение за ползване на терена, общинска собственост. По идентичен начин стои и въпросът за одобряване на схема за разполагане на стационарни преместваеми обекти. Площта, извън тази предмет на търга, върху която са поставени маси за открито сервиране, е предмет на разрешение в полза на друго лице. Поради това изводът на решаващия съд, че жалоподателката владее имота без правно основание, е законосъобразен. Правилно е и заключението на съда, че жалбоподателката упражнява фактическа власт, владее имота, което се установява от както от представените доказателства-извършени плащания, така и от заявената претенция на жалбоподателката, че е налице неприключила процедура по издаване на разрешение за ползване на ползвания от нея имот. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът е постановил решение в съответствие с материалния закон, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,