Решение № 11028 от 16.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5324/2018 г.
ВАСV отделение16.07.2019 г.докладчик Еманоил Митев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1375 от 02.03.2018 г. по адм. дело № 841/2018 г. на Административен съд –София град. ОСЪЖДА Н. Георгиев да заплати на СДВР - сумата 100/сто/лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 11028 от 16.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5324/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Георгиев, чрез адв. Г. Славков против решение № 1375 от 02.03.2018 г. по адм. дело № 841/2018 г. на Административен съд –София град. С него е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 513 з-8187 от 16.11.2017 г. на Началник 04 група, 04 сектор ООРООО при ОПП-СДВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено и претендира присъждане на разноски. Ответникът – Началник 04 група, 04 сектор ООРОО - ОПП-СДВР, представляван от юрк. Пашунов оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София град е постановено в съответствие с материалния закон. Предмет на съдебен контрол е била заповед с рег. № 513 з-8187 от 16.11.2017 г. на Началник 04 група, 04 сектор ООРОО- ОПП-СДВР, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 и чл. 197, ал. 1, т. 3 ЗМВР- на Георгиев е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204 от ЗМВР орган и в установената форма. Заповедта е писмена, подписана е от издателя и съдържа, изброените в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити, включително фактическото и правно основание за налагане на наказанието. Наказанието е определено с оглед характера на нарушението и при съобразяване с нормата на чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 от ЗМВР, която предвижда, че неизпълнението на служебните задължения се санкционира с налагане на дисциплинарно наказание "порицание". Разпоредбата е императивна и обвързва дисциплинарно наказващия орган, което заедно с обстоятелството, че наказанието е за минималния, предвиден в чл. 200, ал. 2 от ЗМВР срок, налага извода, че мотивиране на заповедта с допълнителни съображения относно вината, вида и размера на наказанието не е необходимо. Правилно е преценено, че заповедта е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила. С оглед данните за извършено дисциплинарно нарушение от служителя Георгиев. В съответствие с изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР след приемане на писмените обяснения (такива са депозирани на 07.11.2017 г.), който са взети предвид от административния орган видно от съдържанието на самата заповед. В съответствие със закона е и заключението на първоинстанционния съд, че жалбоподателя е допуснал посоченото в заповедта нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР и предпоставките на чл. 200, ал. 1, т. 11, от ЗМВР за санкционирането му са изпълнени. Първият текст квалифицира като дисциплинарно нарушение неизпълнението на служебните задължения, а вторият предвижда това нарушение да се санкционира с налагане на дисциплинарно наказание "порицание". В конкретния случай е установено, че е извършена проверка от екип на СДВР на дейността на полицаите по СПО. Проверката е проведена на 28.09.2017 г., назначена с нарочна заповед. Установено е, че на Георгиев е проведен инструктаж, включен е в ежедневна ведомост и разпределен с друг негов колега в състава на наряда, екип 1, като АП 581. За дейността на този екип е изготвена информационна карта. При проверката е установено, че в периода от 10, 50 до 11, 20 часа /на точно сочено място/екип 1 е извършил три проверки на МПС, за които не е докладвано в радиоефир по предварително оповестена честота. Съгласно чл. 59, ал. 1, т. 1 от Инструкция № 8121з-929/02.12.2014 г. за патрулно- постова дейност нарядите своевременно докладват в ОДЦ/ОДЧ за всяко изменение в оперативната обстановка, извършено правонарушение, прилагано полицейско правомощие и взето отношение. В резултата на констатациите от проверката е изготвена докладна записка до зам. директора на СДВР, в която са описани бездействията на екип 1. Сезираният е разпоредил вземане на отношение от прекия ръководител по дисциплинарен ред. На 30.10.2017 година Георгиев е поканен да даде писмени обяснения във връзка с докладната записка; приети са писмените му обяснения и е проведена среща за изслушването му. Възражението в касационната жалба, че Георгиев не е запознат с образуваното срещу него дисциплинарно производство, не е конкретизирано какво е провинението на служебната дисциплина, е несъстоятелно. И в отправената покана за даване на обяснения и в съставеният протокол за изслушване, нарушението на Георгиев е възпроизведено в вида в който е описано и в оспорената заповед. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В изпълнение на задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, като на страните са дадени указания за представяне на доказателства, а също и възможност да ангажират такива, включително и гласни за установяване на релевантните обстоятелства. Решението е постановено след обсъждане на възражения и доводите на страните, анализ и оценка на доказателствата, а изводите на съда за отсъствие на основания за отмяна на административния акт са мотивирани с конкретни съображения. Поради това и с оглед липсата на конкретни съображения в този смисъл, настоящата инстанция приема, че при постановяване на оспорения съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обосноваващи отмяна на решението. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора и направено искане касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 100 лева възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,