Решение № 12692 от 2.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5404/2013 г.

Решение № 12692 от 2.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5404/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП"- гр. София срещу Решение № 1629 от 11.03.2013 г., постановено по адм. д. № 9293/2012 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменен Ревизионен акт № 2061113044/01.03.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 1747/17.07.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. София. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд е игнорирал част от събраните по делото доказателства, като в резултат на това е достигнал до необосновани фактически и правни изводи. Намира, че не е установен произходът на доставените стоки по спорните доставки, както и предаването им на получателя. Сочи, че съдът е игнорирал издадените РД и РА на доставчика, в които е прието, че процесните доставки не са реално осъществени. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакувания съдебен акт и вместо него, постанови друг, по съществото на спора, с който да отхвърли жалбата срещу РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Металком - Грозданови" ООД, гр. София, о. с. з. чрез процесуален представител и с писмени бележки по съществото на спора изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на осъществените в касационното производство разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд -София град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт / РА/ № 2061113044/01.03.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 1747/17.07.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. София, с който е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 29 571.60 лв. за д. периоди м. 10.2007г, м. 01.2008 г., м. 02.2008 г. и м. 03.2008 г. по фактури, издадени от "Селар" ЕООД и са начислени съответните лихви за забава размер на 15 055.45 лв. За да обоснове формирания краен правен извод за основателност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но в противоречие с материалния закон. Този краен правен извод е изведен след като от фактическа страна решаващият състав е констатирал, че между "Селар" ЕООД и "Хулярас -Хулярас- Теодорос" е сключен договор за доставка на арматурно желязо от 02.04.2007 г., съгласно който транспортът е за сметка на продавача и е включен в цената на стоката, а стоките следва да се доставят на предварително посочен от купувача адрес. Въз основа на представения договор за наем, съдът е приел за установена складовата обезпеченост на доставчика, а изводът, че същият е разполагал с процесната стока е формирал на базата на представените международни товарителници и фактури, издадени от гръцкото дружество на "Селар" ЕООД. След като е кредитирал представените приемо - предавателни протоколи и заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, съдът е достигнал до извода, че спорните фактури и извършените плащания по тях са надлежно осчетоводени от доставчика и получателя. Посочил е още, че органите по приходите не са проявили процесуална активност за да проверят редовното водене на счетоводството на доставчика. В обобщение решаващият състав е приел, че спорните доставки са реално осъществени, поради което и предвид наличието на останалите кумулативни елементи от сложния фактически състав на правото на приспадане на данъчен кредит е формирал заключение за незаканосъобразност на оспорения РА в тази му част. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неизясняване на спора от фактическа страна. Основателно е оплакването на касатора, че събраните по делото доказателства не са обсъдени в тяхната съвкупност, а заключението на вещото лице по проведената по делото ССчЕ е кредитирано без да са изложени конкретни мотиви за това. Административният съд не е изследвал поотделно представените многобройни международни товарителници, издадени от гръцкото дружество - доставчик по ВОП, в които като получател е посочено "Селар" ЕООД, а като места на разтоварване - гр. Петрич, Сандански, Гоце Делчев, Перник, Баня и София. При реливираното от ревизираното лице твърдение, че стоката е доставяна от гръцкото дружество директно в обекта, посочен от "Селар" ЕООД, съдът е следвало да формира конкретни фактически изводи относно тези международни товарителници, в които като място на разтоварване е вписан гр. София, като изследва датите на тяхното издаване и количеството доставено арматурно желязо, след което да съпостави същите със съответните параметри по спорните фактури. Едва при корелация между тях, решаващият състав следва да формира извод налице ли е транзитна продажба, предадена ли е стоката, респективно - да прецени следва ли да кредитира представените приемо-предавателни протоколи, в качеството им на частни свидетелстващи документи и да изложи съображенията си във връзка с възраженията на органите по приходите досежно съставилите ги лица. При условие, че достигне до извод, че стоката не е разтоварена от гръцкото дружество в складовата база на ревизираното лице, а е доставена при прекия доставчик, то е необходимо да се обсъдят подробно и доказателствата за неговата кадрова обезпеченост, начинът на траспортирането на стоката с оглед нейния обем и въз основа на съвкупната им преценка да се формира крайния правен извод за установеност или неустановеност на реалното осъществяване на спорните доставки. Като не е сторил това, административният съд не е изпълнил процесуалното си задължение да изясни напълно спора от фактическа страна. В резултат той е допуснал съществено процесуално нарушение и е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване на задължителните указания, съдържащите се в мотивите на настоящия съдебен акт. При новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК административният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделениe ОТМЕНЯ Решение № 1629 от 11.03.2013 г. по адм. дело № 9293/2012 г. по описа на Административен съд - София град. ВРЪЩА делото на Административен съд - София град за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване.